Да поиграем на една игра. Предполагаме, че на 18 юли, към пет и половина следобяд, все още сте на плажа. Намирате се извън България, нямате достъп до български медии. Осведомявате се какво става в родината от сайтове, facebook, обаждания на познати. Сайтове, facebook, twitter пламват - взривен автобус в Бургас, десетки жертви.
Разбирате, че телевизиите предават сериали (ще продължат да го правят цяла вечер); достъпът до български сайтове e бавен и решавате да се информирате само от чужди. Взривен е автобус с чужди граждани, при това от Израел - световните сайтове ще бълват информация, проверена, надеждна и достатъчно бърза.
Проучвате големите израелски вестници и новинарски сайтове, отваряте четири-пет световни портала, хвърляте око на facebook и twitter - за някакви си пет-десет минути се превръщате в информационна гара разпределителна. Израелските сайтове предават на живо, чуждите пускат надписи "breaking news", приятели във facebook се чудят защо телевизиите въртят сериали. Въобще - следите развоя на събитията.
Нещо подобно се случи с лаптопите на много хора и тук, в България. Наред с българските сайтове, радиостанции и телевизии, мнозина преглеждаха и чуждите информационни източници. Когато час след полунощ медийната истерия позаглъхна, хората направиха своите изводи. Появиха се на следващия ден в приятелски разговори; в колегиални спорове кое е професионална реакция и кое не; на улицата при среща с непознати или при разговори с приятели - българи, които живеят в чужбина.
Какви са изводите? Засега - 10 на брой. Възможно е да откриете малки несъответствия, да имате други примери - ще се радваме да ги обсъдим заедно, пишете по-долу, в края на този текст. Изводите донякъде са субективни, плод на собствено проучване.
Извод 1. Кой цитира българските медии?
Чуждите медии едва забележимо цитираха български, когато предаваха информация за взрива до летище Сарафово. Така или иначе българските медии - да, ние самите - бързо влязохме в любимата роля "да гоним линейката". Терминът "да гоним линейката" е обобщаващ израз за всичко онова, което се случва у нас - свирепо се втурнахме да търсим дали автобусната/туристическа фирма има лиценз; от кое село е шофьорът; дали пък автобусът не вози правостоящи; всички ли автобуси са минали на годишен технически преглед и все подобни важни и жизнеутвърждаващи журналистически проучвания. Подобни проучвания те превръщат в разследващ журналист за няколко часа, нали знаете?
Включване на Диана Радева от TV7 и пряко предаване на сигнала на български телевизии по израелски канали беше едва ли не единственото, на което чуждите медии можаха да се доверят. Както и някои фотографии, направени от български фотографи.
Как тогава си представяме, че чуждите медии ще цитират поне веднъж, за Бога, поне веднъж, информация от българска медия? Как да го направят, когато за тях най-важното е, че България е получила предупреждения преди по-малко от половин година, а същата тази България се занимава или със сериали, или с лиценза на фирмата-превозвач.
Извод 2. Официалната информация.
Не за първи път, някак инстинктивно, представители на определени медии започват настървено да търсят директна информация от министър-председателя. Знаете - мобилен телефон и бум в ефир. Най-забавното беше, че докато родните министри един след друг (за това след малко) се събираха в Бургас, битуваше странно неразбирателство кой може да говори преди да е дошъл министър-председателя, кой дава официално изявление, каква е позицията на Министерството на външните работи, кой оглавява контраразузнаването, има ли някакъв общ пресцентър, къде и как ще даде изявление министър-председателят и т.н. В крайна сметка, официални изявления направиха Барак Обама и Бенямин Натаняху. В един момент ни се стори, че само от последвалите им съболезнователни адреси ще разберем и точния брой на жертвите.
Извод 3. Вътрешните и външни страни на един проблем.
Плъзгането по външната страна при отразяване/решаване на проблем е най-лесната позиция на българските медии и правителство. Пример - търсенето на лиценз за автомобилен превоз или възраст на шофьор е външната страна. Посещение на дузина министри на мястото на взрива - това също е външната страна. Сериозният анализ, отбелязване на малки и големи пропуски (къде изчезна дъщерята на посланика, какво се случва с посещението на израелци преди месец, кой е проспал предупреждението от януари и още...) не е типично за българския медиен/държавен работник. Плъзгането по външната страна прави така, че случилото да се забрави бързо.
Извод 4. Липса на ценностна система.
Невероятна е реакцията на българското общество, на т.нар. обикновен гражданин за това, което се случи. Оставаме с чувството, че дори прожекция на филма Мюнхен (за убийството на израелски спортисти по време на олимпийските игри през 1972 и реакцията на правителството на Израел) би разпалила повече страстите. Колкото и безпрецедентен да е този случай, колкото и исторически справки да се появиха, че в най-новата история атентатът няма аналог, българското общество бе успано от жегата. Не изпита страх, бързо забрави за случилото се - някъде там, толкова далеч, чак в Бургас, при това с чужди граждани.
Извод 5. Колко активна трябва да е политиката ни в Близкия Изток?
Разбира се, изводът трябва да обхване всичко от дюнерната "дестинация" България до "тайната" среща на сирийската опозиция в Правец, която беше всичко друго, но не и "тайна". Оставаме с убеждението, че някои неща у нас се правят единствено на база лични пристрастия и жажда за кариерно развитие. Правят се на първосигнално ниво. Да, един от любимите ми градове примерно е Бейрут, но не правя нещата така, че да го посещавам всеки месец безплатно (разбирате накъде бия, нали?).
Извод 6. Проспаното предупреждение.
Вече всички знаят за предупреждението на Израел за възможни терористични атаки в България. Според информацията от януари тази година, Израел предупреждава България за евентуални нападения срещу израелски туристически групи. Впрочем, Бойко Борисов съвсем не е проспал предупреждението, нека бъдем честни. Без да сме специалисти, това не е ли работа на т.нар. контраразузнаване? И ако е така, кое точно е българското контраразузнаване? Къде се намира? Как се нарича? От колко до колко е работното му време? Уви, ако има такива служби, те се занимават по-скоро с разрешаване на лични разправии, подслушване на този-онзи, делби на ниви, цени на лекарства, но не и с контраразузнаване.
Нещо повече - по текущото разследване (за предупреждението от януари) - дали има резултати? Правителството, подобно на медиите, също "гони линейката". Малцина са тези, които работят за превенция, предотвратяване. Тук обичаме по-скоро да гасим вече пламналия пожар, нали?
Извод 7. Българската жертва.
Официални лица не били присъствали на погребението на 36-годишния Мустафа Кьосов, мюсюлманин, загинал в атентата в Бургас. Атентат, който - по всяка вероятност - е сглобен в главата на друг мюсюлманин. Липсата на официални лица не остави добър вкус в устата. Беше лош знак. За сметка на това официални лица долетяха бързо до мястото на бомбения взрив. Някои от тях нямаха никакво място там. Никакво (за това след малко, както обещахме).
Извод 8. Капацитет.
Дори самите израелци бяха изненадани, че толкова много хора и техника отлетяха от Израел за България. Това знак ли е, че България наистина няма капацитет да се справя в такива ситуации?
Извод 9. Норма на приличие
Снимките на първите страници, показващи кръв, разчленени тела, трупове, показват медийна немощ. Точка. Разгледайте как чуждите медии отразиха атентата, за да разберете кои фотографии са по-силни.
Извод 10. Управление на риска.
Ако има един извод, това е драматично усетената липса на човек, назначен да "управлява риска" в държавата България. На кого звъни министър-председателят, когато взривят автобус? Кой е този, който е трябвало да предотврати този взрив, да проучи наличните предупреждения, да предприеме необходимите мерки? В този смисъл, министрите наистина нямаше какво да правят там, когато бомбата вече бе избухнала. Нямаше защо да се превръщат в "тичащи след линейката". При наличието на адекватно действащи център за "управление на риска" и център за "борба с тероризма" всичко щеше да си е на мястото. За миг помислихме, че в Бургас ще се открива магистрала - толкова ненужни хора имаше на мястото на трагедията. Усилията днес трябва да не са съсредоточени в по-бързото забравяне на случилото се, а в достатъчно честото му припомняне с надежда следващия път да изпреварим линейката.
