Какво представляват двата конкурентни проекта?
Проектът „Алея Първа" предвижда (според инвеститора, а и според сертифицирания инвестиционен проект):
1. Цялостно техническо и инфраструктурно обезпечаване на крайбрежната зона, което ще се реализира в долуописаните направления:
Изграждане на разпределителен водопровод до дамбата;
Поетапно изграждане на водопроводна мрежа и разделна канализация за битови и дъждовни води;
Изграждане на дълбоководно заустване.
2. Цялостно електрифициране на територията.
3. Озеленяване.
4. Транспортен и пешеходен достъп, велосипедни алеи и зони за отдих.
5. Институт по хидрология.
6. Рибарско селище.
7. Център за възстановяване и рехабилитация.
8. Център за обучение, квалификация и преквалификация.
9. Международен конгресен център.
10. Яхтено пристанище.
11. Воден парк.
12. База за водни спортове.
13. Информационен център.
14. Заведения за обществено обслужване и клубове.
Предвидени са:
- Център за съвременно изкуство;
- Център за традиционни изкуства и занаяти със студиа;
- Търговска улица тип „Стара Варна", където ще бъдат представени занаятчийски изделия, дело на местни майстори.
Всичко това е много хубаво, но не съвсем. Има основно два неясни момента:
1. Инвеститорът не е показал нагледно как точно ще изглежда „Алея Първа".
2. Не е представен срок на реализация на инвестицията.
Въпреки обществената значимост, до настоящия момент никой не е виждал макет, клип, снимка, картина и каквато и да е визуализация на „Алея Първа". В замяна на това „Холдинг Варна" ни залива непрекъснато с писания по медиите какви невиждани досега чудеса ще сътвори на крайбрежната алея. За да може средно интелигентен човек да придобие представа за проекта, е нормално той да му бъде представен под някаква съвременна форма на визуализация. Още повече че липсата на нагледен материал дава поводи за свободни интерпретации - щяло да бъде квартал на богати, гробница за фараони, космодрум за кацане на извънземни и т.н. Вярно, че през 2009 година „Холдинг Варна" АД обяви конкурс за градоустройствено решение на „Алея Първа", в който взеха участие различни български и чуждестранни архитекти, но той не беше добре медийно отразен и в крайна сметка не се разбра каква точно ще е визията на алеята.
Също прави впечатление, че в нито едно от писанията на „Холдинг Варна" не се споменават срокове. На хората в тази държава им е омръзнало да слушат какви страхотни неща ще се случат, но някъде в неясното бъдеще. По принцип при такива обществено значими проекти е редно инвеститорът на определен период (например шест месеца) да дава публичен отчет, където да са описани какво е изпълнено до момента и какво предстои. Може би е добре да се помисли задължението за публичен отчет по обществено значими проекти да се изисква от нормативната уредба.
Проектът „Моят Бряг" (Мy coast) е холандска инициатива, вменена на българското правителство като помощ от холандска страна за изработване на визия и стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона в България. Той е финансиран с 400 000 евро от холандското правителство, и по-конкретно от холандското Министерство на жилищното строителство, териториално устройство и опазване на околната среда по линия на предприсъединителните фондове и се изпълнява от EVD - Агенция за международен бизнес и сътрудничество в рамките на Екологичния инструмент на Предприсъединителна програма PSO. Изпълнител на проекта е консорциум "Поввик", който носи името на дружество "Поввик" АД, регистрирано в кв. Горубляне, край София. Като бенефициенти са посочени Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите чрез Басейнова дирекция за управление на водите в черноморския регион, Министерство на транспорта, Държавна агенция по туризъм. Ръководител на проекта е холандският гражданин Рене Бустен, за чиято дейност и проекта му журналистката Маргарита Михнева направи специално журналистическо разследване в нейното предаване „Неудобните", излъчено по телевизия „Канал 3".
В хода на проекта „Моят Бряг", „група млади архитекти", сред които и арх. Калина Павлова, разработват "артистична импресия" на Морската градина. Това представлява идеен архитектурен проект, обхващащ терените закупени от "Холдинг Варна" АД за реализация на проекта "Алея Първа", както и част от Морската градина. Творците на този проект всъщност са членове на нерегистрирана организация, неречена „Клуб на младите архитекти". Любопитна подробност е фактът, че арх. Павлова е работила в отдел „Общ устройствен план" на община Варна, където е имала достъп до достатъчно информация. Дали се е възползвала от нея е трудно да се докаже, можем само да предполагаме. Тази "импресия", която си е чист идеен проект, обхваща и част от Историческото ядро на Морска градина.
По принцип няма нищо лошо млади и креативни хора да предлагат идеите си. Смущаващ обаче е фактът, че арх. Павлова навсякъде отрича, че има нещо общо с това. Ако действително архитектката има идея за реализация на своя проект, то следва да го представи, да изтъкне неговите предимства, да каже кой, кога и как ще го изгради и, ако наистина си заслужава, хората ще я подкрепят. В това отношение обаче поведението й е меко казано странно, тъй като единственото, за което се бори, е развалянето на сделката с „Холдинг Варна" с мотива, че имотите са изключителна държавна собственост. Никъде обаче арх. Павлова не казва какво следва да стане с тази територия, нито дали следва да се създаде атракционна зона по крайбрежната алея. Единственото което се повтаря от нея е, че не трябва да се реализира проектът „Алея Първа". Този информационен вакуум, подобно както при „Холдинг Варна" АД, дава повод за различни догадки. Една от версиите, която се тиражира и за която има публикации, е, че арх. Павлова има интерес територията на „Алея Първа" да е държавна собственост, за да може чрез различни фондове да бъдат усвоявани средства по различни проекти. Даже и нейната архитектурна визия, отразена в проекта „Моят Бряг", лесно може да бъде продадена на държавата, стига територията да е държавна и да бъде обявен подходящ конкурс.
Друга версия е, че зад нея стоят големи политически и икономически лобита. Факт е, че множеството формации, в които тя и нейните сподвижници участват, изникнаха като от нищото, бързо набраха скорост, получиха бърза медийна и политическа подкрепа от лица близки до определен политико-икономически кръг (според някой източници това е кръга „Капитал") и цялата им енергия е съсредоточена в борбата против икономическата групировка ТИМ и проекта „Алея Първа". Мъгляв остава и източникът на финансиране на всички тези формации и изяви. Вероятно всеки би могъл да представи някакъв формален отчет, но за всички техни добре организирани и подобаващо медийно отразени изяви се изисква по-солидна финансова и организационна подплата.
Каквато и да е истината в конфликта във Варна, залогът е по-голям от парчето земя, за което формално се воюва. Това е конфликт между политико-икономически лобита. За да привлекат поддръжници, всички се съсредоточиха върху най-чувствителната тема за варненци - Морската градина, и естествено всички се явяват спасители.
Спасители на Морската градина
Страните в спора организираха различни подписки и мероприятия под надслова „Да спасим Морската градина". Всеки обаче си има своя идея за спасяването на Морската градина. Може условно да ги разделим, според надморската височина от която действат, на „спасители от долу" и спасители отгоре".
„Холдинг Варна"АД се явяват „спасители отдолу". В обширни медийни писания обясняват как земни маси от Морската градина се свличат и след няколко години целият парк щял да потъне в морето. Затова те предлагат (което междувременно започнаха да реализират) да укрепят ската чрез техния проект „Алея Първа" и по този начин да съхранят Морската градина за 100 години напред. От тяхна гледна точка „Алея Първа" се явява спасение за варненския парк.
По-интересни са обаче „спасителите отгоре". Ако не бяхме свикнали в България да приемаме абсурдите за нещо нормално, сигурно щяхме да приемем както някаква шега най-големият реститут в Морската градина - Иван Станчов, да се явява фронтмен на спасителите. Същият господин Станчов, който претендира за собственост и върху панорамната алея ("Станчовата алея"), същият господин Станчов, който наскоро в интервю заяви, че по времето на дядо му морската градина била до Шокъровия канал. Нали точно благодарение на хората като господин Станчов, които се пребориха едно време да си върнат имотите в „реални граници", остана незастроена градинка. Трябва да се уважава частната собственост и правото на хората да получат обезщетение за притежаваните от техните предци имоти, но всичко това можеше да е съобразено с реалностите на урбанизацията. Нищо такова обаче не се случи, понеже всички държаха много на термина „реални граници". Както в зората на демокрацията бивши партийни секретари станаха десни лидери, така и господин Станчов стана лидер на протеста в защита на Морската градина. Какво остана от дясното пространство и съответно какво би останало от Морската градина, нека всеки сам да прецени. Въобще цялата тази задружна група на „спасителите отгоре" е много интересна въпреки противоречивите им послания. Рамо до рамо са еколози и реститути. Първите обясняват, че всичко от Вълнолома до Евксиноград следва да е парк и частните имоти трябва да се национализират, защото още Антон Новак го бил замислил така, вторите твърдят, че след Шокъровия канал всичко е било частни имоти и лозя и затова имат право сега да живеят там, арх. Павлова твърди, че под ската навремето е било море, господин Станчов твърди, че територията под ската е също негова (може би морето е било на дядо му?). Въобще цялата им неформална коалиция логично погледнато би следвало да е нонсенс и би трябвало те помежду си да са се хванали гуша за гуша. Има нещо обаче, което ги крепи заедно, и това е, че цялата им концепция се крепи на спиране на проекта „Алея Първа" и одържавяване само и единствено на имотите на „Холдинг Варна" АД.
Както е видно, цялата защита на Морската градина се състои в битка за обетованата земя - терените между крайбрежната алея и ската на парка. „Холдинг Варна"АД иска да реализира там проекта „Алея Първа", арх. Павлова - собствените си намерения (или на тези, които стоят зад нея, каквито и да са те), Иван Станчов твърди, че част от земята е негова. Както се казва, във Варна, който каквото и да ти говори за спасението на Морската градина, знай, че става дума за спасяване на собствените му интереси. Жалко е само за стотиците ентусиазирани хора, които изливат енергията си, включвайки се в различни подписки и протести, мислейки, че защитават една обществено полезна кауза.
Трябва ли да има „Алея Първа" или подобен проект?
Необходимостта от подобен проект е осъзната от местната власт още през 1997 г. Много правителства се смениха от тогава. През 2009 г. варненска неправителствена организация провежда проучване за настроения сред варненци за подобен проект, което показва, че повечето искат на това място да се реализира подобна идея.
Бъдещето на обетованата земя
Какво е трябвало, щяло и могло, е отделен въпрос. Въпросът е какво да се прави оттук нататък. Вариантите са два. Единият е „Холдинг Варна" АД да реализира проекта „Алея Първа". Остава хората да се надяват, че действително територията около крайбрежната алея ще стане по-красива, по-екологична, по-функционална и ще предлага повече възможности за почивка и забавление. Вторият вариант е държавата да развали сделката за продадените от нея терени. Тогава за нас гражданите остава надеждата, че някой (държава, община, инвеститор) някога (дано да имаме времето да го видим готово) ще направи нещо полезно там. Много надежда, малко възможности за изход от ситуацията. Ако се премине на втория вариант, т.е. разваляне на сделката, това означава безкрайни съдебни спорове с неясен изход и години наред грозна гледка на алеята. Най-притеснителното е, че никой не смее да каже какво ще се случи с терените, ако бъдат отнети от „Холдинг Варна"АД, защото нещо там трябва да се случи, като се има предвид сегашното им състояние. Не че „Холдинг Варна" са единственият инвеститор, способен да реализира подобен проект. Просто към настоящия момент те са и юридически, и фактически напред с проекта си, а и като се има предвид кои са те, никак няма да е лесно да бъдат спрени. От една продължителна битката с тях може да се родят героизирани образи, въпросът обаче е какво ще роди това за крайбрежната алея. Разсъждавайки върху гореспоменатите факти, сегашната ситуация и основният въпрос „Алея Първа" да бъде или да не бъде, силно заприличва на Шекспировото произведение. Естественият развой на нещата, без каквато и да е симпатия или антипатия към когото и да било, е да се изиска от частния инвеститор в най-кратки срокове да покаже какво представлява в завършен вид проекта „Алея Първа", а държавата и общината да гарантират, че действително територията ще е общодостъпна, както твърдят от холдинга, за да могат и хората да се докоснат до обетованата земя, за която спорят големите лобита и големите интереси.
