В района на църквата „Успение Богородично" в кв. Василико на Царево се провеждат археологически разкопки - за пръв път в историята на морския град.
Те се финансират от Министерски съвет на Република България и са част от мащабният правителствен проект „Виа Понтика". Научният екип е под ръководството на Милен Николов - археолог от Регионален исторически музей-Бургас.
Интересът към древната история на Царево е голям, но до този момент никой не се е заемал да я проучи професионално.
Древното име на Царево всъщност е Василико - днешният едноименен квартал на морския град.
Василико е пристанище поне от средата на ХІІ в., когато е споменато от арабския пътешественик ал-Идриси. През ХІV в. Василико е отбелязано и в някои италиански морски карти, а от ХVІ в. има и информация за града от турските данъчни регистри.
През 1662 г. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби.
В началото на ХХ в. градчето е посетено от К. Шкорпил. Той записва и легендата, че тук е бил центърът на владенията на благородника Васил и затова след смъртта му градчето се нарича именно така - Василико.
Някои учени извеждат името от гръцката дума за император - василевс, а според трети името произхожда просто от гръцката дума за босилек, която буквално е повторена в името Василико.
Археологическият обект е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично". Тази монументална базилика е изградена през 1810 г. и преустроена през 1894 г. Това е най-голямата църква по южното черноморие от периода на турското робство и е достатъчно безпристрастен белег за богатството на старо Василико, понеже бедно градче в никакъв случай не може да си позволи толкова скъп и мащабен строеж, особено в началото на ХІХ в.
