Културна ценност на месец юли в Регионален исторически музей са вотиви от Габрово. Това са предмети с култово предназначение, които се съхраняват и в църквите, където са дарявани след обет, обясняват от музея.
Вотивите са от епохата на Възраждането и са изработени в същия иконографски стил, характерен за българските земи от този преиод. Направени са от тънки сребърни пластинки, контурно изрязани и излети. Някои от тях са допълнително обработвани с точковиден и дъговиден калем, чрез който се придават отделни детайли във фигурата. Други са без допълнителна украса, но с дъговидно изчукване по цялата повърхност или на отделни части от нея, с което се постига обемност на формите. Те се прикрепват към иконата по няколко начина: с помощта на чист пчелен восък, залепвани са направо към живописния слой на иконата и олтарната рамка, а в по-редки случаи са закачвани с червен конец.
Вотивите носят белезите на примитивното изкуство и обикновенно са дело на местни майстори-златари. Към средата на XIX век в Габрово те са около 20 души със собствени дюкяни, а през 60-те години техният брой се увеличава на 35.
Запазените вотиви са предимно фигури на жени, деца, части от човешкото тяло - очи, уши, ръце, крака, глави. Според мотива на поднасяне, вотивите могат да се разделят на две групи: вотиви, чийто мотив е желание или благодарност за здраве и вотиви, чийто мотив на поднасяне е желание за дете или благодарност за дете. И в давата случая даровете са лични. По-рядко те се даряват от едно лице на друго лице или семейство, какъвто е случаят с вотивите за задържане при бременост или безплодие. Но има и колективни дарове от различни еснафски сдружения като обкови на икони, кандила на патрона на даден еснаф с пожелание за успех в работата. За разлика от обковите по иконите и евангелията или предметите от църковната утвар, които също се подаряват, вотивите притежават символно значение - заболяла част от тялото и цялото тяло, желание на дете, успех в дадена работа.
Сред образците от първата група е сребърен вотив на повито бебе - елипса с глава и ореол. Лицето е предадено схематично и наподобява старец с ореол. Вотивите - очи, са представени както с контурно изрязване с плосък релеф без украса, така и с широко щрихово-леарно, дъговидно и точковидно изчукване на отделните детайли.
През 50-те години на XIX век майсторът-златар представя натурално човешкото тяло с характерното облекло и неговата украса. Вотивите - крака обхващат главно долната част между коляното и глезена, а при ръцете - пространството около китката, така че те приличат на ръкавици с богато украсен маншет. Най-често срещаната украса при този вид вотиви са стилизирани маргарити, лалета, листа, клонки и гранули между тях.
По-голяма част от вотивите, представящи цели женски фигури, се отнасят към втората група, чийто мотив е желание за дете или благодарност за дете. Сред тази група е вотив, лят от нечисто сребро с форма на женска фигура, контурно очертана, облечена с плисирана пола. Ръцете са скръстени на корема, а на гърдите има кръст. Лицето е представено схематично. Към същата група е и сребърният вотив на повито бебе. Интересен е и вотивът с образ на лъв - символ на сила, могъщество, здраве. Предполага се, че вотивът се поднася с молба за здраве, но образът на лъвицата символизира и матерството и влиза като атрибут при много богини и майки, въплащава сладострастие. Вотивите са от края на XIX век и са от църквата „Св. Йоан Предтеча".
При вотивите липсва стремежа на майстора към индивидуализиране на образа, тъй като това е стилът на епохата, в която са създадени. Те са интересни главно с идеята, която носят и се възприемат като символ на тази идея.
