Руснаците днес избират президент. За първи път в историята на Русия мандатът на президента ще трае шест, а не както досега четири години. За поста на досегашния държавен глава се Дмитрий Медведев се борят петима кандидати - премиерът Владимир Путин, лидерът на комунистите Генадий Зюганов, националистът Владимир Жириновски, социалдемократът Сергей Миронов и милиардерът Михаил Прохоров.
Вотът даде повод на световните агенции да припомнят, че Владимир Жириновски отива на президентски избори за пети път, Генадий Зюганов за четвърти. От кой опит начинанието става безнадеждно - неведнъж са се питали анализатори и коментатори.
Руските парламентарни партии упорито издигат за кандидати на президентските избори едни и същи политици. Случвало ли се е след няколко неуспешни опита някой действително да стане президент?
На упоритостта на Владимир Жириновски може да завидят всички руски политици: никой не се е стремил към президентския пост толкова пъти, колкото той. Сега е поставил кандидатурата си за висшия държавен пост за пети път, като досега нито веднъж не е събирал дори 10% от гласовете.
Най-близкият му съперник, лидерът на КПРФ Генадий Зюганов участва в президентската надпревара за четвърти път. С три опита можеше да се похвали и Григорий Явлински, ако ЦИК не го беше лишил от тази възможност.
За хората като Жириновски политолозите са измислили специален термин - „вечния кандидат”. Като правило зад гърба си такива хора имат поне четири неуспешни кампании, но има и изключения, когато бройката достига до десет. Най-често „вечните кандидати” участват в президентски избори, макар в промеждутъците да се включват и в надпревари на по-ниски равнища.
По света „вечните кандидати” обикновено се издигат от маргинални партии, в САЩ и Латинска Америка по правило от работнически и комунистически движения.
Подобна е и картината в Западна Европа, където упоритите неуспели кандидати често принадлежат към лагера на националистите. Най-често партиите, които издигат „вечни кандидати” са основани именно от тези кандидати и не се стремят към смяната им. Това много ясно показаха президентските избори в Русия през 2004 г. Тогава компартията и Либерално-демократическата партия пуснаха в битката запасните си играчи - комунистите - Николай Харитонов, а либерал-демократите - Олег Малишкин.
И Зюганов, и Жириновски не искаха да се конкурират с кандидатиралия се за втори мандат Владимир Путин, но и не желаеха да лишат партиите си от участие в президентски избори. Изборите със съпътстващото предоставяне на поле за агитация е удобна възможност да не позволят партиите им да бъдат забравени.
Имат ли те някакъв шанс за победа? Още след втория неуспех - изгледите са извънредно малки.
На четвъртите избори в световната политическа история само единици са се поздравявали с победа. Това направи предишният президент на Бразилия Лула да Силва, който спечели поста на четвъртия път, но пък бе преизбран след това.
