Уитни Хюстън бе една от великите. Въпреки това свърши като паднала звезда. И се нареди сред плеядата: Ейми Уайнхаус, Майкъл Джексън, Елвис Пресли. Защо става така, че най-преуспяващите се провалят сами?
За Борвин Бандело вестта за смъртта на Уитни Хюстън е била шокираща - но не и изненадваща. "Отдавна се тревожех за нея", казва професорът по психиатрия, който е автор на книга със заглавието "За тежестта на щастието да бъдеш известен". Професорът признава, че му се е случвало да прокобява: "Цял месец преди смъртта на Майкъл Джексън бях казал на една журналистка, че вече може да подготви некролога му. А за Ейми Уайнхаус предсказах три години предварително, че ще умре на 27." Според Бандело сред особено застрашените е Линдзи Лоън, която миналата година трябваше да влезе в затвора, след като наруши условията на пробацията в скандала с опит да открадне колие от бижутерски магазин.
Или овации - или кокаин
Всички тези случаи могат да се обяснят с една единствена дума, смята професорът от Гьотинген: borderline или гранично разстройство на личността. Определящата характеристика на това състояние са големите колебания в настроенията. "До подобно разстройство се стига покрай зависимостта от наркотици, проблеми с партньора, но и при наличие на определен нарцисизъм - амбиция и стремеж да направиш впечатление", обяснява Бандело. Става дума за хора, които отчаяно търсят внимание. Предполага се, че може да са родени с дефект в системата от хормони на щастието. Поради това нещо им липсва и те постоянно търсят импулси, които се опитват да си осигурят чрез вниманието, което им се оказва. "Аплодисментите са като дрога за душата", обобщава Бандело.
За хората, страдащи от разстройство на личността, е добре, ако разполагат с въображение и креативност. Тъй като самите те са изпълнени със силни чувства, могат и много добре да ги изразяват на сцена. "Те не са стеснителни, не се срамуват от нищо, направо са родени артисти", казва професорът и продължава: "Ако успехът обаче ги изостави, почти неизбежно посягат към наркотиците. Или получаваш овации, или взимаш кокаин - това е."
Освен това при търсенето на партньор "бордърлайнерите" най-често биват привлечени от други като тях. "Боби Браун, известен с пристрастеността си към наркотиците, буквално се изплю в лицето на Уитни Хюстън. Но за нея той бе силният мъж, който я въодушевява."
От глобалната сцена до срива
В лечението на разстройството на личността се прилагат медикаменти и психотерапия, но до преодоляване на тревожното състояние се стига само в редки случаи. "Пациентите много често прекъсват терапията - заради рецидиви или защото им липсва самокритичност. Въпреки че поведението им доказва противното, те смятат, че държат нещата под контрол", казва Бандело.
Петер Валшбургер, професор по биопсихология в Свободния университет в Берлин, потвърждава тезата на Бандело, но изтъква на преден план друг аспект: ролята на медиите, на глобалната сцена. Едва чрез тях автономното чувство на топ-звездите стига до неизмерими мащаби. "Благодарение на неимоверното медийно внимание на върха на успеха си те придобиват чувството, че при тях се е сбъднала старата човешка мечта - светът да е подреден изцяло според техните представи."
Естествено - има и звезди, за които всичко това не важи изобщо. Бандело споменава Пол Маккартни, а Валшбургер излиза извън сферите на шоу-бизнеса и назовава Ангела Меркел: "За мен тя е най-добрият пример за човек с действително устойчиво самочувствие. И най-тежките удари не могат да я извадят от релси, но пък и успехите не я главозамайват. Тя просто си върши работата."
