В памет на философа Иван Славов
В памет на философа Иван Славов / снимка: БГНЕС, архив
В памет на философа Иван Славов
50381
В памет на философа Иван Славов
  • В памет на философа Иван Славов

Роднини, приятели и колеги на философа Иван Славов се простиха с него. Поклонението пред професора беше в ритуалната зала на Централните софийски гробища. Славов почина на 15 февруари, само ден преди да навърши 84 години. Дълго време той беше преподавател по философия и естетика в Софийския университет. Автор е на книгите „Кичът”, „Дилетантът”, „Антология на глупостта”. В живота си Иван Славов беше борец именно срещу простотията и посредствеността.

Ето с какви думи го изпратиха някои от приятелите му:

Писателят Иван Кулеков:

Аз бях негов студент. Той обичаше своите студенти, приемаше ни като равни на него. Всъщност равни ни правеше чувството ни за хумор. Той се отнасяше с неподражаема ирония към всичко, което се случваше в онова време, и ни даваше чувството за свобода. Всички негови студенти, благодарение на него, се чувствахме свободни в едно не свободно време. Свободни в мисълта си. Свободни като хора. И за нас свободата беше идеал и благодарение на него.

Шоуменът Иван Тенев:

Ако през онези далечни години, говоря за 1971-1972, ние само четяхме и мечтаехме да се срещнем с преподаватели за каквито се говори в Харвард и Кембридж, то в Софийския университет ние вече си имахме такъв в лицето на Иван Славов. Иван Славов беше истински приятел със студентите, независимо от възрастта и неговия страхотен ерудизъм. Дано някой намери сила да продължи това, което Иван правеше, защото тази чалга култура съсипа вече едно цяло поколение. Тези, които са се родили с нея, вече са на по 20 години и положението е наистина трагично.

Художникът Ставри Калинов:

Той воюваше за другите. За себе си, не. Така бих го казал от сърцето си - той беше войн! За много истински неща.

Композиторът Хайгашот Агасян:

Имал съм невероятно изживяване с него, когато беше посланик в Словакия. Освен невероятното посрещане, което организира, този човек стана в 5 часа сутринта, за да ни направи баница. И направи една от най-разкошните баници, които някога съм вкусвал. Много ме обичаше, изпитваше някакво такова чувство към мен. Имам страхотни писма от него. Пазя едно, което получих, когато бях в много тежко състояние преди 9 години в болница, не се знаеше дали ще оцелея или не. Пазя го, защото то е написано с такова чувство, с такава молба да се изправя на крака, че съм необходим, че съм нужен… Прекрасен човек беше. Пазя му всички книги, всичко това, което ми е подарявал, надписвал. Нямам думи да кажа какво изпитвам. Просто нещо се откъсна жестоко от мен.

Общество