Британката, родена в Аржентина, Марта Андреасен е евродепутатът, който си позволи да разпространи доклада с разходите на членовете на Европарламента за пътувания в различни екзотични и не чак толкова екзотични точки на света. От този документ се разбра например, че през 2010 година европейският данъкоплатец е плащал по 5300 евро на ден за престоя на евродепутат в аржентинската столица Буенос Айрес. Мощна делегация пък пребивавала срещу повече от един милион евро цяла седмица в най-бедната африканска държава - Демократична република Конго.
Марта Андреасен е член на британската партия UKIP, или Партия за независимостта на Великобритания, която цели да изтегли Лондон от Европейския съюз. Евродепутатите в редиците на тази партия вярват, че Европейският съюз е недемократична институция която изисква скъпи влогове от държавите-членки, а същевременно пилее техните пари. Те вярно поддържат принципната позиция на партията си като отказват да се включват в делегации пътуващи до различни точки на земното кълбо.
"Станах евроскептик, когато видях липсата на уважение, даже презрението, с което евробюрократите, включително евродепутатите, се отнасяха с парите на европейските данъкоплатци", признава в интервю за Дарик Марта Андреасен, която е била за известно време и главен счетоводител на Еврокомисията през далечната 2002 година.
През 2002 година сте била главен счетоводител на Еврокомисията. Казвала сте, че докато сте била на пост, сте имала съмнения дали парите от бюджета са достигали до правилните, квалифицираните хора. Можете ли да разкажете по-подробно за тези си съмнения?
Има механизми, които трябва да бъдат прилагани, за да се идентифицират конкретните получатели на плащанията, както и данни за това с какво са ги заслужили. Докато бях счетоводител, тези механизми не се прилагаха и парите се изпращаха на посредници в страните-членки. Комисията не надзираваше по никакъв начин дали тези посредници изпълняваха необходимите критерии. Комисията не потвърждаваше дали парите изобщо са стигнали до крайния си получател.
Обърнахте внимание на Еврокомисията за всичко това и бяхте отстранена от длъжност. Смятахте ли тогава, че това отстраняване е било несправедливо или дори незаконно?
Разбира се, че го смятах за несправедливо! И, да, също така чувствах, че е и незаконно. Вършех си работата! Отговорността за плащанията беше моя. Аз надзиравах финансирането, което е доверено на Еврокомисията от данъкоплатците. Имах личното задължение да наблюдавам за правилното ползване на тези пари. Точно това и правех. Затова смятам, че беше и несправедливо, и противозаконно. Да, обжалвах решението в Европейския съд. Но, разбира се, той е част от същата тази система на Евросъюза и всъщност бюджетът за заплатите на съдиите се дава от Еврокомисията. Така че, честно казано, не очаквах да спечеля делото.
Смятате ли, че Европарламентът не се ръководи демократично или при пълна прозрачност?
Точно така, не мисля, че парламентът функционира като демократична институция, нито при пълна прозрачност. Напротив, има липса на прозрачност - и в начина, по който се харчат пари, и в начина, по който се изработват законите, които засягат европейските граждани. Всичко и винаги се решава при закрити врати. Ако някой посочи нередности в харчовете или несъответствия при законите, думата на този човек повече не се чува, а на забележката му не се обръща внимание.
Има ли много евродепутати, които споделят това мнение, но може би се страхуват да го изрекат?
Да, мисля че има и други, които мислят като мен. Не мога да преценя дали точната дума е, че се страхуват, но сигурното е, че никой не го е оповестявал по този начин, както го правя аз.
В обществото е известно, че евродепутатите получават високи заплати. Смятате ли, че част от тях са доволни просто да заемат този отговорен пост и да бездействат, само и само да печелят хиляди евро всеки месец?
Евродепутатите наистина имат сравнително добри заплати. Но отношението на даден човек към поста силно зависи от това какъв е произходът му. Тук има много широка гама хора - много млади, в чиито очи заплатата действително е огромна, има и по-възрастни, които идват от заможни семейства или имат дългогодишен опит в бизнеса, които пък не считат заплатата за чак толкова голяма. Но проблемът не е само в заплатата, а и в отпусканите джобни пари и многото други екстри, които се полагат на евродепутатите. И те невинаги демонстрират отговорността, която се изисква в замяна на тези екстри. Особено имайки предвид, че тези пари се плащат от данъците на хора, които в момента преживяват дълбока икономическа криза. Питахте дали евродепутатите си мълчат, за да не застрашат заплатите си - не е само това, те също така не искат да застрашат и политическите си кариери. Все пак много от тях имат планове за политическо развитие. Ако това развитие бъде прекратено в Брюксел, цялата им политическа кариера може да бъде засегната.
Все пак мислите ли, че някои хора стават евродепутати само заради начина на живот в Брюксел, а не чак толкова заради някакви политически цели?
Да. Мисля, че понякога това се ползва и от политически партии, които искат да отстранят някой техен функционер по деликатен начин или дори като възнаграждение.
Наскоро излезе доклад, в който бяха посочени високите разходи за делегации, изпращани в чужбина от Европарламента. Най-големият харч за 2010 година беше един милион евро за посещение на 50 души до Демократична Република Конго за осем дни. Вие, като член на комисията за бюджетен контрол към Европарламента, смятате ли, че всеки евроцент от това пътуване е отчетен правилно?
В момента сме в процес на "освобождаване от отговорност" на Еврокомисията, Европарламента и на Европейския съвет. Това е една процедура, при която одобряваме начина, по който различните евроинституции са харчили парите си. В комисията по бюджетен контрол решавахме конкретно въпроса с "освобождаването от отговорност" на Европарламента. По време на този дебат зададохме конкретни въпроси на парламентарната администрация - отговорът им беше този доклад. В него бяха публикувани статистики с цената на делегациите. По въпроса дали до последния цент са описани харчовете - отговорът е "не". Въпросът ни беше: "Кои са най-скъпите делегации през последната година?" Те посочиха десет с общата цена на престоя и броя евродепутати.
Тази бройка евродепутати включва ли и придружаващия персонал - преводачи, сътрудници?
Да, включва преводачите. Но в крайна сметка проблемът е с общата цена на пътуването на един евродепутат до Сейшелските острови. Защото на нас ни е ясно, че като се пътува в чужбина е неизбежно да се водят и преводачи. Един евродепутат трябва да има предвид, че желанието му да предприеме такова пътуване неизбежно добавя към неговия билет престой в петзвезден луксозен хотел, както и цената за билет и престой на преводача му, а понякога и на някой помощник.
Казвате, че не е ясно къде отиват част от парите - смятате ли, че те все пак отиват по предназначение, макар и да не е записано точно къде, или мислите, че умишлено се укриват?
Вижте, когато липсват пари, е много трудно да се прави заключение. Фактите са, че парите не са налични. За да се стига до заключения, са необходими съдебни дела.
Ако разделим общата цена на това посещение в Демократично република Конго на броя на пътуващите, се получава средно по 2500 евро на човек на ден. Българският евродепутат Мария Неделчева, която беше част от тази делегация, обясни, че това не са само джобни пари, а в тях се включват и други разходи. Според нея джобните са на половината на тези, които се получават в Брюксел - а именно по 150 евро на ден. Така ли е?
Не. Парите са еднакви без значение дали евродепутатът е в Брюксел или пътува с делегация, защото се предполага, че и на двете места върши делова работа. А ние тук, в Брюксел, получаваме по 300 евро на ден. За участие в делегация отделно ни се плаща и полета.
Вие сте член на Партията за независимост на Великобритания, или ЮКИП (бел. ред. - UKIP - UK Independence Party), която има за цел Великобритания да излезе от Евросъюза. Човек може да си помисли, че с този доклад за харчовете партията Ви просто цели да усили евроскептицизма?
Не само, че може, а и такива обвинения непрекъснато се отправят към нас! Разбира се, който желае да защитава Евросъюза, винаги ще отправя подобни обвинения към хора, които повдигат темите за нередности и за пилеене на пари. Но въпросът е дали европейските граждани одобряват този начин на живот на евродепутатите, чувстват ли се самите те представлявани от някои евродепутати, които харчат такива големи суми? Според мен е доста очевидно, че това е злоупотреба. Така че, да, може да се каже, че съм ползвала тази злоупотреба като аргумент за евроскептицизма. Не забравяйте, че бях главен счетоводител на Еврокомисията и че аз критикувах същата тази Еврокомисия за липсата на контрол на финансирането в Евросъюза. Така че тази история изобщо не ми е нова. А тогава аз дори не бях евроскептик! Станах такъв чак след като видях липсата на уважение, даже презрението, с което евробюрократите, включително евродепутатите, се отнасяха с парите на европейските данъкоплатци.
През 2009 година не бяхте избрана за заместник-председател на комисията за бюджетен контрол на Европарламента, при това с тайно гласуване. Защо се наложи гласуването да бъде тайно?
Може би много хора не са имали смелостта да признаят, че не желаят да гласуват за мен. Но това неведнъж се е случвало. На всеки две години и половина има смяна на председателите на всички комисии и заместниците им - тоест в началото и в средата на всеки мандат. Наскоро пак се случи. На 23 януари беше избран нов председател на комисията за бюджетен контрол и беше предвидено да бъда избрана за заместник-председател. Наложи се да отсъствам, но разбрах, че германският социалист Йенс Гайер ме е обвинил, че съм била публикувала погрешни данни по проекта "Дом на европейската история". Така той успя да убеди комисията отново да гласува тайно и пак гласуваха срещу мен. Обвиненията му не бяха верни - бях дала данните на британски журналист и той ги беше объркал. Журналистът после си призна вината, Гайер също си призна грешката и ми се извини, но каква полза от това - друг стана заместник-председател.
Наскоро имаше заплаха от страна на еврочиновниците, че ще стачкуват, ако им се намали заплатата. Еретично ли е да се говори по тази тема в кулоарите на Евросъюза и защо въпросът беше забравен толкова набързо?
Винаги е трудно, когато искаш да намаляваш заплатите на ниво Евросъюз. Заплатите и на евродепутати, и на чиновници, се изчисляват на базата на формула, одобрена от Европейския съвет, която съществува от около пет години. Като цяло тази формула работи добре когато няма криза. Но в момент на криза просто няма как цялата европейска бюрокрация да получи повишение на заплатите, докато в същото време има рецесия и съкращения в държавите-членки. Според мен трябва да се промени тази формула за изчисление на заплатите. Естествено, тук има профсъюзи, които се борят срещу това, но според мен евродепутатите трябва да дадат пример и дори да не приемат намалението на заплатите, поне да се съгласят на замразяване. Но те не искат и да чуват за такова нещо. Имало е и други инициативи, като например да се намалят джобните пари, но като цяло избягват да говорят по въпроса. Те дори не искат да приемат, че е редно да пътуваме втора класа при кратки полети!
Колко е средната заплата на един евродепутат?
Мисля, че средната е около 92 000 евро (бел. ред. - Марта Андреасен има предвид само чистата заплата на евродепутата. Към тази сума се прибавят още дневни пари и месечна добавка за общи разходи), но не мога да кажа със сигурност. Установено е като процент от заплатата на един съдия в Европейския съд. За държавните служители в Брюксел има подобна формула. Редно е да има преговори за да се промени това.
Има твърдения, че Евросъюзът не е бил обект на независим одит от 16 години. Вярно ли е?
Да, но нека обясня по-точно. Сметките са подлежали на одит от страна на Европейската сметна палата. Обаче тя не е независим орган, а също е институция в структурите на Евросъюза, също като Европейския съд и те получават заплатите от Еврокомисията. За мен това не е независима проверка. И все пак, въпреки че са разглеждани сметките на Евросъюза, тази Европейска сметна палата не е одобрила начина, по който парите се харчат. В продължение на последните 16 години сметната палата не спира да повтаря, че европейските финанси са пълни с грешки и нередности. Те умишлено използват тази дума - "нередности", а не "измами", защото така се избягва криминален съдебен процес.
Вие бяхте казала, че сте забелязала голямо несъответствие между два отделни доклада за харчовете в Евросъюза?
Да, равняващо се на 130 милиона евро.
Кой е най-скандалният харч, за който знаете?
Зависи за какво говорим. Дали става въпрос за големи харчове, за прахосване или за общи разноски. За мен най-голямото пилеене на пари е за комуникации и пропаганда. Като начало, това трябва да бъде премахнато. По-важно е да се говори за какъв вид харчове става въпрос. Защото ако харчът е подходящ, тогава вече можем да говорим за сумата му, но на първо място трябва да се прецени точно тази уместност на харчовете. Много от тях са безсмислени. Ако Евросъюзът вършеше добра работа, той нямаше да има необходимост да харчи толкова много за комуникации. След това идват всичките тези джобни пари и добавки, които получават работещите тук - евродепутати, бюрократи. Дори с едни сравнително прости правила бихме могли да направим големи спестявания.
Споменахте "пропаганда" - може ли да уточните какво имате предвид?
Пропаганда е например този така наречен "Парламентариум" - тоест центърът за посетители близо до сградата на Европарламента в Брюксел. Ако евродепутатите действително вършеха добра работа, нямаше да имат необходимост от този Парламентариум, в който има изложба на всичко, което върши парламентът. Избирателите трябва да могат по делата ни да познаят какво вършим. А не да бъдат убеждавани от някаква си прекалено скъпа изложба, чиято ежедневна поддръжка също струва много. Другият голям ненужен разход е втората ни централа в Страсбург. Всеки месец целият Европарламент се вдига и отива в Страсбург само за четири дни - от понеделник до четвъртък. Понякога има пленарни сесии и в Брюксел, но като цяло почти изцяло гласуването се извършва в Страсбург.
Смятате ли за странен фактът, че Евросъюзът критикува редица държави за огромен бюджетен дефицит и настоява за намаляване на разходите, докато самите евродепутати и бюрократи харчат с лека ръка?
Точно затова отправям моите критики по отношение на харчовете на делегациите. Мисля, че е двулично това да караш хората да правят големи лични жертви, докато ти сам хвърляш пари в кофата за боклук тук, в Брюксел. В този смисъл не предвиждам добро бъдеще за Евросъюза. Ние тук нямаме дисциплина, а се опитваме да я наложим на други!
