Потърпевши от войната срещу наркотрафика са хиляди мексиканци, които са загубили свои роднини, станали жертви на убийства или отвличания, или са загинали като невинни свидетели на престрелките между бандите и силите за сигурност. Дори и да са останали физически невредими, мнозина страдат от психологически травми, заради които са изключително наплашени.
В края на миналата година президентът Фелипе Калдерон създаде Специализираната служба към прокуратурата за помощ на жертви на престъпления (Provictima), за да се помогне на жертвите. В рамките на няколко дни на новата институция, която се ръководи от жена, беше предоставена сграда за ползване в мексиканската столица, както и гореща линия за приемане на сигнали.
Откакто Калдерон обяви война на наркобароните и процъфтяващия наркотрафик, когато зае поста през 2006 г., повече от 45 000 души загубиха живота си вследствие на радикалните му действия срещу престъпността в неговата страна. Намирайки се на юг от САЩ, които се превърнаха в най-големия консуматор на нелагални наркотични вещества в света, Мексико стана връзката между производството на наркотици в Латинска Америка и търговията с тях.
На официалното откриване на центъра за жертвите Калдерон заяви пред медиите, че институцията ще осигурява "спешна медицинска, психологическа и социална помощ".
Това е доста трудна задача с оглед на факта, че само в щата Нуево Леон има 3000 жертви на насилието, като всички те в момента са подложени на лечение за справяне със следтравматичния стрес и то в държавни лечебни заведения. Този вид помощ вероятно ще остане недостъпен за голяма част от жертвите, много от които се чувстват не само пренебрегнати, но и на практика дискриминирани.
Двадесет и седем годишният Едгар Авена, който има семейство, описа пред ежедневника "Универсал" трудностите, с които се е сблъскал в търсенето на помощ. Той се оказал в центъра на престрелка в град Кулиакан, столица на щата Синалоа, когато "нарко" (член на наркобанда - бел.пр.) открил огън с автоматично оръжие. Въпреки че залегнал зад кола, за да се скрие, той бил улучен в левия крак. След това за него последвал медицински и бюрократичен кошмар. Болницата, в която бил откаран, не можела да поеме операцията му, тъй като единственият способен да я извърши хирург бил в отпуск. Семейството му платило на частен специалист да извърши интервенцията, а държавната болница щедро предоставила
операционна зала. "Веднага щом ме стабилизираха, ме откараха в друга болница, но инфекцията не беше овладяна и трябваше да ми ампутират крака над коляното", каза Авена.
Да се справя с живота само с един крак било нещо, на което той е трябвало да се научи. "В Мексико няма места, където хора с ампутирани крайници да получат помощ", каза Авена, допълвайки, че е използвал интернет, за да получи информация как да се справи. "Четох много и се молих много, и най-накрая преодолях фантомната болка".
Хорхе Сандовал от щата Мичоакан, който е само 11-годишен, е друга жертва на войната. Докато си играел пред къщата на свой приятел, си намерил зелена топка. "Намерих я в тревата. Беше зелена и ми хареса", каза Хорхе пред журналиста Ели Кастильо. "После се опитах да я потъркам в земята, за да махна жичката и тя гръмна".
Хорхе загубил дясната си ръка, когато гранатата се взривила и единият му крак получил наранявания. Лекарите се опасяват, че той вероятно ще ослепее и с едното си око. Калдерон се срещна с представители на създаденото от поета Хавиер Сисилия движение за мир, които повториха критиките си срещу правителствената политика за сигурност и борба срещу престъпността.
Те насочиха вниманието върху продължаващите нарушения на човешките права от страна на силите за сигурност, наред с корупцията, ширещата се безнаказаност и пренебрежителното
отношение към жертвите.
"Не чувствам гняв", казва Авена. "Просто бих искал да кажа на президента Калдерон, че борбата с престъпността не е лошо намерение и се надявам да успее. Но той трябва да помогне и на жертвите". (БТА)
