По-рано тази седмица излезе новината, че преди броени дни България е подписала международното споразумение ACTA (на български "AKTA", или търговско споразумение за борба с фалшифицирането). Подписано е от българския посланик в Токио Любомир Тодоров, който е бил упълномощен от българското правителство, без това да е било обсъждано в парламента. Договорът AСTA се отнася основно до фалшифицирана стока, но значителна част от него третира и въпроса с авторските права, особено тези в интернет пространството. Новината, че АСТА може да бъде подписан, доведе до масови улични протести в Полша, които продължават вече две седмици. Преди дни докладчикът на ЕС по въпросите за АСТА - френският евродепутат Кадер Ариф, си подаде оставката като протест на подписката, която се извърши без никакво обществено обсъждане. В България обаче нямаше никакъв отзвук, докато не се разбра, че делото вече е сторено. За да разберем защо всичко това се запази в тайна, защо АСТА всъщност не би трябвало да ни е нужен, както и какво ще означава това подписване за обикновените българи, ето какво каза пред Дарик адвокатът по авторско право Свилен Овчаров:
Това е международен договор, предложен от Япония и после от Америка на останалия свят. Той се обсъжда през цялото време в пълна секретност, но преде две години публично стана известно от Уикилийкс, че готвят такова нещо. Това беше стар вариант на АСТА, всъщност е било втора чернова. Стана някакъв скандал в медиите по света, като американците и японците го дръпнаха обратно, за да си го доработват. Сега излиза трети вариант, който е абсолютно тайно, без никакво обсъждане, където и да е по света. И в четвъртък светът разбра, че има трета версия и тя вече се подписва. В четвъртък го подписаха 22 страни от Евросъюза, техните посланици, самият Евросъюз в лицето на Еврокомисията и още 6-7 страни от света (Япония, САЩ, Канада и др.). За първи път се разбра, че не е погребан този проект, че има трета версия, че тя е финална и вече се подписва. Думата „обсъждане" е абсолютно неприложима в случая, защото това е нещо, правено в пълна секретност. За какво обсъждане говорим? Обсъждане означава публично обсъждане.
А в Министерски съвет?
В Министерски съвет е казано: „Гласуваме правомощия на посланика". Решаваме да влезем в АСТА преди не повече от месец. Просто се гласува без никакви дебати и това се знае, защото сега са публични стенограмите от Министерски съвет и щяха да забележат интернет потребителите. Приемаме го, защото Еврокомисията каза, че е добре. Другият въпрос е, че Европейската комисия лобира в полза на този проект. ЕК се е оплакала, че японците и американците са им отказали някакви редакции с цел изясняване на текста, защото текста може би нарочно е много обтекаем, аз не вярвам това да са го писали лоши юристи. Той е крайно неясен и обтекаем, за да може да се разширява приложно поле в разни страни и да се използва за странични цели. България разбра от медиите в четвъртък, че някакви хора подписват нещо в Токио и, че това нещо е трета чернова на АСТА, което всички си мислеха, че преди две години е погребано и забравено.
Споменахте, че Евросъюзът ще го обсъжда през юни.
В крайна сметка Еврокомисията някак си лобира също за този законопроект, тя просто го подписа, само че това нищо не значи, защото сега трябва да има становище и ратификация от Европейския парламент. Това е, за да стане Евросъюза страна по АСТА, но гласуването в Европарламента ще повлияе на останалите страни от ЕС. Страните, които го подпишат трябва да са наясно, че той има предимство пред националните закони. Така или иначе е малко излишно за България, защото сме криминализирали пиратството. Има отдел в Министерството на културата, който следи за това и т.н. Проблемът на АСТА е, че тотално ще се заличи съществуваща система в България и ще се замени с една абсолютно нова. Всеки международен договор се подписва от правителството, но това не прави страната член на въпросния договор.
Тоест това, което сме подписали в Токио, не важи, така ли?
Да, ние все още не сме страна по този договор. Ние сме го подписали, но не сме го ратифицирали. Само подпис не е достатъчен. Всеки международен договор е така.
(АCТА към 29 Януари 2012 г.; Легенда: Оранжево - подписали, подлежащи също и на подписа на ЕС; Лилаво - подписали, други; Зелено - неподписали, ЕС; Синьо - други неподпиосали, също участващи в преговорите за АСТА.) Снимка: WikimediaCommons/L.tak
АСТА ще има ли свой собствен наднационален регулиращ орган?
Това е много интересно. Той предвижда някакъв комитет или комисия, което е странно, защото това не е под егидата на съществуващия орган ООН, нито на Международната организация по интелектуална собственост в Женева.
Кой е ресорният министър за това?
Не съм сигурен, но мисля, че е Министерство на икономиката, защото това споразумение АСТА е преди всичко за търговски марки.
Питам Ви, защото самите еврокомисари си прехвърлят топката.
Барозу е доста зад АСТА, затова той първо пази тайна, а много служители на Еврокомисията и членове на Европейския съвет са бесни на това нещо. Той поддържаше това пазене на тайна наред с американците и канадците, както и японците, като Еврокомисията отиде и го подписа бързо в четвъртък.
В АСТА пише, че всяка държава може по всяко време да се изтегли от него.
След като го подпишем, теоретично може да се денонсира. Това важи за всеки международен договор за последните 300 години в целия свят. Една и съща процедура - международно право. Не е нещо особено или нетипично.
Защо докладчикът на Европейския парламент за АСТА Кадер Ариф подаде оставка преди броени дни?
Както споменах, той е ядосан на това, че Барозу и Еврокомисията „ходиха по свирката" на японците, американците и канадците, за да го пазят в абсолютна тайна, за това, че се готви трета чернова и тя ще се подписва. Няма никакво обществено обсъждане, което противоречи на основни принципи на ЕС и на цялата досегашна практика на Евросъюза. Съответно този докладчик, който между другото е депутат, е бил шокиран колко бързо всички и в готовност в четвъртък са го подписали, 22 стграни. Станало е ясно, че има някакво лобиране, а той самият е хванат неподготвен колко бързо се подписва. Той си подава оставката, за да привлече вниманието на останалите евродепутати, че има нещо гнило в Брюксел.
Ще има ли някаква юрисдикция над радиостанции, библиотеки?
Това е крайно неясно, защото нещата са обтекаеми. Няма нищо конкретно. Там няма думата „библиотека". При тази обтекаема формулировка, например в една северна, скандинавска страна ще кажат, че това не е приложимо за библиотеки, но в една страна от Третия свят, каквато е България, която се поддава на лобирането на Американския конгрес, както стана ясно, много лесно ще решат, че понеже в библиотеките се дават членски карти и се събира членски внос, има непряка икономическа изгода, значи тя попада под ударите на АСТА. Давам Ви два примера за разнопосочно тълкуване на едни неясни текстове в АСТА, така че аз сега не мога да Ви кажа дали ще се прилага в библиотеки, или не, зависи как се тълкува, защото е крайно обтекаем и неиздържан текст. Според мен нарочно е направен обтекаем и неясен, за да може да му се разшири приложното поле за неограничен брой случаи и неограничен брой ползватели и потребители.
