Гражданско движение на българите в Македония създава представителство у нас
Гражданско движение на българите в Македония създава представителство у нас / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Гражданско движение на българите в Македония създава представителство у нас
49281
Гражданско движение на българите в Македония създава представителство у нас
  • Гражданско движение на българите в Македония създава представителство у нас

Гражданското движение на българите в Македония създава задгранично представителство у нас. Това заявиха представители на асоциация „Радко". Те обясниха, че ще се борят българският език да бъде признат за втори официален в Македония, а македонската православна църква да се присъедини към Българската патриаршия като се възстанови структурата на епархиите от времето на Османската империя.

Представителите на асоциацията бяха категорични, че имат програма и платформа, с които да превърнат движението в първа политическа сила в Македония.

Българите от Македония не искат повече да бъдат образовани с фалшифицирана история и с един език, който според конституцията на Македония, се нарича македонски език, обясниха от асоциация „Радко". Според председателя й Владимир Панков въпреки решенията на Европейския съд по правата на човека и Върховния съд на Македония, Централният регистър на републиката за втори път отхвърлил регистрацията на сдружението.

„От идеологическа гледна точка, нашата асоциация е в рамките на европейските стандарти, това го потвърдиха и европейският съд и върховният съд на Македония. От политически причини обаче не искат да я регистрират", каза Панков.

По думите на Панков на асоциацията й трябва легитимност в някоя европейска държава. От тези съображения нейно представителство ще бъде регистрирано у нас. То ще бъде политическа организация, но няма да бъде политическа партия. От сдружението бяха категорични, че се борят за две основни неща - да им се признае правото на държавност, както и да имат културна автономия.

„Българите в Македония по времето на османската империя имаха културна автономия. Имаше български църковни и образователни институции. Когато дойдоха сърбите в Македония, всичките църкви и училища бяха закрити и от тогава вече 100 години нямаме българско образование. Забелязвате, че не съм учил българския книжовен език. В 21 век някой да няма право да си учи майчиния книжовен език, дали може това нещо да го разберете вие", обясни Владимир Панков.

Смятаме, че създаването на подобна асоциация в България е и в български национален интерес, категоричен беше Панков.