Стефан Стойчев от Чирпан е човекът, който промени историята на конкурса Мъж на годината. Преди да го спечели той промени и живота на много хора, които спаси от катастрофиралия през лятото автобус на магистрала „Тракия”. Оттогава и неговият живот е по-различен.
Стефан Стойчев е първият непопулярен мъж, който някога е оглавявал престижната класация. Той преустанови дългогодишната традиция отличието да отива предимно при политици и спортисти. Стефан беше първият човек, достигнал до автобуса, запалил се след катастрофа близо до Пловдив. Бързата му реакция помогна на мнозина да се измъкнат от него и да оцелеят.
До преди да бъде съкратен в навечерието на Коледа, 29-годишният Стефан работеше като комбайнер. Сега е част от екипа на общината в Стара Загора като шофьор. Мечтае да бъде пожарникар. Женен е и има малка дъщеря Преслава.
6804 души гласуваха за спасителя от магистрала „Тракия” в конкурса на Дарик и така показаха уважението си към него и достойната му постъпка.
Честито! Вие сте Мъж на годината 2011. Какво е усещането?
Невероятно. Това, което се случи, показа, че българският народ оценява добротата на човека.
За да дойдете в София от Чирпан и да присъствате на церемонията на Дарик, отново минахте по магистрала „Тракия”. За какво мислите, докато пътувате по нея?
Имам много спомени от онази нощ. Те са ми постоянно в главата. Като минавам през мястото на катастрофата, все още ме побиват тръпки.
Колко често се връщат тези спомени?
Много често. Тези неща не могат да се забравят. Никога няма да ги забравя. Тогава на магистралата беше ужас.
Тежка ли е сабята, която получихте като награда?
Да. Тежи и честта, която идва с нея. На гърба си поемам тежък ангажимент - да защитавам достойно титлата и следващата година.
Не можех да повярвам. Около седмица не можех да повярвам, че моето име стои между велики имена.
Какво си казахте с другите номинирани за отличието Симеон Щерев и Христо Мутафчиев, когато се видяхте на церемонията? Христо беше сред хората, които най-силно ви аплодираха.
Казаха ми, че съм най-достойният за тази награда.
А какво е да сте сред великите българи, както самият вие описвате другите, които са печелили конкурса?
Не мога да го разбера още. Стъписан съм.
Какви качества според вас трябва да притежава един Мъж на годината? Какво е мъжеството?
Сега разбрах от народа, от хората, които ме избраха, че искат за Мъж на годината човек, извършващ добрини, човек от народа. Просто трябва да си добър и да си себе си.
Как си обяснявате този прецедент в класацията, който създадохте? Досега тя е била оглавявана предимно от политици и спортисти.
За мен това означава, че народът става все по-добър и по-добър. Че трябва да сме добри, за да може, поне малко, да сме по-добре и в държавата.
Общо взето това са нещата, които ме вълнуват. Автомобилът ми е нещо като хоби. А и искам повече време да прекарвам с дъщеричката си.
На какво ви се иска да я научите?
Иска ми се да я възпитам като добър гражданин на България. Да е услужлива, да помага, да е добра.
Съпругата ви също беше до вас в залата, докато получавахте наградата. Тя не можа да удържи сълзите си...
Да, тя също е много щастлива.
Първо на вашето радио за номинацията. Искам да благодаря и на една журналистка от вашата медия, която като загубих работата си, веднага ми помогна - това е Тина Ивайлова. Благодаря и на всички от родния ми град Чирпан, които ме подкрепиха. Признателен съм на кмета на Стара Загора Живко Тодоров за новата работа, която ми предложи. Сърдечно му благодаря. И не на последно място благодаря на майка ми и на баща ми, че са ми дали такова възпитание.
Като ви видят из улиците на Чирпан, разпознават ли ви, спират ли ви?
О, да. Абсолютно! Чирпан е малък град и всички се познаваме.
Къде е ножът ви? Според традицията всеки чирпанлия трябва да държи в себе си нож, но вие сега като Мъж на годината имате сабя?
В момента съм със сабя, да. Но иначе в колата ми винаги стои нож.
Щастлив човек ли се?
Да! С щастлива жена и щастливо дете, и аз съм много щастлив.
Какво ви се иска да постигнете през 2012 година?
Искам просто да си остана същият Стефан.
