Истинското й име е Милена Николова, но е по-популярна само като Миленита. Тя е сред най-свежите представители на съвременните български музиканти. Вече има два албума, а сред най-популярните й песни са „Моногамни”, „Назад”, „Чешмеджийо”, „Няма”, „Черни котараци”. Пее на български, испански, английски. Отдава й се, защото е родена в Куба, живяла е в Испания, Мексико, малко и в Америка.
През годините е работила различни неща - за кратко е била сценарист в легендарното предаване „Ку-Ку” на БНТ, редактор на музикална рубрика в несъществуващото вече списание „Паралели”, водещ в Нова телевизия, била е PR, кастинг-мениджър, радиоводеща... Има опит като адвокат, тъй като по образование е юрист. Че има и актьорска дарба Миленита доказа чрез участието си във филма „Лора от сутрин до вечер” и сериала „Под прикритие”.
Екипът на Дарик реши да я отличи с наградата „Мис Чар”, част от конкурса „Мъж на годината”, която й връчи на церемония в Младежки театър „Николай Бинев” на 5 януари. Това е едно специално отличие за цялостното й чаровно излъчване.
Но първо за музиката...
Waterloo на АББА е една от песните от детството на Миленита, които тя ясно си спомня и до днес. Чува я за първи път, когато е на 5. По това време живее с родителите си в Мадрид. По това време е и първата й музикална изява на сцена - на новогодишно тържество в българското посолство в испанската столица. На него 5-годишната Милена пее на плейбек именно АББА. Ето спомените й от този ден:
Не помня да съм имала сценична треска. Помня, че се чувствах много добре. Пък и бях с една лента на главата, която ми придаваше голямо самочувствие. По това време вкъщи, от плочите на баща ми, слушахме много и АББА, и Бийтълс. По-късно и Жан Мишел Жар, но той не ми повлия творчески по никакъв начин. Ако свързвам детството си с някаква конкретна песен, то това е една много тъжна на Жанет от филма „Да отгледаш гарвани” на Карлос Саура. Казва се „Porque te vas”. Ето тази песен на испански в цялото ми детство е звучала и много ми е повлияла, вътрешно. Много лично я чувствам. Във всичките ми тъжни и маланхолични песни има и части от нея.
Че иска да се занимава професионално с музика Миленита разбира пак в детството си. След като получава като подарък от родителите си йоника.
Цяла година ги врънках за тази йоника и накрая тя се оказа някакво тотално дърво. Ужасна йоника, от която излизаха едни отвратителни звуци, китайски. Неясно как обаче, аз успях да произведа от нея нещо, което отговаряше на собствените ми представи за хармоничност. То беше нещо в стил Бах, някаква симфонична история, която пуснах на майка ми и тя се разрева. Така реших, че явно мога да го правя това, че има нещо в мен.
Сред съвременните български музиканти Миленита наистина е нещо различно. Тя е от малцината, които сами създават песните си - във всяко едно отношение. Композиране на музика, аранжимент, писане на текст, изпяване, записване, смесване.
Денят на първото ми професионално излизане на сцена съм положила брутални старания да го забравя. Това беше някакъв конкурс на БНТ, организиран от едно музикално предаване. Излязох да пея на т.нар. сингбек, нещо, което никога повече не съм правила. Сингбек, плейбек - такива неща не! Или излизаш с банда, или не излизаш. Та, излязох аз да пея, и не чувах абсолютно нищо. А и бях облечена с някакво фрапантно облекло. Появих се пред 300 души в НДК, които очакваха от мен да ги сразя и аз ги сразих.
През 2011-а певицата дебютира като актриса. Димитър Коцев-Шошо й дава главната роля в първия си игрален филм „Лора от сутрин до вечер”. Той изцяло променя професионалния й живот. Самата Миленита го дели на до Лора и след нея.
По някакъв начин Шошо видя в мен човека, който наистина, подобно на Лора, се спъва сутрин като стане и пада, прави гафове. Паснала съм му на образа. А и аз, докато четях сценария, също видях, че тази героиня притежава качества, които имам и аз. От много жени съм чувала, че са се припознали в Лора, затова си мисля, че тя е някакъв събирателен образ на модерната жена.
Ходи ли на кастинг за ролята?
Ходих, дори два пъти. Първия път Шошо изобщо не ме беше отчел, че съм се явила. При втория кастинг четях репликите и бях тотално дърво, защото не ги бях запомнила. После обаче се заговорихме с него, започнахме да си лафим и тогава вече по-естествено се държах. Явно си е казал: Абе, я дай да й дам шанс на тази Милена.
Как мина първият ти снимачен ден?
Бях много притеснена, което си и личи, защото, за съжаление, първият снимачен ден беше и първата сцена от филма. Нататък ставам нормална, но в самото начало съм доста зле. Целият период на снимане, от първия до последния ден, ми е безценен като спомен. Нищо друго в живота ми не си го спомням с такава светла енергия.
С какво чувство изгледа за първи път филма? С любопитство, със страх, с анализ върху това как си се справила...
Аз вече съм го гледала четири, пет пъти, отделно от това, докато правих музиката за много от сцените, съм го гледала още, но първите два пъти изобщо не ме интересуваше нищо друго освен как са бръчките и виждат ли се пъпките. Изобщо друго не ме интересуваше. Но сега вече го приемам.
И за още една роля, която получава - тази на Адриана. Това е барманката в заведението, където ходят хората на Джаро. А Джаро е лошият от хитовия криминален сериал на БНТ „Под прикритие”. Миленита се появява още в първия му епизод.
Страшно голям късмет имам, че Митака Митовски ме е видял на корицата на списание „Max” в деня, примерно, преди последните кастинги. Обади се, аз отидох и той ме взе за ролята на Адриана. Тя реално е много различна от мен, но някакси намерихме допирна точка. Самата роля не е много голяма, но тази мадама прави някакви нещица в сериала и си има място. Много ми е късмет този сериал, че се случи, точно тогава, когато се случи.
