Теди Москов: Щастието за един автоматически означава нещастие за друг
Теди Москов: Щастието за един автоматически означава нещастие за друг / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Хората изчерпаха материалното като единица за щастие, имането, парите, колите, къщите и започват да се насочват в някаква друга посока. Това каза ден преди настъпването на 2012 г. режисьорът Теди Москов пред БГНЕС. „Според мен има едно изместване на ценностната система”, обясни той.

„Но лошото е да не излезе животинска агресия, макар че животните са по-кротки от хората - те правят любов и убиват, само когато имат нужда. Аз се тревожа от тези арабски бълбукания в песъчливата зона на света. Там явно страстите са по-особени. Имах възможността да видя израелската пустиня на път за Мъртво море, представих си само за малко да живея там - няма начин да не стана агресивен или пък спящ летен сън философ. Не знам - това ме плаши, че в света почват да стават все по-неконтролируеми агресиите навсякъде”, казва режисьорът.

На въпрос променя ли се света, Теди отговаря полушеговито - полунаистина: „Затопля се климатът, оста на земята се превърта на друга посока по някакъв начин. Топят се ледовете, ски курортите се изместват все по-нагоре, ледниците, също така пръска се изкуствен сняг, пие се безкофеиново кафе и се водят безинтересни разговори. Не за този в момента, а по принцип”.

„Аз никога не съм се радвал на Нова година, защото съм я свързвал с позволения от комунистите след Рождество Христово празник, на който напети бъдещи партийци и настоящи комсомолци показваха, че тогава купуваха елха, а не на Коледа и празнуваха със страшни гърмежи, за да ни напомнят, че могат да ни изпозастрелят ако не празнуваме с тях”, споделя още Москов емоциите си покрай посрещането на Новата година.

Вярващ човек ли е Теди Москов?

След този инцидент, който ми се случи в Германия - да, но вярвам в силата на Вселената и че Бог е всичко около нас, дори и в нас. Да уча наизуст разни библейски сказания - те са толкова противоречиви, толкова кръвосмешение, убийства има в Стария Завет, че направо ми е неприятно да ги чета тия работи и това християнство, свързано с колене на животни, курбани и глупости…това са някакви неща - никой не знае какво е точно християнството, защото най-първите документи по тоя повод са доста години по-късно. Вярвам, когато наистина се моля, но не в църква, а навсякъде.

Не съм протестант, нито лутеранин, просто знам, че има нещо, което...как се казва то - Аллах, Христос, Йехова или Яхве. Много ме притеснява, че „в името на Исус Христос” са избити над 70 милиона човешки същества. Толкова са индианците в Южна и Северна Америка, унищожени в името на испанската католическа църква и корона. Също така кръстоносните походи не са нищо друго, освен кръвопролития и грабеж, уж спасяват светите места. Дори съм чувал, че човекоядство е имало, когато са били обградени и не са знаели какво да ядат, са си яли пленниците. Освен това Ватикана ако даде една хилядна от имотите си, може много гладуващи части на света да бъдат пооправени.

Аз съм убеден, че една църква трябва да отлъчи доносниците и сътрудниците на отвратителния държавно - сигурнически режим или да се закрие. Трябва да ги отлъчи от църквата с Анатема. Хората, които са уж вярващи, а са причинявали злини на други невинни, трябва да бъдат отлъчени от църквата, ако не тази църква трябва да се забрани, като институция говоря. Искам да прибавя нещо леко шеговито, ако доносникът, който носи свещеническа униформа, изведнъж повярва в Господ и се разкае за греховете си, това може да е полезното, което да направи църквата спрямо сътрудниците на Държавната сигурност.

„Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите”, казва Теди Москов.

На 31 декември от 20.00 ч. в Народния театър „Иван Вазов” ще се играе спектакълът на Теди Москов „Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан. „За мен е интересна тоя тип публика - настроена за купон в театър, каква ще бъде. Според мен една интересна публика, която ще реши да празнува Нова година в Народния театър”, споделя режисьорът. „Това значи едно по-нестандартно изживяване, за тия, които ще дойдат. То е едно и също да седнеш да слушаш някакъв концерт или да гледаш хубав филм…по си близо до пържолата вкъщи, а тук ще дойдеш на театър - някак си е събитие”.