Програмният директор на Дарик радио Константин Вълков, като гост-водещ в студиото на „Здравей, България!" по Нова телевизия, зададе своите въпроси на премиера Бойко Борисов:
Казаха ми, естествено, трябва да зададеш тези въпроси на премиера, които никой не му е задавал.
Да.
В интерес на истината, се рових може би няколко дни и се оказа, че в историята има такъв случай, в който на Никсън поставят задача на водещия – да зададе тези въпроси, които никой не му е задавал. И той прави това с един Въпросник на Пруст, с който ще завършим нашето интервю. Преди това – кои са успелите българи, на които вие се възхищавате? Защото с Мая Манолова си говорихме, оставам с впечатлението, че липсват тези възрастни хора като учителите от едно време, на които ние, младите, можем да се учим от тях, те да преподават уроците, да са наши ментори. Кои са възрастните хора, на които през 2011 година вие се възхищавахте, учихте се от тях?
Много хора има, които всеки един в професията си е успял и заслужава своето възхищение. Един с труда си, друг с рефлекса си, друг с това, което е направил в последния момент, в дадена екстремна ситуация. Има много хора, които заслужават възхищение. И сега, когато определят класацията „Мъж на годината" и всичко това, което се прави, виждате колко различни хора, в различна ситуация са постъпвали по един много правилен и адекватен начин и заслужават възхищение.
Ако политическите страсти бъдат захвърлени в ъгъла, или ако мога да задам по друг начин въпросът...
Ако трябва да бъда честен, тази година това, което се възхитих най-много, е от 4-те гола на Доктора, завчера на „Левски"-ЦСКА.
И Бербатов има 3 гола.
Доктора, нашия, има 4 и то срещу „Левски"-ЦСКА. Това не знам сега колко народ...
Какво се случва в момента.
Как се смеят и се радват. Просто им го посвещавам това.
Нека да ви попитам така – кой от министър-председателите на България води най-интересен, най-достоен живот, след като е престанал да бъде министър-председател?
Поне от тези, които знам, царят. Иначе старите не ги знам.
От него ли бихте поискал съвет или сте искали съвети?
Аз от всеки бих поискал и от всеки бих изслушал мнение и съвети, със сигурност. Особено, когато човек е бил в управлението на държавата, независимо на какъв пост, винаги може да се поучиш нещо. Ние имаме прекрасни президенти, защо само премиери? И Петър Стоянов. Винаги съм казвал, че това, което той има като позиция, особено в Атлантическата част на света – САЩ, просто уникален капитал за България. Желю Желев с неговата топлина, благина, бих казал, с неговата умереност. Един безкрайно ценен учител или човек, с който рядко съм бил на общи мероприятия, но съм имал честта да си говоря и в кабинета, като съм го канил, и на мероприятия. Също много ерудиран човек. И аз за това считам, че като завършат кариерата си такива хора, на такъв пост като президент, що не и като премиер, включително, особено когато е цял мандат, не трябва много теснопартийно след това да продължат да се занимават с политика, защото те вече стават един по-различен капитал за страната си, за хората. Поне това ми е мнението.
Като стана дума за президенти, ако попитаме обикновен човек...
И ако Петър Стоянов, само секунда да си довърша мисълта.
Да.
Ако Петър Стоянов загуби от ореола си на това, което казвам, е именно че след като слезе от най-високия връх в държавата, се опита да прави някаква дребна политика. Вече от фона, от която слиза – президент на всички българи, да прави СДС или да е лидер там, или евродепутат, или каквото и да било. Това беше грешка, според мен.
В този смисъл нещо за Плевнелиев. Ако попитаме обикновен човек как възприема Бойко Борисов? Той би казал – Бойко Борисов не е „мека Мария". Имам предвид не, че е авторитарен, но не е „мека Мария". Оцелява ли се в политиката, ако не си „мека Мария", ако си по-мекушав? В този смисъл, Плевнелиев не съм сигурен дали е този тип политик, който наистина, не казвам, че трябва да е авторитарен, но как ще оцелее той със своя характер в политиката?
Вижте, ако накарате един артист или преподавател във ВИТИЗ и го накарате думичката „Не" да я каже по различен начин, той сигурно може да я каже по 10-15 или повече дори. Не винаги, когато думичката „Не" е съпроводена с удар по масата, крещене или викане, това е по-лесно за възприятие. Ето примерно, както вчера аз отговорих на въпроси на ваши колеги в Русе за министър Шматко, който казал, че ще съди България и ще ни вземат пари за „Бургас-Александруполис". Пожелах му – Весела Коледа, честита Нова година.
Разказах на Ники Кънчев днес, но няма да дадете един лев.
Няма да ти дам един лев, така че... Но желая на него, на всички руснаци, на неговото правителство – дълъг живот, успех на изборите.
Хората на репа се шегуваха днес, като си купуваха вестници... Извинете. Е, премиерът, ако така ни пожелая Нова година – Весела Коледа, Нова година, ама, няма да ви дам 1 лв....
Не, това е техният лев, на тези хора от репа. И понеже години наред много лесно българския лев е харизван на чужденци, разбира се, под едно много модерно име, наречено инвеститори. Харизвани огромни пари от БВП на българите, стотици милиони са заминали ей така – незнайна посока, защото всъщност това са пари или от електромерите, или водомерите, или от портфейлите им в моловете, или от таксата за електрически ток, или от т. нар. големи, малки, средни шлемове, за които сме дали много пари, но не се знае ефектът какъв ще бъде. И за тези мои опоненти, им казвам, ако е било добре, щото 2006 година тези енергийни проекти не сте ги подписали, не сте започнали да ги строите... И аз като дойдох, както „Цанков камък" – 80 мегавата за 1 млрд. лева, но го достроих. Няма как, иначе отиват всичките пари в канала, които са дадени. Спомняте си тук в тази телевизия, го говорихме. Ако бяха започнали да правят „Белене", щяхме да я достроим, какво да правим? Ако бяха почнали да правят „Бургас-Александруполис", щях да го достроим. Какво да правим? Те не са го и почнали. Защо? Защото и двата проекта са неефективни във вида им, в който са били подписани. За 30 млн. долара си залагаш цялата екология на най-важния туристически район в България – Южното Черноморие. Разбирам да е 2 млрд., 3 млрд., да има дебат в обществото – 30 млн. ...
Кажете ми, да се върнем малко по-назад в разговора. Препоръчват, дори казват, че е препоръчително да не се влиза в словесни битки с вас...
Да се върнем на по-важния въпрос за Росен Плевнелиев, че от него избягахме, като отидохме на думите за... Росен може да казва и не, и да. Разбира се, той е когато го избирах за министър, когато през годините работехме заедно, той пътуваше много често с мен в колата, обикаляйки тези обекти – магистрали, пречиствателни станции, които изградихме, съм имал възможност да го слушам доста. Той някой път толкова надълбоко влиза в същността на даден проблем, че ако погледнеш повърхностно на това, което е казал, дори може да стане малко смешно. Предполагам визирам това, което каза, че в предишния си живот бил жена или там, нещо от този род имаше.
Не, аз казвам, че това е искрено споделяне, което не мисля че е нещо лошо. Исках да кажа нещо друго – как се печели словесна битка с вас?
Аз примерно, сме си задавали, като сме си говорили, въпроси на тема – примерно, аз знам баба ми и дядо ми и до там горе-долу свършват познанията за рода, колко назад си спомняш от твоя род?
Същото, толкова.
А всъщност като си помислиш, че преди 3 или 4 поколения е имало такива като нас, които са дошли отпреди 3-4 поколения, да сме днес, това е наша кръв, това е наша ДНК, не си познаваме родовете. А като погледнеш 200 години назад – откъде е дошъл отнякъде този, който ни е създал, да ни има днес? Това е много важно. И понеже има вече такива науки, такива изследвания, такива на базата на ДНК-профила на човека се правят такива анализи, те са интересни. Дали идваш от Африка, дали идваш от Азия. И ако тръгнеш в тази посока, публично да разсъждаваш, може всеки да си вземе един контекст от твое изказване и да те направи на маймуна след това, ако иска.
Мисля че сега е удачно...
Така че Плевнелиев ще се справи.
Мисля че сега е удачно да експериментираме, не знам дали ще е успешно, или не, с този въпросник, който донякъде е блиц-въпросник. Той се ражда в началото на миналия век, когато във висшето общество в Париж в един момент темите за разговор са се изчерпали, станало е скучно. Появява се Марсел Пруст – френски писател, автор, известен, който създава 30 въпроса, донякъде лексиконни, на които политици, министри, кардинали, отговарят честно и създават представа за това какви са всъщност. Ако ми позволите да ви задам някои от тях. Първи въпрос – главната черта на характера ви, една?
Чудя се доколко сериозни и доколко да се шегувам, че снощи нали ти казах, че имахме банкет, единствения банкет през годината, на който ходя – това е като се събираме отбора от „Бистрица". Това са юноши, мъже, ветерани, деятели и е много хубаво. От снощи още само майтапи бяха само това кой колко може.
Т.е. те какво биха казали – коя е главната черта?
Сериозност е при мен.
Кой е най-големият ви страх?
Сега е кризата. Преди това беше болестта, контузията. Това ми беше като спортист, като човек, всеки път като излизах на терена, на корта, на татамито, винаги ме е било страх как ще завърши мача – с контузия или без контузия. Защото от една контузия после се лекуваш, мен ме е страх от инжекции, ужас. И това от това ми е било винаги страх. Сега ме е страх от кризата. Просто дали популизма няма да победи разума. Истински се надявам да победи разума сред нашето общество.
С коя историческа фигура бихте желали да се идентифицирате? Или да ви сравняват по-късно?
Ще е нескромно. С която и да се сравня, ще е нескромно. Историята може да каже след време доколко си съизмерим с нещо.
Чертата от характера, която най-много не харесвате в себе си?
Лигавите хора не харесвам в другите хора. А в себе си? Добротата. Примерно, ако Цветанов е тук, той ще ви каже – аз съм най-опасен, когато някой работи с мен с добро от опозицията или от противниците. Тогава ставам много склонен да отстъпвам, да има мир, да има разбирателство. Това му е най-страшното за него – да не дойдат при мен с добро. Когато ни нападат – това е приказка.
Продължаваме с въпросника на Пруст, на който между другото, са отговаряли във „Vanity Fair" от Барак Обама до Джак Никълсън. Най-голямата ви екстравагантност и странност?
На 52 години да биеш „Левски" и ЦСКА на футбол, което се случи в неделя. И то ги бихме, така че сега не ни говорят, сърдят се, не им е удобно, защото едни от най-добрите футболисти от близкото минало, още играят и им е много тежко.
За какво съжалявате...
И им е още по-тежко, защото ги бихме Вучката, Доктора, Бейката, Пенчо-Дебелото, Пацко и ги бихме тези – Любо Пенев, Зафировите, Мето Деянов, Ради Здравков, Гошо Славков, Емо Спасов, Сашо Начев. Звезди... Имат 10 хиляди мача за националния отбор. И ги бихме с това отборче, и ги бием 2-ри път вече.
Това е победа, нещо за което не съжалявате. Но за какво съжалявате най-много?
Толкова се радвах в неделя, заклевам се, повече отколкото бих на изборите. Толкова им се радвах, ама, така им беше кеф, че това ми бяха двата, вчера и онзи ден, може би, най-щастлив дни през годината.
Денят, в който сте съжалявали най-много? И за какво сте съжалявали най-много? Или за какво съжалявате най-много от изтеклата година? Да е по-кратък периодът.
Е, съжаление, не мога да кажа. Трябваше да дръпнем по-напред реформата в пенсионната система. Още миналата година, имам предвид 2010 година, трябваше да я дръпнем тогава. Но тогава показателите бяха различни и имаше възможност да се опитаме да намерим, както и го правехме, със синдикатите общ език. Аз им благодаря на синдикатите, че макар и неофициално, вчера вече са се върнали на тристранката, започнаха пак да си говорят с Дянков. И мисля че това, което правим, ще е добро за страната, за труда и 2015-2016 година ще даде резултат.
Любовта на живота ви?
Мени се.
Добър отговор.
Не може да се каже с една дума.
Какво е сегашното Ви състояние на духа?
Просто ме заварвате в най-доброто ми състояние на духа, след като бихме "Левски" и ЦСКА.
След банкета снощи. Но пък днес сте на Министерски съвет от 10 ч.
Това не ме притеснява.
Ако след смъртта имате възможност да се преродите в друг човек, какъв тип човек бихте избрали да бъдете?
Сложно е да отговарям на такива въпроси. Различно. Всеки би избрал Меси... Важно е да изкараме живота си в здраве, това е най-важното, а пък...
С какво наистина бихте желали да се занимавате, ако може да избирате?
Това, което правех като главен секретар, това ми беше най-приятно.
Не знам дали си спомняте, за малко ще прекъсна, но когато бяхте главен секретар и президентът изададе указ да станете генерал-лейтенант, 2003-а или 2004-а, по-скоро 2004-а.
Мен двама президенти са ме произвеждали в генерал, Петър Стоянов ми даде първата звезда.
И след това Георги Първанов.
И Първанов втората. Така че...
Гостувахте в "Ретро" радио, което вече не съществува, но тогава съществуваше, ние правехме предаване, в което канихме различни хора да представят любимите си песни, но не само любимите песни като песни.
И тогава се представяше, че, понеже, нали, няма картина, ти имаш много буйна коса.
Да, да, да. Песните, но и историите за тях. Трябва да ви кажа, че бяхме изключително изненадани от Вашата класация.
Между другото, това беше хубаво тогава. По един музикален профил, от това, което харесва един човек.
Това са песните, които вие избрахте. Първата е на Емил Димитров. Да ни припомните, защо точно тази песен - "Когато отиваш там при другия"?
Много добре описва психологията на жените. Първо, когато отиваш, после, когато си вече там, и после, когато се връщаш. Има един много тежък период, когато се връщаш. На никоя не й го пожелавам. Много е хубава песента. Всъщност три куплета, които вървят в последователност. И понеже като бях ученик я пеех на девойките. . .
Точно тази песен?
Ами, като по-голям им я пеех. Трябваше да пуснете последния куплет, когато се връща.
Това е първата песен. А другите са, да ги прочета.
"Камино" на Лили Иванова.
Да, "Камино" на Лили Иванова.
Просто уникален глас, уникално изпълнение, което от Токио до София са поклонили глави пред нея.
Led Zeppelin - "Black Dog", Deep Purple - "Child in Time", Nazareth - "Love Hurts", може би три.
Даже ей сега в колата, точно като слизах, слушах нея.
Така, но за мен истинската изненада беше "Натали".
А, уникално.
А трябва да призная, че бях изненадан от Жо Дасен и от "Натали". Как се появи "Натали"? Кога я чухте за първи път? Спомняте ли си?
Ами, да, аз много я обичам, да, и ги свирех на китарата.
Беко.
Да.
Жилбер Беко.
И поназнайвах френски тогава... а и даже и сега може да...
"Ролинг Стоунс", "Енджи" и... тогава последната песен беше хит...
Кое, на кой не му е било "Енджи" любим блус като ученик тогава?
Те се пускаха три блуса един след друг, за да може да се танцува по-дълго с дамата.
Да.
Или с различни дами.
Ох, много танци, много нещо!
И последната тогава беше естествено очаквана. Филмът беше излязъл тогава. "Гладиатор" с Ръсел Кроу.
Музиката на "Гладиатор" може да стане и оперета или опера да се направи, тази музика ако се извади цялата.
От този филм е репликата, тоест отговорът на въпроса защо мъжете искат да бъдат във властта. Отговорите по принцип са казионни.
И сега да ги пиша, ще ги напиша същите.
Отговорите на въпроса защо мъжете искат да бъдат във властта са казионни - пари, секс, влияние, жени. Но там ми направи впечатление отговорът, ами, защото отгоре гледката е по-хубава. Вие защо искате да бъдете във властта?
Хм, при мен стана случайно. И вече просто нямаше как през времето да се отказвам. Стана случайно. Нямаше как да не се случи.
Нещото, което най-много ще Ви липсва, ако не сте във властта?
Една изключителна непрозорливост на опозицията тогава. Всеки, който ме познава, знае, че аз не само че никаква политическа кариера не исках, исках да си остана главен секретар. И ако тогава тройната коалиция не ме бяха изгонили с Румен Петков, с назначаването имам предвид на Румен Петков и да ме изгонят, още щях да марширувам по плаца, сигурно и те щяха да са на власт.
Продължаваме с въпросника на Пруст. Още две неща. Грешките, които най-лесно бихте простил, и грешките, които не бихте простил?
Грешките по невнимание. Има грешки по невнимание, които за съжаление всеки ги прави. Няма човек да не ги прави. Те са и големи, и малки, но са грешки. А има такива, които не могат да се простят никога.
Коя е природната дарба, която бихте искали да притежавате?
Да съм полиглот. Това е голямо, голямо предимство на хора от типа на царя. Бил съм с него. Просто не можете да си представите какво впечатление им прави, като дойдат французи, говори на френски, идва италианският посланик - на италиански, идва английският - на английски, арабския, на арабски, на испански, на немски, на... кой където дойде. Просто той веднага им влиза в езика и това страшно впечатлява хората. И е уникално богатство, уникално е да го можеш.
Военното действие, от което най-силно се възхищавате? Изненадва ме, че този въпрос е последен във въпросника, но наистина е така.
Това, което Калоян е направил. Ние сега влагаме, така, доста пари в археология. Виждате колко интересни събития от историята излизат. И аз съм истински впечатлен от това, което гледах в последния Европейски съвет, защото вече и президентът Барозу, и Хеле, датската премиерка, и шведският премиер, които бяха в България, ги водих на гробниците и се бяхме събрали, се събраха всичките около нас, просто... Датчанката каза аз съжалявам, че ние не ви познаваме, това, което имате вие като история, това, което правите, просто това трябва да се направи да го знаят хората. Президентът Барозу им разказа на всички за метрото, за ларгото и за разкопките долу, които правихме. Всички ей така се бяхме събрали, двайсет-трийсет човека, на всичките го разказа. Живот и здраве, на лято, като пуснем метрото в София, ще дойде и президентът Барозу да го открием заедно. То е уникално нещо, което сме направили. И съм сигурен, че след 10 години, на някого като задавате тези въпроси, той ще цитира и това, че сме успели във времето на финансова криза да направим магистрали, да направим зали, да направим метро, да направим южна дъга, да направим, както вчера, за 120 милиона лева направихме пречиствателна станция с 20 километра канализация и водопровод на Русе. На над 200 хиляди души всеки ден отпадните води отиваха в Дунава. После викат много хубав сом хванахме в Дунава. От вчера вече цялата река надолу е чиста. И в Силистра могат даже значи да ловят чисти, по-хубави сомове.
Казахте за червените седалки, че са червени, но пък не са харесали тапетите, разбрах, или поне така пишат вестниците днес.
Ами, защото дадохме много пари и не ми хареса как са сложили тапетите, и казах тази фирма да не им платят последните пари. Огледалата се бяха опитали да ни минат, да сложат старите огледала, и казах, понеже снощи беше първата постановка, и даже нямам телефона да ви пусна есемеса, който ми е пуснал областният управител вчера към 6, 6 и 15 някъде, че са подменили огледалата в операта, защото им казах тук довечера, като дойдат коконите от Русе с тежките рокли и застанат пред старо огледало, и ще кажат, абе, той днеска, като е бил тука в тая опера.
Като в съблекалните на Болшой театър.
...не е ли видял, че са турили старо огледало? Та ги смениха снощи огледалата преди постановката. И съм им дал още едно списъче какво трябва да доизкусурят от това, което вчера... защото малко като едно време при Тодор Живков - дай да го направим обекта, че ще дойде да го открие. Тук-таме се бяха опитали да замръчкат някои работи, но ще трябва да ги изправят. Защото като отида сега, пак ще отида, защото там ще почнем два много големи проекта в Русе, имаме седем училища, детски градини, и февруари някъде сигурно ще ги проверя.
Много ми беше смешно, чета документите вчера в сайта на БСП, на ГЕРБ, на ДСБ, на парламента, на Министерски съвет и на много места присъстват тези метафори от рода на политическа стабилност, радетел за формиране на съвременна политическа култура, национално съгласие и т.н.
А, те затова и хората не ги слушат политиците, като почнат да бърборят по този начин. Това вече им е... примерно когато излиза Лютви Местан и казва ние ще правим правителство на националното съгласие, в превод за обикновения българин означава, ами, искаме да се съберем безнаказано да покрадем пак, защото вече много време Борисов и ГЕРБ носят еднопартийна отговорност и не смеят или не искат, или не могат, няма значение как, да грабят така, както ние по време на тези правителства на уж национално обединение, съгласие, с особено тези правителства, които бяха на ДПС с мандатите, когато безотговорно можеш да правиш всичко, примерно да теглиш половин милиард кредит, и ние май месец сега трябва да връщаме, за гьола в Белене, май месец трябва да вземем на хората половин милиард, трябва да спестим още близо милиард и половина 2012 година.
Това исках да Ви питам как се превеждат тези неща?
Така се превеждат. Чуваш ли Лютви Местан, че говори за национално съгласие, и казват тези са изгладнели и понеже Бойко им пречи, почват да се обединяват всичките заедно, но сега как да кажат искаме да го изгоним, защото строи магистрали, зали, пречиствателни станции, това остава, хората го виждат, това хората го виждат, то стои и ще стои и след мене. Обаче като кажеш национално съгласие, кое ще се съгласим, по кое ще се съгласим? Ще ми дадат Чакъров или Емел Етем в това правителство на националното съгласие? Кого ще ми дадат, с кого ще се съгласим? За кое да, за кое всъщност не сме се съгласили? Че когато държавата е летяла в най-тежката криза в света, която всички я признават, Станишев излезе и тройната коалиция излезе тогава и каза няма да има криза в България, няма криза? Когато сме били половин милиард вече под водата като държава, те вдигаха пенсии и заплати все едно няма кризата, а виждате какво се случва сега в Европа. Всеки нов кабинет, който идва, ново правителство, първото казва над 65 години пенсионна възраст, намаляване на бюджетните разходи, съкращения. Нали всеки това казва? Значи, оставете ни, ние може да не разбираме, може да сме глупави, може, каквото искате кажете, некадърни, но на всички държави в Европа, в Америка това се случва.
Още нещо кратко, преди да продължим с мъжки неща, които съм подготвил.
Една дума. Какво те искат да ми предложат за национално съгласие, кое, по коя тема? Кое не правим добре, за да се съгласим с тях?
Беше интересен преводът, това питах, Вие го преведохте. Как се прави превод на поговорки, да речем, поговорката "Лисица два пъти в капан не влиза"? Кой е политическият урок, който научихте? Ако това е преводът на поговорката.
То има много поговорки с еднакъв смисъл. "Тарикат мъж не писка".
Или "Лице невиждано скоро се забравя".
Да. Така че в зависимост от ситуацията може да реагираш и има поговорки. Аз на баба ми брат й, той беше каруцар, той е един от много хитрите хора и от него съм чувал много, много народни поговорки. Той за всяко нещо имаше поговорка.
Много актуална в момента е "Ако попът се напива, селото не изтрезнява".
Абсолютно вярно. "Пияна жена - весел дом".
Точно така.
В тоя смисъл.
Използвам ефира на Нова телевизия да прокарам едни мои каузи. Първата кауза е следната. В дузина държави в Европейския съюз със закон е регламентирано излъчването на филми вечер по националните телевизии да бъде със субтитри, защото децата учат чужди езици, на първо място, и, на второ, четат по-бързо. Бихте ли подкрепили първосигнално, без да мислите?
Да. Защо не? Ами, да има субтитри. Има хора, които не чуват, могат да прочетат.
Не, някак си нелепо стои да озвучиш Ал Пачино, да речем, примерно.
То не е нелепо, а смешно. Има филми, които, гласа на Ким Бейсинджър примерно, коя би го имитирала?
Не бива да се озвучава.
Не бива да се имитира.
Според Вас добре ли ще бъде 2012 година темите в обществото, дневният му ред, да бъдат други, различни от темите през 2011?
Не, няма как да бъдат. Темите в дневния ред ще бъдат криза, липса на пари - това е темата в света 2012 година. Светът живя десетилетие някъде в лъжа, отчиташе огромни излишъци, пари като шума, като вестници, стари. Изведнъж се разбра, че зад тези пари няма реална стойност. Така че това ще се говори.
Трето, знам, че е клише и във всяка една страна правителствата се плашат донякъде, защото резултатите идват по-късно - пари за образование.
Тази година даваме с 50 милиона повече, така че в условията на криза, освен инфраструктурните проекти, даваме и повече пари.
Тоест гласувате да и за това, че трябва да бъде...
Да. Ама не, не, ние не гласуваме, то го има гласувано в бюджета на държавата. Това е разликата между тези, които гласуват тук при теб, и мен, че това, което вдигам да, е
заложено в новия бюджет за 2012 година сега. Повече пари за здравеопазване, за култура, за спорт, за археология.
Последно, ако на младите, авангардните, нестандартни, шантави, луди млади беше даден шанс да рисуват паметници, да изразяват своя талант, щеше ли да се стигне до боядисването на паметника нощем? Не е ли по-добре държавата да им казва ето ви моста "Чавдар", рисувайте го денем, правете го, каквото си искате.
То в случая никой не им е забранил и те го правят. Сега, тук аз съм на различно мнение. Даваме много пари, оправяме фасадите на хиляди сгради в София, на другия ден отива някой и ги нарисува. Дали това е най-красивото? Ако направите една анкета, аз мисля, че и тук хората много ще са разделени. Аз специално не харесвам в центъра на града да минеш, чисто нова фасада, сграда, прекрасна, и някой долу я нашарил с каквото си намерил за добре. Да, за него може това да е изкуство, може много да му харесва, но в края на краищата на центъра на града. Така че могат да го правят. В същото време има такива сиви гадни мостове, които могат, нарисувани изглеждат много по-свежо и много по-добре. Въпросът е къде ще го нарисува. Сега, съгласи се, ако дойдат да ти нарисуват ей тук в студиото...
Не, дъската не, че специално съм я правил.
...или на дъската... Ама ето, казваш не дъската. За мен това е всяка нова сграда, за които сме дали пари, и когато я нарисуват, това не ни харесва. В същото време, повтарям, ето, мостове, стадиони има отстрани, които, като ги направят по-пъстри и по-шарени, то някак си стои си дори като направено от архитекти.
