Празниците са шанс за равносметка в края годината и затова не е нужно да пренесем половината мол в домашна среда - нужно е само време да общуваме пълноценно с най-важните за вас хора. Съветът е на председателя на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров. В интервю за рубриката „МеждУредие" на „Дарик кафе" психологът предупреди, че кризата трайно руши психичното здраве на българина. По думите му близо половината от активните и работещи българи, при това с добра квалификация, днес имат усещането, че трудът им не е справедливо заплатен и те не могат с усилията на собствения си труд да посрещат семейните си задължения. Ето какво още каза Пламен Димитров пред Дарик:
Според едно социологическо проучване от седмицата българите определят отиващата си 2011-та като най-тежката година за тях след 1997 година. На фона на прогнозите следващата година да бъде още по-тежка май не можем да очакваме по-голямо спокойствие за българите?
Българинът гледа реалността от упор и не от днес, така че има такава съпоставителна база дали е успял да се откъсне от тези мерени като най-трудни години. За съжаление ревизията на прехода не показва такива оптимистични напредък и изменение в конструктивна посока. Въпреки усилията, въпреки политическите обещания, въпреки многото положителни промени, ефектът, който се усеща от домакинствата, от отделния човек е недостатъчно убедителен. Така че е правдива тази картина и не отразява просто локална, българска тревожност, а е на фона на световен, глобализиран процес, който, както виждате, се отразява и в ЕС.
В началото на тази година бяхте казали, че българинът е на „бойкоуспокоителни". Успя ли да се успокои той в хода на годината, ако наблюдавате онова, което хората възприемаха като знаци от властта и в частност от премиера.
Това беше фраза, свързана с обществена нагласа, че се очаква спасител, че се очаква мисия, че се очаква за пореден път в българската история и обществена практика силна фигура, която като че ли да отмени общественото усилие, нуждата от консолидация, нуждата от креативна ангажираност на целия потенциал на нацията.
Това, което ние вече знаем от наблюденията си е, че колкото и да са силни личностите на нашите политически лидери, колкото и тяхната амбиция да е значима, всичко зависи от това как общността успява да осмисли своята взаимна зависимост и готовност да направи енергични и в същото време координирани усилия да изгради приоритети, проекти, политики, които да идват отдолу нагоре и да гарантират участие и разпределение на ефектите. В този смисъл за съжаление обществото ни бележи спад в социалния капитал и доверието, които са ключовите ресурси. Вижте какво се случва например с разпределението на националното богатство. Имаме доста сериозен ръст през последните години за малка България и въпреки това доходите на населението не са съществено променени или тяхното разпределение не е справедливо. Това са усещания, преживявания на хората, които работят ежедневно, които се трудят здраво и тяхното усещане е, че знаците за промяна ще дойдат именно от възможността техният труд справедливо да бъде заплащан, цената на човешкия труд да се приравни до тази, която имаха в страни, които включително и сега със строгите мерки за икономии, цената на труда е много по-достойна и това е едно от ключовите предизвикателства пред нашето общество. Не е кризата добро оправдание да не се гарантира на хората, които се трудят и допринасят за създаване на богатството, да не могат да си позволят да се справят със семейните си нужди. Над 40 процента от хората, с които ние сме разговаряли, това са все активни в икономически план хора, са силно неудовлетворени от размера на възнаграждението и начина, по който то отговаря на реалността, в която икономически тяхното семейство, тяхната общност живее. Не става дума за неквалифицирани хора, става дума за хора със средно специално, висше образование, със сериозен стаж и квалификации.
Това усещане за липса на справедливост, заедно с усещането, че кризата ще продължи засилва тревожността у българина.
Преди време, в това число с участието и на български експерти Световната здравна организация изработи много внимателен, базиран на данни доклад за това какви са неблагоприятните ефекти на икономическата криза с всичките й аспекти върху психичното здраве.
Истината е, че икономическата криза масивно, трайно и с много дълбочина се отразява върху психичното здраве на българина. Не казвам, че то е било в цветущо състояние преди 2007 година, когато започна развихрянето на сегашната криза. Българинът никога не се е наслаждавал на луксозна икономическа среда, но това, което се случва, съпоставително ние виждаме отчетливо статистиките България е устойчиво на дъното по всички показатели за субективно благополучие, за усещането на хората, на семействата, особено семействата в репродуктивна възраст, които са икономически активни, че не могат да се справят с усилията на труда си, с действията, които предприемат, с ежедневни стресови фактори, които затяжно, хронично формират една кризисна идентичност, една травматична готовност, тоест хората се чувстват не просто неуспяващи, не просто затруднени, а безпомощни в това да посрещнат много от предизвикателствата на ежедневието си.
Имаме ръст, не само в България, имаме области, в които губим хора защото нарасна броят на успешните самоубийства, имаме ръст със злоупотребата с вещества, които имат много силно влияние и върху други картини, свързани с психичното здраве. Имаме ръст и то много забележим в хронични прояви на депресия, тревожност, на всякакви разстройства, свързани с емоционалния самоконтрол. Всички тези неща изискват модерна, бих я нарекъл агресивна инвестиционна, а не просто нормативна политика в областта на превенцията в областта на психичното здраве. А ние парадоксално сме изостанали от нормални страни в достъпността до такива услуги. Всички изследвани лица, с които ние сме работили през последните пет години, за да проучим дали при наличието на професионални индикации, че те имат нужда от специализирана помощ от страна на психотерапевт, консултиращ психолог или психиатър, 94 процента казват, че не могат да си го позволят на пазарни принципи. Имаме огромно количество специалисти, които от друга страна се деквалифицират, защото няма широко достъпна система. Огромен брой работодатели в световен мащаб инвестират в психичното здраве на своите служители, тяхното субективно благополучие, антистрес-програмите. Там са концентрирани огромни корпоративни средства за грижа за семейството, така че работодателят да получи от работника, от служителя, от мениджъра си качествена работа, защото са му гарантирани изключително важни неща - сигурността на дома му, семейното здраве, грижата за децата. Такъв тип програми у нас са почти непознати. Статистиката, която имаме от СЗО, е, че 3-5 процента от съвкупния национален продукт на страните от Европейския съюз се губи от това, че има хора с нерешени проблеми в областта на психичното здраве, като започнем от минимални неща като депресия и постоянно усещане за прегаряне, за изтощеност, за хронична умора и стигнем до по-остри кризи или сериозни групи заболявания като тези, които са свързани със зависимостите.
Проблемът с алкохола например в момента сериозно се подценява, а той е най-късият път към депресията, самоубийствата, трайната неработоспособност. Около една трета от всички хора в момента в Европейския съюз една трета от хората с трайна неработоспособност имат нерешени и нерешавани проблеми в предходните години с психичното здраве. Тук психотерапевтичните услуги не са достъпни в широкия смисъл на думата чрез здравноосигурителният апарат. Нужна е драстична реформа, за което има проекти. Между икономическата криза, безработицата, несигурността за работното място, ниските доходи има възможност да се изгради буфер от модерни обществени политики и професионални практики, които изискват дългосрочно мислене. И сега е мястото нашите политически лидери да покажат не просто съпоставителен героизъм с това, че ние не сме толкова зле, колкото са зле нашите партньори в Европа, а човешка мъдрост, която изисква да се инвестира в хората, когато те се чувстват зле и само те могат да помогнат нещата да се поправят у нас.
Българинът свикна не само от 1997-а година насам, а и преди това да живее в условия на криза. Тази по-различна ли е като отражение?
Сигурно ще изглежда нелепо аз да бъда поредният човек, който разказва вица как кризата се връща в България и казва „Вкъщи си е най-добре". Хроничността е единият елемент. Българинът знае две и двеста и много често е бил в криза. Сега обаче параметрите са съвсем различни. Имаме огромен брой високо активни, дори добре платени хора с висока задлъжнялост и неспособност да си посреща ангажиментите. Българинът вече не разчита на спасители, но иска да разбере как да работи с другите. Защото вече разбира, че е взаимно зависим. Сега хората разбраха, че е много важно в какво предприятие работиш, колко съвестни и отговорни са колегите ти, как и с кого живееш, доколко можеш разчиташ и да даваш принос в конкретни общности, с които решавате сходни проблеми. Това е вече нова вълна в търсенето на конструктивно мислене за решаване на конкретни неща.
Списание „Тайм" определи за личност на годината протестиращият човек. Ние по български обявихме, че личност за България е непротестиращият човек. Все още ли протестираме на масата и с вицове срещу властта, които сякаш се върнаха напоследък?
България по ред обстоятелства е шампион в една дисциплина, в която много други не могат още да покажат даже участници. Говоря за един психосоциален феномен, той се нарича пасивна съпротива. Пасивната съпротива е особено видима по изборите, когато хората винаги са съгласни със силните и никога след това не ги харесват. Един защитен механизъм, който по андрешковски може да облекчи преживяването на орисията, но в никакъв случай не дава отговори за това как да се решат основни проблеми. Тъжното е, че в тези години на много хора им се налага да изберат една защитна ориентация на своето поведение както на индивидуално, така и на семейно, така и на социално ниво. Ние имаме за съжаление твърде много хора с пасивна ориентация, която отново продължава да бъде защитна, например „това не ме засяга". Или конформизмът: прави това, което се иска от теб, не мисли много за различни алтернативни начини. Има възраждане на един защитно-пасивен стил на поведение и справяне, това е автоматичният конформизъм или действия, които са насочени към това да бъдеш харесван и одобряван от този, който владее положението и има повече власт. Иначе в агресивния профил на българина има един траен негативизъм, което обаче е и имунна реакция. При нас имаме една доста засилена чувствителност, хората много често се оглеждат и мнително разпознават желанието на околните да ги използват. Това, от една страна, е добре, защото има сомосъхранително значение и принос, от друга страна, води до недоверие и постоянна загуба на интерес да потърсиш нещо повече заедно с другите. Обществото ни е на критична точка във фрагментацията си. Липсват ключови ресурси като усещането за партниране, солидарност и емпатия.
Всеки се е затворил в себе си и се опитва някак..
Защитно се опитват доста големи групи от населението да се справят в минимален план с окопаване в най-познатото и провереното пространство, каквото е семейството. Знаете къде сме в момента в демографски план. Кризата е такава, че ние всъщност сме пред невъзможност да възпроизвеждаме националния капитал - застаряващо население, много хора с отложени репродуктивни действия. Младите семейства са тези, които трябва да са със специален статус в държавата ни в момента и за тях да има специализирани програми, защото те са тези, които ще гарантират дали ще оцелее или ще залинява българската нация.
Според Вас тъпа публика ли е публика, която си позволи да освирква своя премиер. Преди дни имаше едно подобно събитие - група, която се е събрала на спортна проява. Това знак за променени нагласи ли е? Не коментирам дали това е било нещо организирано, дали са били нагласени тези прояви.
Вижте, политически лидери, които единствено очакват адмирации и респект, са тръгнали по пътя на себевлюбването и дистанцирането от реалността. Затова е хубаво от време на време да те коригира обществото, дори да не е справедливо. Не знам конкретния случай, не мога да се наема да го интерпретирам, да го обяснявам. Но това, което знам, е, че самокоригиращият потенциал на един лидер - може да е вашият домоуправител в кооперацията или премиер, или президент, самокоригиращият потенциал се крепи върху два фактора. Единият е непрекъсната проверка заедно с другите хора и то с различни хора от нас като статус на действителността, как се чувстват хората и какво аз виждам, че може да се направи, за да се чувстват по-добре и да правим нещата заедно. Другото ще го кажа с едно изречение: за да си лидер, трябва да се научиш да се поправяш, а най-добре поправя автентичността, тя самокоригира. Когато човек е верен на това, заради което е избрал да поеме дадена обществена роля, той може да се поправя, когато вижда каква е реалността. Когато иска реалността да обслужва фантазиите му, той вече не е способен да се самокоригира и губи статуса си на лидер.
Понеже по коледните и новогодишни празници част от хората независимо дали в условията на криза или не, но много често изпадат в депресия, други чертаят планове, но далеч от еуфорията на празника. Какво би могло да ги спаси, освен лудостта по пазаруването в тези дни, от изпадането в някакви по-тежки състояния?
Българският народ, ако се върнем към дълбоките си традиции, почти никакво пазаруване не е предвиждал, защото си е произвеждал това, което е слагал на масата, и се е гордеел с него. Днес имаме заместващи поведения, с които се опитваме да компенсираме празнотата, неудобството от тази празнота и загубата на усещане, че ние правим нещата, защото ги чувстваме по този начин. Правим ги не защото ги чувстваме, а защото така правят другите или защото се рекламира, че трябва да се прави. От една страна, разбирам, че огромна част от бизнеса разчита на коледните си обороти, за да закърпи положението или да просперира. Част от бизнеса много разчита на комерсиализацията на празниците. Но ако си дълбоко в себе си честен, имаш шанса в края на една година да си направиш равносметка с най-важните за теб хора и затова не ви трябват нито скъпи вещи, нито скъпи, надхвърлящи бюджетните възможности на домакинството среда или пък атрибути като стоки и продукти. Достатъчни са тези неща, които от времето ние всъщност сме имали, достатъчно храна и малко стопляща течност, за да можеш да си водиш диалога, който събира хората на празник - диалога за станалото, за важните промени, за нуждите, за очакванията и надеждата, за това, че можем да сключим нов договор със себе си да продължим. За това не трябва да сте пресели половината мол в домашна среда. Нужно ви е нещо много просто - да отделите време да бъдете заедно и да си общувате с тях пълноценно. Пълноценността на общуването е това, което празникът може да даде на хора, които иначе са заети в ежедневието с толкова много пораждащи стрес и откъсване задачи. Тези кратки празници са и един да го нарека бутон или спусък за презаредим и пренаредим пътуването нататък заедно с някого и най-важното е да го направим с онези, с които сме в най-градивна взаимна зависимост - близките, приятелите, а не просто ритуално да празнуваме, както анонимно празнуват много хора, без да знаят на кого пращат SMS.
