Босненската хардкор група „Дубиоза Колектив" са известни из цяла Източна Европа, и дори по-нашироко, не само със своята енергична музика, но защото те също така са видни дейци за социална промяна в своята родина. Чрез техните мощни песни и силни текстове, босненците обръщат внимание на проблемите в политиката и обществото с техния специфичен микс от стилове, преобладаващите от които са ска и метъл, заедно с уместен фон на балкански мотиви. С песни като "Кокуз", "Eurosong" и "USA", „Дубиоза Колектив" целят не само да събудят обществото и да го накарат да се замисли по-сериозно за нещата, които го тровят, но се стараят също така и да преобърнат внедрените в Запада стереотипи за балканското общество и да дадат по-реална представа за нашия полуостров. През ноември 2011 г. „Дубиоза Колектив" направиха втория си за годината концерт в България в столичния клуб Mixtape 5, след като първото им изпълнение през лятото получи страхотни отзиви от българската публика. За това как „Дубиоза Колектив" се вдъхновяват, как точно предават своето послание, за техните виждания за модерния свят и как би било редно той да се промени, ето какво разказаха пред Дарик радио пианистът и басистът на групата - Брано Якубович и Ведран Муягич.
Как се запознахте всичките и започнахте групата?
Брано: Събрахме се преди 7-8 години. Две групи се разпаднаха едновременно и музикантите от тези две групи сформирахме „Дубиоза колектив". Решихме музиката да не ни бъде самоцел, ами да имаме за цел една идея, която да събирa хората, особено младите. Искахме да сформираме една хардкор група която обаче да обръща и хардкор внимание на сериозни политически теми.
Вашите текстове са много политически и социално-мотивирани. Какво ги вдъхновява?
Ведран: Живеейки в едно общество като босненското, нашето вдъхновение по време на войната и годините след нея всъщност идваше отвсякъде, защото имаше толкова много теми, на които трябваше да се обръща внимание, и то по всички възможни начини. Като творци, независимо какви, е нужно да реагираме на всичко това, за да можем да поддържаме дори най-малкото количество правдоподобност в това, което правим. Много е важно да се обсъждат тези теми, защото медийното пространство е толкова претъпкано с политика, а политиците непрекъснато ни товарят с речи, които по никакъв начин не обръщат внимание на проблемите. Само дрънкат обичайните политически глупости. Затова е важно да комуникираме нашите послания по начин, по който хората и особено младите, които слушат този вид музика, да могат да я разберат и да се идентифицират с нея. Затова е много важно да се намери правилната комуникационна стратегия, за да привлечеш вниманието на тези хора, които всъщност са доста наплашени от всичко което се говори по новините - рецесия, национализъм и т.н. Тези хора не получават правилната и нужна за тях информация. Затова нашият подход е правилният начин на изражение на тези въпроси, защото лесно се предава и разбира.
Много от песните ви смесват стиловете, например песента ви "Making Money" ("Правене на пари") смесва хеви метъл, ска и балкански мотиви. Как решавате какъв стил или стилове да използвате във всяка една песен?
Б: Всъщност не го "избираме", така да се каже. Първото и основно нещо за нас е съдържанието на текста. След което просто се оставяме на течението, за да намерим най-подходящото музикално съпровождане към него. Просто търсим най-подходящия начин да разпространим нашето послание. В крайна сметка, според мен, преуспяхме като група, особено в бивша Югославия. Но не заради музиката, а и често хората които са привлечени от нашата група дори не са фенове на този вид музика. Понякога слушат коренно различни стилове, но харесват нашите песни защото те отправят едни много прости послания, които обединяват хората. А фактът, че са прости, помага тези послания да бъдат разпространявани още по-нашироко. На хората вече им е дошло до гуша, където и да си - включваш телевизора и гледаш все едни и същи неща: Европейския съюз; дълговата криза... и всичко само се върти в кръг и нищо не се случва. Ние се стараем да правим обратното, да отправяме към хората тези малки и много прости послания, които обаче имат стойност. И затова в крайна сметка стилът изобщо не е основното нещо, дори самата музика няма значение. Важното е силната енергия и възможно най-широката аудитория за посланието.
Вие използвате семпли от хора които ви вдъхновяват - например във вашата песен "Open Wide" ("Отвори широко") използвате гласа на почитания карибско-английски поет Бенджамин Зефаная, имате песни които напомнят на Rage Against the Machine, които също са политически-мотивирана група като самите вас. Кои творци ви вдъхновяват и по какъв начин го правят?
В: Откъсът с Бенджамин Зефаная всъщност не беше семпъл, ние имахме възможността да се запознаем с него и обсъдихме как точно да се сработим. Той реши да вземе едно от старите си стихотворения и да го интерпретира.
Б: Много хора и статии ни сравняват с този или онзи изпълнител. Но ние се чувстваме свободни да правим това, което правим, защото всъщност не ни интересува дали някой наш рефрен ще прилича на нечий друг, просто не ни пука. Нивото на оригиналност в нашите не е от значение. Тъпо е в днешно време да си губиш времето да търсиш да сътвориш нещо съвършено ново в музикалната сфера, докато в същото време половината свят е в процес на срив. Нека бъдем откровени - не искаме да си губим времето с това да творим някакви си артистични глупости, които всъщност да са безсмислени.
Споменахте това, как светът се срива и вашият предпоследен албум "5 до 12" ("Дванадесет без пет") е намек към апокалиптичния часовник. Вярвате ли, че светът върви към самоунищожение?
Б: Ако погледнем назад в историята, ще видим, че светът винаги е вървял в тази посока. Но в определени моменти във времето са се появявали хора, които са се сплотявали и са го спасявали в последния момент, ако мога така да се изразя, с патос! Да, ние обръщаме внимание на това. Светът наистина се разпада - било то от екологическа, политическа или икономическа гледна точка. А тези три сфери са взаимно свързани. Всеки един човек на света трябва ясно да осъзнава тези три големи проблема и да се постарае по свой, макар и скромен начин, да ги промени за добро. Това е нашето просто послание, което повтаряме ежедневно и по разнообразен начин на най-различни хора.
Какво мислите за световните протести срещу капитализма, които започнаха като верижна реакция след нюйоркския "Окупирай Уол Стрийт"? Мислите ли, че тези протести ще успеят да постигнат нещо?
В: Идеята е добра, но ще бъде сполучливо само, ако тези хора се окажат достатъчно упорити и достатъчно се заинатят. Нека погледнем какво се случи при арабската пролет - на арабския народ съвсем му беше прекипяло и той отстоя докрай. Това движение за окупиране на световните улици сега е точно в съдбовния си момент, в който хората решават дали ще омекнат и ще преминат на преговори, или ще бъдат още по-агресивни и ще натискат до края.
Голяма част от музиката ви се отнася до глобалните проблеми, но за какви местни, босненски теми пеете?
Б: Всъщност няма разлика, световните проблеми са и босненски проблеми. Разликата е само в мащаба, но принципът е почти един и същ. Същите неща, които ви тормозят вас тук в България, ни тормозят и нас в Босна. И ако намерим човек от Шотландия, да речем, той също няма да ни каже нещо по-различно. Така че няма значение за кои точно проблеми си говорим или пеем, в крайна сметка разлика няма.
В: Навсякъде има корумпирани политици, повишение в национализма, икономически проблеми... Всичко е едно и също, само "главните персонажи" са различни във всяка една конкретна държава.
Пеете ли за историята, за войната в Босна, или умишлено избягвате този сюжет?
Б: Не го засягаме и дори избягваме да го обсъждаме. Всъщност всички знаят какво се е случило по време на войната и всеки си има собствено мнение по въпроса. Затова би било губене на време да се опитваме да го обясняваме. Ние по-скоро се стараем да използваме нашата родина и история като един фон на нашето послание. Така, когато се опитваме да отправим това послание, тогава слушателите ни, които осъзнават откъде идваме и през какво сме преминали, са по-склонни да ни слушат внимателно, защото знаят, че ние сме преживяли и виждали неща, които други хора не са. А и всичките тези проблеми в модерния свят вече ни се случиха на нас през това ужасно десетилетие - деветдесетте, при това в много по-голям мащаб. Например последният ни албум се казва "Wild Wild East" ("Дивият Изток"), в който се опитваме да обсъдим фалшиво създадения "проблем" с имиграцията. Западните правителства, и особено Брюксел, решават да говорят за това с цел да забулят истинските проблеми. Затова и си съчиняват една сурия глупости за мюсюлмани, чернокожи и някакви си източноевропейци, които им отивали в държавите и които искали да им откраднат работните места, да им вземат парите и да си избягат. И да направят всичко това по нелегален начин. Разбира се, нищо подобно не се е случвало, но те си го измислиха, за да могат да избегнат истинските проблеми, с които всъщност в момента се сблъскват. Същото нещо ни се случи на нас през '90-те - имахме значителни икономически проблеми, но, разбира се, национализмът винаги е най-лесното решение за всичко и така и стана, той преоблада.
В: Винаги е по-лесно да се намери враг, отколкото решение.
Б: Намираш си някой, който да ти стане враг, ти ставаш негов, и така се вкарваме в един филм като този от '90-те. Това, което в момента свидетелстваме в европейската политика на нас ни вони на същото, което още тогава усетихме и затова се опитваме да дадем все някакво предупреждение на хората, които не са преживяли това и не разпознават знаците. Защото не искаме на никой да му се налага да преминава през подобно нещо.
Какво, според вас, е бъдещето на Босна? Европейският съюз и НАТО ли са правилният път за вас, или...?
В: Влизането ни и в Евросъюза и в НАТО сигурно е неизбежно, защото държавата ни е твърде малка и твърде слаба сама по себе си. Дори и народа да не го желае. Но ако Евросъюза остане в настощата си форма, може би няма да е лош вариант. Защото от гледната точка на сегашното статукво, единствените положителни неща, които се случват в нашата държава са тези, които Брюксел нарежда. Това са неща, които попълват европейски изисквания и съответно сближават Босна до едно евентуално членство. Затова този процес всъщност е добър за държавата и когато тя най-накрая влезе в Евросъюза, хората ще разберат какво всъщност ще означава това. Хърватия например сигурно ще влезе преди нас, и на тях не им стана приятно когато осъзнаха, че ще трябва да отворят работния си пазар за европейски граждани, докато европейският работен пазар няма да бъде достъпен за самите тях цели седем години. Това е много добър пример за това как работят тези механизми, с които ЕС предпазва себе си от своите нови членове. Същевременно големите държави се опитват да изнудят новите членове и да изкарат всеки един дивидент полезен за собствените им икономики, а същевременно ги правят зависими с години напред. Това ще разруши икономиките на малките държави, след което те ще бъдат принудени да се обърнат към Брюксел за помощ.
Активни ли сте политически и социално извън вашата музика? Работите ли съвместно с други творци, за да си предадете посланието?
Б: Да, непрекъснато. Разбира се, не работим с политически партии, които всъщност непрекъснато ни канят, но ние никоя от тях не харесваме. Всъщност, повечето ни дейности не са свързани с групата, ами с цивилното общество. Има много движения за граждански права в Босна, съвместно с които работим.
В: Много по-добре е да подкрепяме тези народни движения, отколкото да се внедрим в някоя политическа партия, защото всяка една партия е съпроводена от цял списък с принципи, с които няма как да бъдем напълно съгласни.
Б: Ние публично сме заявявали, че ако намерим някоя политическа партия, в която да имаме 100-процентова вяра, ние най-напред ще й станем членове, след което ще свирим за нея безплатно завинаги. За жалост, такива партии просто няма.
Как, според вас, Западът гледа на Балканите? Правите турнета и в западни страни, разбират ли ни?
В: Точно на това целим да обърнем внимание със заглавието на последния ни албум „Wild Wild East". То е игра на думи, защото хората на Запад все още ни гледат като на някакви диваци. Съществува един такъв романтичен, но същевременно предубеден, възглед на балканджиите, който идва от филмите на Емир Кустурица - като цигани, които пият здраво и стрелят във въздуха. Това е един стереотип, който е много популярен сред западняците, и когато ходим там се опитваме да покажем, че има и друга страна на Балканите, че има хора тук, които слушат и друга музика и които имат тотално различен сборник от ценности, отколкото алкохолизираните диваци за които ни мислят.
Трудно ли е да оставате положително настроени на фона на всичките проблеми, които забелязвате и за които пеете?
Б: Зависи какво се има предвид с "положително настроени". За нас положителността се изразява в това, че имаме едни възгледи, едни идеали, в които вярваме и които искаме да осъществим - това за нас е положително. Не е нужно да се усмихваш всеки ден, но щом следваш една идея в която вярваш, това за нас е достатъчно. 98% от хората в днешно време, особено в западните държави, дори нямат време да си сформират такива възгледи и да ги гонят, защото им се налага да работят по на две места и ежедневно да се тъпчат с боклуци.
