Ако искате да инвестирате в бъдещето, създайте семеен бизнес – това е съветът на Оливие де Ришувз, изпълнителен директор на Световната организация на фамилните компании. В интервю за Дарик експертът коментира, че семейният бизнес у нас представлява цели 45 % от всички фирми, което е изключително впечатляващо. Той обаче подчерта, че правителството трябва да потърси начин за стимулирането на семейните фирми.
Световната организация на фамилните компании беше основана преди повече от 20 години с волята и желанието на собственици на фамилни компании от Западна Европа. Идеята им е, че за да развиват успешно своя бизнес те трябва да се учат един от друг, да обменят опит в създаването на модела „семеен бизнес”. Тогава те са решили да създадат платформа, където всеки, който развива семеен бизнес, да споделя опита и проблемите си. Това е изцяло ново измерение за бизнеса, което досега не е вземано под внимание в онези години.
Повече от 60% от бизнеса, който се развива по света, е притежаван от семейства. Всъщност, когато мислим за това, има две направления в бизнеса – собственост и мениджмънт, а във варианта семеен бизнес всичко това е наситено с изключително голяма емоция. В същото време обаче не е имало организация, в която семействата са можели да говорят за трудностите, които срещат при развиването на своя бизнес толкова успешно, че да го оставят и на следващото поколение.
Кои са основните видове семеен бизнес, които се развиват по света или по-точно кои са основните сфери, в които се работи по този начин. В България, без разбира се да съм правила специално проучване, е много типичен примерът в туризма – има една къща за гости и всички членове на семейството – майката, бащата, родителите им, децата, всички имат ангажименти в нея.
Много е трудно да се говори за една специфична сфера, защото семейните бизнеси са навсякъде. Обикновено те започват като малки фирми и понякога израстват до мултинационални корпорации. Мнозинството обаче все още са малки и средни компании. В Западна Европа и САЩ част от тях дори са на борсата. В Германия и Франция повече от 30 % от компаниите, част от чиито акции са на фондовата борса, са все още притежавани от едно семейство. Сега ще ми кажете – ама как може да са хем на борсата, хем притежание на едно семейство? Малка част от акциите на тези компании се търгуват на борсата, останалите са си притежание на техните основатели от дадено семейство. Всъщност, има две направления – точно както казахте, майката, бащата и децата решават дали ще развиват дадена компания и ще я продадат или имат желание да я развиват и да я запазят вътре в семейството. Ако техният отговор е „да” на втория вариант, тогава те ще направят всичко, което им е по силите, за да запазят бизнеса в семейството – ще обучават децата още от малки и т.н.
В нашата организация имаме компании, които се развиват от трето поколение на едно и също семейство, така че – това работи.
Какви са основните проблеми, с които се сблъскват семейните компании. От една страна, заради факта, че се развиват от членовете на едно и също семейство и от друга – разбира се, заради кризата? Има ли разлика между проблемите, с които се сблъсква другият бизнес и фамилният бизнес?
Да, със сигурност. Накратко може да кажем, че всяко предизвикателство, пред което се изправя семейството се удвоява във фирамата и хората имат чувството, че става още по-голямо. Проблемите може да са всякакви от това, че основният двигател в семейната фирма няма достатъчно образование и умения, за да се справя, до съвсем различни неща – например: ревност. Знаете ли, колкото повече се развива един семеен бизнес, толкова повече се усеща нуждата от прозрачност – не само вътре в самото семейство, но и вън от него.
От друга страна обаче, когато говорим за семеен бизнес, трябва да отбележим, че решенията се вземат много по-бързо, отколкото в други компании, защото са вътре в семейството. Освен бързината на решението, много важно е, че те не винаги трябва да вземат заеми, което в тези несигурни времена е много важно. Друг изключително важен фактор, който им помага, е дългосрочната визия. Все пак някои от тези фамилни бизнеси са преминали през доста кризи и притежават устойчивост, която не може да се види при останалите компании, просто защото нямат този опит.
Споменахте за проблемите с уменията и образованието в семейния бизнес. Ако се върнем към примера със семейния хотел, в България често се среща вариантът, в който членовете на семейството правят всичко – готвят, чистят. Те обаче не го правят по професионален начин и дори „домашната храна” да минава за атракция за туристите, то другите фактори продължават да съществуват. Подобен фактор често ли се среща и в по-глобален мащаб?
Мисля, че проблемът на семейния бизнес в България е неговото детство, фирмите наистина са много, много нови. Едно от най-важните неща в нашата организация е, че семействата помагат на други семейства. Ако се придържам към вашия пример, при нас има хотел в Швейцария, развиван от семейство, което подпомага други семейства в сектора на хотелиерството.
Ние се опитваме да преценим възможностите къде може семейният бизнес да се представи най-добре. Това, което е изключително впечатляващо в България, е, че още преди пет години собственици на семейни фирми дойдоха и казаха: „Момчета, ние знаем, че сме твърде нови, но искаме да развиваме семеен бизнес отговорно и с перспектива. И ние искаме да кажем на правителството и на всички, че сме сериозен играч”. Скорошно проучване показа, че 45 % от фирмите в България са семейни, което е много добър знак. Освен това те създават една трета от работните места в страната.
Семейният бизнес трябва да осъзнае стойността и важността си, освен това – трябва да гледа напред и то не просто до края на 2012 г., а да мисли най-малкото в мащаб „България 2020”. И това трябва да го каже на правителство – това не е просто тук и сега, а нещо, което градим за нашите деца?
Трябва ли правителството да помага по някакъв начин на семейния бизнес – например с данъчни облекчения или нещо подобно?
Да, правителството трябва да подпомага семейния бизнес. То никога не трябва да забравя, че е много по-скъпо да възобновява бизнес, отколкото да запази съществуващия. Правителството трябва да насърчава бизнеси, които се предават от поколенията – това е поне толков ценно, но ако питате мен е много по-ценно, да се помогне за запазването на съществуващ бизнес и той да бъде предаден на следващото поколение вместо да се създава изцяло нов бизнес.
Всъщност, е много трудно да поемеш бизнеса и да го ръководиш заедно с братята и сестрите си, понякога дори може да се наложи да смениш сферата, в която работиш. Ето защо правителството трябва да оказва подкрепа.
Семейният бизнес е разпознаваем в цяла Европа. И ако правителството подпомага по някакъв начин малкия и среден бизнес например, сега е време да си зададе въпроса: „А семейният бизнес? Все пак той представлява близо 50 % от икономиката ни. Какво правим за него? Окуражаваме ли го?”
И ако поговорим в регионален мащаб, трябва да отбележа, че във времената, когато еврозоната се клати, според мен има голяма надежда за региона на България и съседните страни да привнесат в Западна Европа динамиката, която й липсва.
Подпомагането на семейния бизнес в региона е инвестиция в бъдещето.
