Не само работодателят, но и работникът да бъде глобяван, ако се труди без договор, прие на първо четене парламентарното мнозинство след гласуването на промени в Кодекса на труда. Глобата ще се определя от сумата на личните осигурителни здравни и пенсионни вноски, умножена по три.
Основата, на която ще се изчисляват осигурителните и здравни вноски ще е минималният осигурителен доход за съответната дейност. Според гласуваните на първо четене промени платената глоба ще се разпределя между здравната каса и Националния осигурителен институт. От БСП се обявиха против промените, като посочиха, че с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията на труд поради високата безработица. От левицата дори допуснаха, че промените могат да бъдат обявени за противоконституционни. Управляващите пък контрираха с това, че промените са част от борбата със сивата икономика.
Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.", каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя", каза той.
От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник и те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение", категоричен е Младенов.
Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет. Нови критерии за представителност на работодателските организации са две - да обединяват не по-малко от 100 хил. осигурени на трудов договор работници, представителства в поне една четвърт от общините и национален ръководен орган. Румен Петков от БСП разкритикува вторият критерий - забраната организацията да извършва дейности, които са й възложени със закон. Според него това ще извади от тристранката Българската търговско-промишлена палата, която сега издава митнически документи за временен внос и износ, както и някои сертификати.
