Конституционният съд (КС) е обявил за противоречащи на основния закон лустрационните текстове в закона за дипломатическата служба. Това съобщи източник на Дарик. Официалното решение и мотивите към него предстои да бъдат огласени.
При последните промени, инициирани от ГЕРБ, се заложи забраната за лица, които са сътрудничели на бившата Държавна сигурност, да бъдат назначавани за дипломати и на висши ръководни постове във външното министерство.
Конституционният съд беше сезиран от депутати на БСП и ДПС след обнародването на поправките в Държавен вестник. Преди това лустрационните текстове бяха върнати и от президента Георги Първанов, който наложи вето, но в последствие мнозинството не се съобрази и ги прие отново. Именно тези текстове ще дадат възможност на външният министър Николай Младенов да смени 35 дипломати, чието агентурно минало беше огласено от комисията по досиетата.
Новоизбраният президент Росен Плевнелиев коментира темата при посещението си в Бургас. „Още за първия ден като президент съм предвидил да разпиша всичките укази, свързани с връщането на посланиците ни обратно в България”, каза той и обяви, че няма да промени категоричната си позиция по този въпрос и процедура ще бъде стартирана.
Конституционният съд многократно последните години се е занимавал с темата за лустрацията, така че според Плевнелиев, не би следвало да има изненади. Министърът на външните работи ще си свърши работата, аз съм поел ангажимент да не им преча. В 21 век искам модерна дипломация, която да създаде доверие на нашите партньори и да нямаме притесненията, че сме обвързани с тоталитарната държава и с отдавна приватизирани мрежи на зависимости”, каза още Плевнелиев.
В началото на годината парламентът прие декларация, в която се настоява дипломатите, сътрудничили на ДС, да се оттеглят от задграничните си постовете. Промените в Закона за дипломатическата служба бяха изготвени от правителството и приети окончателно от парламента на 14 юли. Според тях на публични постове в МВнР не могат да се назначават агенти на ДС и на Разузнавателното управление на БНА. В документа е записано, че министърът на външните работи отзовава дипломатите, заели публични постове в МВнР, които са били сътрудници на ДС. Левицата и ДПС поискаха текстовете да отпаднат.
На 28 юли президентът Георги Първанов наложи вето на промените в закона. Държавният глава изрази виждането, че редица норми от промените в закона нецелесъобразно преуреждат отношенията по изграждането и функционирането на дипломатическата служба, а също и че влизат в противоречие с Конституцията на страната, на международни актове, които са в сила за България, и на основни принципи на международното право.
В началото на септември парламентът отхвърли ветото на президента. В подкрепа на приетите изменения в закона гласуваха 129 депутати - от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция, а 31 от Коалиция за България и ДПС подкрепиха аргументите на държавния глава.
Дни по-късно опозицията атакува промените в Закона за дипломатическата служба пред Конституционния съд. Искането беше внесено на 9 септември от 56 народни представители от Коалиция за България и ДПС. Любен Корнезов обясни, че са оспорили като противоконституционни 15 текста от промените в две направления - даването на прекомерни правомощия на министъра на външните работи и лишаването на редица български граждани от правото да заемат определени постове в МВнР. Корнезов отбеляза, че атакуваните разпоредби противоречат на седем текста от Конституцията, на четири решения на КС и на пет международни договори, по които България е страна.
На 19 октомври правителството одобри становище по конституционното дело, като смята, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
