Реформа в пенсионната система трябва да има, но да е комплексна, а не на парче и с побутване само на един показател. Предвижданото вдигане на пенсионната възраст няма да доведе до фискален ефект догодина. У нас за пенсии се заделят около 10 на сто от брутния вътрешен продукт, но ранното пенсиониране, отпуснатите инвалидни пенсии без основание, както и проблемите по отношение на събираемостта тежат на системата. Това са част от изводите, които правят синдикати, работодатели и специалисти. Пред Дарик в дебат за предлаганите промени и нови предложения за реформиране на осигурителната система влязоха вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, Григор Димитров от Българската стопанска камара, бившият управител на НОИ Йордан Христосков и икономистът от „Отворено общество" Георги Ангелов.
„Старата" реформа
Бившият управител на НОИ Йордан Христосков припомни, че преди дванадесет години е започнало прилагането на реформа, при която възрастта за пенсия при жените е увеличена с пет години, а на мъжете с три години. През 2000 година очакваната средна продължителност на живота е била 71,85 години, а в 2010-а - 73,58 години. Тоест очакваната средна продължителност е по-висока с година и седем-осем месеца, обясни Христосков и допълни, че това е бил един от обективно използваните критерий, който трябва да продължи да служи.
По думите му от системата правилно са били отклонени над 3 млрд. лв., които са останали в индивидуални сметки на родените след 1959 година, около половин милиард лева за работещи първа и втора категория труд.
От своя страна икономистът Георги Ангелов обясни, че когато е бил приет планът за пенсионна реформа през 1999 година, той е предвиждал повишаване на пенсионните възраст и стаж и премахване на множество форми за ранно пенсиониране, като последното не се е случило. В резултат на онази реформа през тази година трябваше да имаме 1,6 млн. пенсионери, а те са с половин милион повече, каза Ангелов. Според Йордан Христосков обаче проблемът за системата е дошъл, когато е започнала намесата на политиците и понижаването на пенсионните вноски с цел по-голяма привлекателност, привличане на чужди инвестиции и разкриване на нови работни места.
Реформа 2010
През миналата година правителство, синдикати и работодатели се обединиха около възможностите за реформиране на пенсионната система у нас. Беше отменена точковата система и бе прието, че при трета категория труд жените трябва да са навършили 60 години и да имат 34 години стаж, а мъжете да са на 63 години и да имат 37 години стаж. От началото на 2012-а трябва да се вдига стажът за пенсия с по четири месеца годишно. Така до 2021 година жените ще се пенсионират при 37 години стаж, а мъжете при 40 години. През 2021 година трябва да започне повишаване на възрастта за пенсиониране с по шест месеца на година, докато достигне 63 години за жените и 65 години за мъжете. Социалният министър Тотю Младенов обясни в телевизионен ефир, че разчетите за пенсионната реформа тогава са правени на база сценарий за излизане от кризата на Европа и страната ни, а вместо това се е оказало към настоящия момент, че тя се задълбочава.
Новите моменти
Заради дефицита в НОИ беше заявено намерение от страна на правителството от следващата година възрастта за пенсиониране да се увеличи с една година. Освен това се предвижда от следващата година да се повиши стажът за пенсия в системата за сигурност от 25 на 27 години. Според министър Дянков анализ е показал, че в последните години по-голямата част от хората, които изпълняват условията за пенсиониране, продължават да работят. Според експерти, синдикати и работодатели предлаганият вариант за вдигане на пенсионната възраст не е удачен и дори няма да даде нужния фискален ефект.
Според Йордан Христосков диалогът, който се води напоследък по отношение на пенсионната реформа, е „махленски". От КНСБ пък изтъкват, че се пренебрегват демократични принципи. „Това, което Симеон Дянков, неговият екип и техни клакьори правят непрекъснато, е да обясняват как само и единствено по този начин може да се спаси НОИ", каза вицепрезидентът на синдикалната организация Валентин Никифоров по повод на повишаването на възрастта за пенсия, което накара КНСБ и Подкрепа да напуснат тристранния съвет. Според КНСБ основният проблем е да се направи така, че не само да се орязват разходите, но и да има повече постъпления, трябва да се разкрият работни места, за да има осигурителни вноски в НОИ, а не да се ограничава достъпът на пенсионерите. По думите на Никифоров не може да се говори за реформа по отношение на повишаването на възрастта за пенсия, а за административно решение.
Бившият управител на НОИ смята, че решението да се повиши пенсионната възраст с една година в „12 без пет" има за цел само да закърпи бюджета за догодина, както по думите му се е направило опит да се закърпи той със средства от частните професионални пенсионни фондове преди време. Според Христосков това е начинът да се прикрие провалът в една политика, водена от предишното правителство, продължена и от това правителство: „политиката на автоматизма, че така наречената невидима ръка на пазара ще регулира всичко и че като намаляваме осигурителните вноски, ще имаме по-висока конкурентоспособност, повече работни места, по-високи доходи".
По неговото мнение резултатите са точно обратните. „През тези години десет пъти намаляха чуждите инвестиции и видяхме, че с ниски данъци и евтина работна ръка ние не можем да привличаме чужди инвестиции, работните места вместо да се увеличат, намаляха с триста хиляди, доходите намаляха и приходите от осигурителни вноски като процент от БВП намаляха от 10 процента на малко под 5 процента. Това е провал на политика, която се изразява в това в европейския футбол да вкараш правилата на американския футбол. Получи се трагедия. Това трябва да бъде признато, а не да бъде защитавано", смята Христосков. Той е категоричен, че предлаганата мярка няма да има фискален ефект.
Григор Димитров от Българската стопанска камара също изрази мнение, че с мярката, която правителството предприема за вдигане на пенсионната възраст с една година, по никакъв начин няма да се стабилизира осигурителната система. Той допълни, че трябва да се направи преглед и анализ на сега съществуващата система, за да се пристъпи към нейното реформиране, а от работодателската организация са набелязали мерки в тази посока преди време.
Системата и нейните проблеми
Работодатели и анализатори са убедени, че проблемите пред осигурителната система са събираемостта на вноските, отпускането на пенсии за инвалидност, ранното пенсиониране и доверието в системата.
Никога в България пенсионната система не е била в тежест на икономиката и на работещите, защото никога не сме харчили повече от 10 на сто от БВП за пенсии, каза Йордан Христосков, който е убеден, че именно този показател трябва да се отчита в анализите. По думите му у нас той винаги се е движил в границите между 8 и 10 процента при средно около 12,5 процента за ЕС. Той даде пример с Австрия, където се харчат около 15 на сто и попита дали някой смята, че австрийската икономика е изпаднала в криза заради пенсиите.
„Пенсионерите не тежат на работещите, не тежат на икономиката и говоренето, че трябва да вдигнем възрастта за да вземем от едни, за да дадем на други, е цинизъм, неуважение към хората, които са работили", категоричен е той.
Ранното пенсиониране също бе очертано в дебата като проблем пред системата. „Половин милион здрави прави хора, които могат да допринесат са икономиката, са пенсионирани, и то говорим за хора на по 50 години, 52, на 55 години, тоест очевидно хора, които могат да работят. Много от тях дори работят в сивата икономика, но официално те са пенсионери. Оттам имаме основния проблем", смята Георги Ангелов. По неговото мнение основната реформа трябва да започне именно от ранното пенсиониране. Заради ранното пенсиониране, което не е премахнато в МВР и МО, където средната възраст за пенсия е 47-48 години, има падане на пенсионна възраст, каза и Григор Димитров. Христосков също е на мнение, че трябва да се ограничи ранното пенсиониране или да се калкулира във вноските. Той дори има едно по-крайно предложение: да не може хората, които са в предпенсионна възраст, пенсионирани поради уволнение, както е при МВР или отбраната, да получават едновременно пенсия и заплата. „България е много щедра и когато господин Дянков иска да промени конституцията, трябва да я промени точно тук - да не се получават едновременно заплата и пенсия, както и обезщетението от 20 заплати", смята Христосков.
Според Григор Димитров средната възраст на пенсионера е 50,2 години. Той допълни, че една трета от пенсиите, които се отпускат, са за инвалидност, голяма част от тях са на мними хора с увреждания. „При пенсиите за инвалидност има големи нарушения и тази система трябва да се реформира незабавно, тя произвежда пенсионери без да има основания за това", каза Григор Димитров. Той изтъкна, че инвалидните пенсии са 420 000. Според Йордан Христосков около 200 000 от пенсиите за хора с увреждания се дават на мними инвалиди. Споциалистът обясни, че многократно е предлагано експертизата за инвалидност да мине към НОИ или да е съвместно между осигурителния институт и социалното министерство. Според него обаче това винаги е било посрещано „на нож". Според Христосков повишаването на възрастта за пенсия ще доведе до увеличаване именно на инвалидните пенсии. Статистиката показва, че при всяко увеличение на възрастта или стажа за пенсия има скок на тези пенсии, каза от своя страна и Григор Димитров.
Според експертите в системата главно поради взимани през годините политически решения, едно от които е намаляването на вноските, има натрупани деформации. Йордан Христосков е категоричен, че политиците трябва да бъдат държани „на един шамар разстояние" от нея. Според него повишаване на възрастта за пенсия е възможно, но за това според него може да се говори през 2015 година, а що се отнася до това с колко, това би трябвало да е въпрос на анализ с обективни критерии.
Другото нещо, което работодателите искат, е осигурителната система да се отърве от всички плащания, които нямат осигурителен характер, те имат електорален характер и се ползват преди избори за спечелване на подкрепа, според Димитров. Като такива той посочи надбавки, добавки и други, които не са свързани с осигурителния стаж. Не на последно място работодателите настояват да се обвърже осигурителният принос с получаваната пенсия, да няма грубата уравниловка, която се прилага и която се предлага отново: да бъдат увеличени само ниските пенсии. Те са категорични също така, че трябва да се повиши сибираемостта и контролът по внасяне на осигурителните вноски.
