Прехвърлянето на обажданията към Спешна медицинска помощ през телефон 112 води до известно забавяне на обслужването им. Основно сигналите се забавят с 1-2 минути, но има случаи, когато забавянето е по-голямо, разкри д-р Антоанета Касабова от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) във Варна.
От началото на октомври всички обаждания на спешните телефони 150, 160 и 166 автоматично се прехвърлят към единния номер 112. Номерата на Спешна помощ, Пожарна и Полиция и продължават да функционират, но когато бъдат набирани, обажданията постъпват в центровете 112.
Връзката между единния номер и Спешния център във Варна се осъществява с помощта на интернет и телефон. За целта в апаратната на ЦСМП има поставени два компютъра на Регионален център 112, чрез които информацията достига в писмен вид, с описание на проблема.
„След като има приемане и предаване на информация, няма начин да няма забавяне", отбеляза д-р Антоанета Касабова. По думите й, 1-2 минути не могат да рефлектират много върху изпълнението на спешния адрес.
Обработката на сигналите е максимално бърза, заяви директорът на варненския „Регионален център 112" Никола Вълев. Той уточни, че системата има възможност за конферентна връзка с дежурния в Спешния център, който да прецени дали ситуацията е спешна или неотложна. Няма обаче написан норматив за времето, в което сигналът трябва да бъде обработен и предаден към съответната отговорна служба.
Според данните на МВР, преди прехвърлянето в националната система 112 на денонощие са постъпвали средно около 8000 сигнала, а след пренасочването - около 22 000. Очаква се техният брой да достигне до 26 000. Системата била оразмерена да поеме този трафик - спешните обаждания се обслужват денонощно от 320 оператори.
Липсата на медицинско образование при операторите на 112 е проблем, смята д-р Касабова. Не винаги в подаваната от 112 информация е синтезирано най-важното. Това понякога води до объркване в Спешния център за това какъв екип да бъде изпратен на адреса, обясни медицинският специалист.
Работещите в местния клон на 112 познават особеностите на Варна. Същото обаче не може да се каже за колегите им от други региони, според д-р Касабова. Тя разкри, че се случва сигнал за Спешна помощ във Варна да бъде приет от оператор на 112 в друг регионален център. „Възможно е. Това е заложено в конструкцията на Национална система 112", призна шефът на варненския център.
Липсата на точни адреси в някои райони на Варна също създава проблем за спешните медици. Най-проблемни в това отношение са местностите „Боровец", „Зеленика", „Добрева чешма" и „Кемер дере". Тези райони не са обхванати от GPS системата и откриването на адресите там става по-трудно.
Тази година варненските спешни медици са анализирали времето, нужно за да се достигне даден адрес в областта. Според нормативите спешният медицински екип трябва да е на адреса до 20 минути, без значение от разположението. Когато става въпрос за неотложна помощ, нормативът е до 30 минути. „Във Варна почти винаги това време се спазва. Забавяне понякога се получава заради липса на свободен екип", обясни д-р Касабова.
