Над 20 млн. души в света ще бъдат засегнати от онкозаболявания след 20 г.
Над 20 млн. души в света ще бъдат засегнати от онкозаболявания след 20 г. / снимка: Sofia Photo Agency, архив

По данни на Националния раков регистър на година се разболяват над 34 000 българи, а умират над 18 000. През тази година се очакват новозаболели 36 600 български пациенти, отбелязва доц. Здравка Валерианова, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология. Тя представи доклад на Осмия национален конгрес по онкология с международно участие, който се провежда в столицата, посочва БТА.

Според специалиста общата заболеваемост от онкологични болести за България е под средната за Европа, но за някои от локализациите страната ни е с по-високи показатели - рак на маточна шийка, ларинкс, стомах и бял дроб. Нарастването на случаите на онкологични заболявания е с по-високи темпове сред жените в България, посочва доц. Валерианова. Хроничните неинфекциозни болести са водещи в причините за смъртността в света и на тях се дължат повече смъртни случаи на година отколкото на всички останали причини, взети заедно.

От 57 милиона умирания в света през 2008 г., 63 на сто се дължат на хроничните неинфекциозни болести - сърдечносъдови, рак, диабет и хронични белодробни болести. Тяхното въздействие ще продължи да нараства със застаряването на населението и прогнозите сочат, че почти 80 на сто от умиранията до 2030 г. ще се появят в страните с нисък и среден доход, сочат данните, представени от експерта.

Ракът е втората по честота причина от хроничните неинфекциозни болести за смърт след сърдечносъдовите заболявания. Новите случаи на болни от рак до 2030 г. ще бъдат близо 21.4 милиона души в света, като 2/3 от тях ще бъдат в страните с нисък и среден доход.

Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртните случаи и в България и заемат 16 на сто в тяхната структура след болестите на кръвообращението. Над 60 на сто от раковите заболявания са свързани с рисковите поведенчески фактори - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност, посочва доц. Здравка Валерианова.

Ракът на гърдата е една от най-често срещаните локализации с 1 милион новозаболели на година и 370 000 смъртни случая в света, посочва в доклада си д-р Елена Пиперкова от Специализираната болница за активно лечение по онкология. Стадият при поставяне на диагнозата е основен прогностичен фактор за ефекта от лечението и преживяемостта на пациента.

Ракът на простатата е най-често срещаната локализация при мъжете над 50-годишна възраст, според д-р Цветан Генадиев от болница "Лозенец". По думите му, ако болестта се открие в ранен стадий, процесът е лечим с минимални инвазивни методи. Ракът на белия дроб се нарежда по честота на първо място сред локализациите, засягащи мъжете, според проф. Дамян Дамянов от УМБАЛ "Царица Иоанна". Над 1,5 млн. нови болни от рак на белия дроб в света се очаква да се диагностицират тази година, каза лекарят.

Раковите процеси по време на бременност все още са рядкост, но и техният брой се увеличава, според проф. Стефан Иванов, ръководител на Катедра по акушерство и гинекология към Медицинския университет /МУ/ - Варна. Най-важното при диагностиката и лечението на рака, съчетан с бременност, е да се избегне необосновано закъснение на терапията.

За разлика от профилактичните ваксини, терапевтичните ваксини се прилагат при пациенти с вече развито заболяване. В момента 4 противоракови ваксини са одобрени за клинично приложение - две в Швейцария и по една в Русия и САЩ, посочва доклада си Минчо Милчев, завеждащ Направление стволови хомопоетични клетки към Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания - София. Над 20 противотуморни ваксини в момента преминават клинично проучване и се очаква поне пет от тях да бъдат одобрени през следващата година.

Използването на съвременни геномни технологии позволява разкриване на различни молекулни нарушения, свързани с туморната патогенеза и определяне на биомаркери за диагноза и прогноза на туморите, посочват в доклада си екип от лекари от Катедрата по медицинска генетика към МУ - София. Разкриването на генетичните изменения, асоциирани с фенотипните характеристики, е ключът към по-ефективното лечение на рака според настъпилите индивидуални молекулярни нарушения, отчитат те.

Заболеваемостта от злокачествени заболявания в детска възраст не е много висока - съществува риск 1 към 600 деца да се разболее, според доклада на екип лекари от Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания. Фаталният изход при тези заболявания обаче е висок - заема второ място в причините за детска смъртност след злополуките. Съвременните изследвания сочат, че психологичните нарушения при деца, преживели със солидни тумори, са 14-20 процента, което означава, че при всяко пето излекувано дете се наблюдават такива затруднения.

Според най-високо разпространените са агресия, детски страхове, опозиционни разстройства, трудности в ученето и в усвояването на умения, депресия. В наши дни повече от 65 на сто от децата със злокачествени тумори могат да бъдат излекувани. Проблем на детската онкология остава изборът на противотуморна терапия с възможно най-минимално странично действие, без компрометиране на качеството на живот на детето, отбелязват специалистите.

Според доклада на екип лекари от химиотерапевтичното отделение към Специализираната болница за активно лечение по онкология онкологичният дистрес е в пряка зависимост със способността на човек да се справи с рака и свързаните с него психични промени. Злокачествените заболявания са мощен стресогенен фактор, засягащ самооценката, работоспособността, желанието и умението да се поддържат социални контакти, посочват лекарите.

Над двеста доклада ще бъдат изнесени в рамките на четиридневния конгрес, който се провежда в резиденция "Бояна". Онколозите се обединяват около идеята да се изработи единен стандарт по онкология, като в момента има разработени девет варианта.