Ирина Бокова: Имаме трудности, но ЮНЕСКО не се разпада
Ирина Бокова: Имаме трудности, но ЮНЕСКО не се разпада / Sofia Photo Agency, архив
Ирина Бокова: Имаме трудности, но ЮНЕСКО не се разпада
46686
Ирина Бокова: Имаме трудности, но ЮНЕСКО не се разпада
  • Ирина Бокова: Имаме трудности, но ЮНЕСКО не се разпада

ЮНЕСКО не се разпада, това е изпитание за организацията, но се надявам финансовите затруднения, които имаме, да са временни. Това каза в интервю за "Дарик" генералният директор на организацията, след като тази седмица Съединените щати обявиха, че няма да платят членския си внос, възлизащ на 60 милиона долара. Тази страна осигурява 22 на сто от бюджета на ЮНЕСКО. Причините - решението за приемането на Палестина като пълноправен член на ЮНЕСКО, решение, по което страната ни гласува "въздържал се".

Ето какво каза Ирина Бокова относно появилите си публикации в някои медии, че  се ЮНЕСКО се разпада след този скандал.

Някой ми каза, че в един български ежедневник е имало такова заглавие - ЮНЕСКО пред разпад, и аз доста се смях, защото най-малко в момента може да се говори за разпад на ЮНЕСКО. Разбира се, имаме трудности, но в никакъв случай не се разпадаме. Нека първо да кажа за Канада, аз току-що се разделих с канадския посланик, когото поканих на разговор, ангажиментът на Канада към ЮНЕСКО остава. Те са не само член на ЮНЕСКО, те ще продължат да си плащат редовната вноска, всичките ангажименти остават. Това, което канадският външен министър заяви в отговор на гласуването за приемането на Палестина за член на организацията, където Канада гласува "против", беше, че те ще направят един анализ да видят кои бъдещи програми на организацията, извънбюджетни, те ще подкрепят или няма да подкрепят. Но това става дума за бъдещи ангажименти и като говорим само за извънбюджетни. Така че Канада не само остава в организацията, но тя си плаща вноската. Нека да кажа, че с Канада имаме много голямо сътрудничество. Канадската национална комисия е една от най-силните национални комисии в света. Там са някъде около 200 души. Бих казала, това е интелектуалният и научният цвят на Канада. Аз бях там през месец юни. Така че това е малко преувеличено, що се отнася до Канада. С Америка нещата, разбира се, са малко по-различни. Не биха могли да се правят сравнения между ситуацията днес и преди 20 години, когато Съединените щати напуснаха организацията по няколко причини. Първата и може би най-важната е, че сегашната американска администрация подкрепя много силно ЮНЕСКО. Тя, бих казала, е ентусиазирана с нашата работа. Нека само да напомня, че по моя покана Хилъри Клинтън дойде в организацията на 26-и май. Това е. . . за първи път американският държавен секретар посещава ЮНЕСКО. Ние двете с нея, в присъствието на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, лансирахме едно много партньорство, инициатива за образование за момичета. Примери, които мога да дам за сътрудничеството ни със Съединените щати, в Ирак, в Афганистан, където в момента имаме най-големите програми за ограмотяване, включително ограмотяване на полицаи в Афганистан. Много неща правим. През май месец във Вашингтон проведохме и чествахме нашия международен ден за защита свобода на словото. Сегашната администрация подкрепя ЮНЕСКО. И даже в декларацията на Държавния департамент, където се казваше, че в съответствие със законодателството, прието преди 20 години, те са принудени да обявят засега суспендиране на финансирането, в следващия параграф беше казано, че ангажиментът на Съединените щати към ЮНЕСКО е в националните интереси. . . в съответствие с националните интереси на САЩ. Казвам това, защото е важно да се направи разликата и да се види какви са реалностите сега. Надявам се, че въпросът е временен, а това. . . тези трудности, които имаме, са временни и че те ще бъдат преодолени. Разбира се, всичко зависи от политическия процес в Съединените щати.

Декларирана подкрепа от страна на Съединените щати. Но пък е факт, че това е държавата, която осигурява най-сериозния процент от бюджета на ЮНЕСКО. Какво се случва оттук насетне? Как може да бъде преодолян този финансов проблем?

Това ни създава проблеми. Ние в момента оглеждаме всички разходи, които до края на годината имаме да правим, за да видим по какъв начин може поне на този етап да минимизираме, така да се каже, тази дупка в бюджета, която имаме. Има държави, които вече изразиха интерес, все още сме, разбира се, в процес на разговори, да подпомогнат организацията - било с конкретни финансови вноски, било с поемане на финансиране на отделни дейности на организацията, което е добро. Трябва да кажа, че като цяло тук настроението не е, така, мрачно, подтиснато. Има проблеми, но бих казала, че желанието на много държави, включително и държави, които гласуваха "против", да финансират някои програми, включително на палестинските територии, е много интересен факт и много интересен нов феномен. Тъй като гласуването беше не толкова и не само за това дали Палестина да влезе в организацията, много държави поставиха и въпроса за това кога и как, дали сега е моментът, по много причини, част от тях, разбира се, по причини за предвидимото тогава спиране на това... финансирането и някои искаха да се даде повече време на САЩ, на американския Конгрес да реши този въпрос. А други смятаха, че независимо от това въпросът трябва да бъде решен най-напред в Ню Йорк, Съвета за сигурност, в Общото събрание. Така че много различни съображение имаше, но сте права, че имаме трудности, но това пък ни дава възможност да предприемем някои по-сериозни реформи, за да направим организацията още по-солидна, стегната и се надявам, че това са временни трудности.

Казвате временни, колко напред във времето обаче. . .

Бих искала да знам аз.

. . . може да издържи ЮНЕСКО. Да, в условия на криза всички правят икономии, но пък виждате ли сектори, които най-сериозно ще пострадат сред приоритети ви.

Ами, вижте, всички сектори, ние... вчера свиках едно съвещание на целия ръководен екип тук, просто помолих всеки да огледа и да види. На този етап решаваме въпроса само с тазгодишния бюджет, а от Нова година нататък ще видим какво се случва и по друг начин може би ще подходим. Всяка една от нашите дейности до края на годината би трябвало да се свие. Засега ми е трудно да кажа за конкретни проекти, дейности, тъй като не е въпросът да вземем малко от образованието, пък да оставим повече на сектора наука. А нито можем да оставим настрана Междуправителствената океанографска комисия, където между впрочем само преди 20 дни, на 12 октомври, аз лансирах заедно с нашите центрове в Индонезия, Индия, Австралия системата за ранно предупреждаване на цунами в Индийския океан. Това е едно от много големите събития тук при нас, тъй като след шест годишна работа, след трагедията, която се случи тогава с цунами, земетресения, засегна толкова много страни и толкова много хора загубиха имущество, близки, ние лансирахме тази система, която също е част от нашата работа. Всяко нещо, което правим, било в ограмотяването, всяка една от тези програми на практика по малко ще бъде засегната. Но за по-радикални някакви решения и мерки на този етап не говорим. Това ще го направим в края на годината, в началото на следващата, когато направим една по-цялостна оценка на това какъв ни е бюджетът, накъде вървим, как бихме могли да комбинираме извънбюджетни средства с бюджетни, дали трябва да съкратим нещо по-радикално. Сега е твърде рано да се говори за това.

Очаквахте ли толкова скоро след като оглавихте организация да се развихри подобен скандал. Той в известна степен беше предвидим, като реакция на Съединените щати, защото тяхното законодателство е ясно разписано. Не трябваше ли да се изчака наистина по казуса Палестина?

Вижте, когато човек заема такъв пост на една политическа организация, това е организация на ООН, ние се занимаваме, разбира се, с неполитически теми, що се отнася до образование, наука, култура, но така или иначе ние сме политическа организация, където членуват 195 вече страни членки, всеки със своите национални интереси. Ние фокусираме много от основните проблеми на глобализацията днес, свързани с идентитета, културата, наследството. Всяка държава, която иска да се утвърди в днешния свят, тя най-напред гледа на това какво може да покаже от това свое наследство и този свой идентитет. Това го виждаме днес много по-ясно между впрочем, отколкото преди 20 или 30 години. И затова ЮНЕСКО днес е много по-ценена организация от мнозинството страни в света. Не случайно, че Палестина се обърна към нас, това не е просто календарно, бих казала, съвпадение, а това показва значението и ролята на ЮНЕСКО в съвременния свят. Така че, заемайки такъв пост, без съмнение аз и всеки друг на мое място би трябвало винаги да е готов да се сблъсква с такива трудности. Не съм очаквала, че ще има от такъв порядък, бих казала, трудности, но аз иначе в ежедневието си, повярвайте ми, почти всеки ден има деликатни политически въпроси, които трябва да се решават. Този може би е най-сложният, най-трудният, защото е свързан и с финанси, но се надявам, че ще излезем и от това положение.

Дава ли знак, сама споменахте, американският Конгрес, че има възможност за ревизия на тази законодателна разпоредба, която реално налага подобна стъпка от страна на Щатите.

Вижте, трудно ми е сега да кажа. Би трябвало да кажа, да, защото аз бях преди две седмици, три седмици, бях във Вашингтон. На практика веднага след решението на изпълнителния съвет аз заминах за Вашингтон, за да проведа срещи, бях и в Конгреса, срещнах се с председателката на подкомитета за бюджета на международните организации на ООН, Кей Грейнджър, срещнах се с други конгресмени, мъже, жени, срещнах се, направих няколко срещи в Държавния департамент, срещнах се с еврейски организации, с много от другите фондации, "Херитидж Фондейшън", фондацията за ООН, която е голям поддръжник също така наш. Мисля, че имаме аргументи за това. Това ми дава основания да смятам, че не мога да си представя това да не се промени. Не бих се наела да кажа кога, но мисля, че ЮНЕСКО има аргументи. ЮНЕСКО има аргументи, които са свързани със значението на това, което ние правим, които са свързани със самите национални интереси на САЩ, защото програмите, които ние правим за ограмотяване, и то в такива страни като Афганистан, Ирак, Пакистан, това са програми, които на практика намаляват екстремизма. Те създават един друг тип общество. И това според мен се възприема и се разбира от една част. Ние просто трябва много повече да покажем това, което правим. Ние сме единствената организация, която имаме една голяма образователна програма, която междувпрочем се подкрепя също така както от редовния бюджет, така извънбюджетни средства от Израел и от САЩ, за обучаване в света и всичко, което свързано с холокоста. Аз мисля, че това са важни неща, които са много дълбоко заложени в американския национален интерес. Това ми дава увереност да смятам, че имаме аргументи и че би трябвало това законодателство да се измени. Междувпрочем, аз вчера изпратих едно послание, официалната позиция на ЮНЕСКО, по повод това положение с американското законодателство, в което се обърнах с един призив и към администрацията, и към Конгреса, и към американския народ, да направят усилия да го променят.

Това ли е най-сериозното предизвикателство до момента на поста, който заемате, така ли възприехте тази ситуация?

Да, до известна степен, макар че то не е приключило. То всъщност трудностите сега се започват, за това да се справим... Но не мисля, че е някаква много дълбока криза, поне на този етап, мисля, че ситуацията все още може да се регулира, да се използва. . . Но ще бъде много трудно, ще бъде много трудно. Наистина е много голямо изпитание, признавам.

Най-лошият сценарий, ако и догодина останете без вноската от Щатите, това ли би бил?

Най-лошият сценарий да, може би това. Аз мисля, че по-важното в този случай, тъй като, разбира се, парите са важни, но мисля, че може би ще се намерят донори, които до някаква степен, не изцяло, разбира се, донякъде да помогнат на организацията. По-важното според мен е политическата цел, това е да запазим организацията, членството в организацията, универсалността на организацията. Аз затова казвам, че фактът, че САЩ не само остават, но проявяват и декларират много силна привързаност към ЮНЕСКО, факт е, че те бяха избрани вчера в изпълнителния съвет, ми дава все пак, така, повод да мисля, че, първо, нещата са много по-различни отколкото преди 20 години. И второ, че ще намерим все пак някакъв изход. Важно е да запазим универсалността на организацията. Всички страни членки, които са, трябва да видят в тази организация своето място. Някои биха могли да декларират, че в момента по-малко биха могли да подкрепят едно или друго нещо. Това се случва, това е политика, разбираемо е. Може да не го приемем, да не е много приятно, но най-важното е да запазим универсалността на организацията. Това е най-важно според мен. Но не се разпада, повярвайте ми, организацията не се разпада. Това няма да го позволя.