Православната църква чества празника Петковден. Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Смята се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.
В християнската религия преподобна Параскева-Петка Епиватска, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите , които донася цар Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на света Петка, дело на патриарх Евтимий.
