Разговор със социалния антрополог Харалан Александров за ситуацията в Катуница в предаването „Денят" на Дарик:
Можем ли вече да кажем персонален или етнически е проблемът в Катуница?
Разбира се, че е персонален! Етническото измерение е напълно незначително в случая... Не знам дали това щеше да се случи, ако цар Киро не беше от ромски произход. Иначе няма съмнение, че става дума за бунт на крепостни селяни срещу своя жесток господар. Надяваме се бунтът да се увенчае с успех, след като централната власт така ентусиазирано се намеси в подкрепа на онеправданите.
Прогнозирахте, че е възможна верижна реакция след случилото се в Катуница...
Аз лично ще се радвам, ако има верижна реакция, разбира се, без да се стига до палене на къщи. Мисля, че е крайно време хората в тази страна да си дадат сметка, че когато заедно, в колектив, се разбунтуват срещу безобразията на местните феодали, имат много повече шанс да постигнат успех и да бъдат подкрепени от институциите. Явно е, че това е начинът институциите да бъдат накарани да работят.
Какво трябва да се случи, за да се постигне успехът, за който говорите?
Най-конкретният и най-цивилизован начин, тъй като на всичкото отгоре това събитие по вълшебен начин съвпадна с предизборната кампания, би било вместо да се събират в гневни тълпи и да палят коли, хората да се съберат в голяма група и енергично и структурирано да поискат от бъдещия президент, който и да е той, кметовете, общинските съветници, изпълнителната и съдебната власт, да започнат да правят това, за което получават заплати, а именно - да разследват безобразията на хора като цар Киро. И вероятно е властите да откликнат. Смятам, че ситуацията е много подходяща да се направят такива искания. Смятам, че имат сериозен шанс за успех, особено, ако получат нужната медийна подкрепа, каквато извън съмнение имат. Много е вероятно, ако получат такава подкрепа и от хора от останалата част на страната, така да възникне това необходимо за добрия живот и цивилизовано съществуване усещане за солидарност и подкрепа и най-накрая да започне да се възстановява справедливостта в това общество. Най-големият дефицит в българския преход е отсъствието на справедливост, съществуването на двойни стандарти, усещането за безнаказаност на злодеите, усещането, че има хора, които са над закона, както доста арогантно демонстрира въпросният ромски бос. В момента, в който бъдат сложени на място хора като цар Киро, изведнъж животът няма да стане по-богат, но ще стане по-добър, по-спокоен, по-справедлив, съответно по-щастлив.
Какво очаквате да покаже проверката на Прокуратурата и НАП на „необяснимото богатство" на цар Киро?
Нямам никаква идея какво ще покаже тя, но обществото мнение вече е осъдило този човек и неговия клан. Дали институциите ще се опитат за пореден път да се измъкнат с формални причини, демонстрирайки характерната си безпомощност, е техен проблем, а не на обществото, което произнесе своята присъда и тя е съвсем ясна. Крайно време е институциите да си дадат сметка, че ако искат да ги има на този свят, трябва да направят нещо по въпроса. Не е възможно някакъв самозабравил се производител на менте алкохол да говори по вестниците и то с чувство за справедлив гняв, че той ще изсели неговите врагове, че ще мобилизира циганска армия и прочие глупости. Този човек очевидно се държи така сякаш е извън правовия ред на страната, което е дълбоко възмутително и изисква намеса, само тава, да оставим проверките. Вероятно ако има основания, този път съответните институции ще се постараят да ги извадят на показ и поне да имитират ангажираност и правораздаване.
Преди или след изборите очаквате да бъдат извадени на показ тези неща, за които говорите?
Винаги на избори се случват тези неща. За щастие имаме поне един единствен механизъм като граждани да се намесваме в нашия живот и той е като периодично преизбираме, чрез все пак демократична процедура, нашите управници. Сега идва такъв момент, да направим най-доброто, което можем. Иначе наистина не ни остава нищо друго, освен да правораздаваме сами във формация на разярена група, която напада палатите на този или онзи, което не е много добра практика, нарича се линч и е характерно за територии, в които отдавна не съществува закон или правосъдие. Характерно е за Дивия Запад общо взето това поведение. Ясно е, че в Катуница е такава територия. Надявам се, че няма да се окаже, че и в останалата част на страната е такава територия, т. е. надявам се, че ще има наистина превантивно, смислено и организирано действие от страна на институциите, някой да отговори най-накрая защо са били замотани всичките преписки, какво е станало, кой и защо го е прикривал, каква е тази корупционна мрежа, която се е разпростряла около въпросната личност и неговите роднини. Това са въпроси, които бяха поставени по един много категоричен начин и се надявам да намерят смислен отговор.
И смятате, че гласовете, които носи със себе си въпросният цар Киро, няма да са важни за българските политици във време на избори?
Няма никакво съмнение, че част от влиянието, с което търгуват такива хора, е свързано с това, че контролират своите зависими съграждани, съселяни и продават техните гласове. Само че то е въпрос на баланс. Допускам, че единственото, което може да вразуми българските политици, не са моралните критерии, а чисто прагматичните. Отдавна съм спрял да мисля за тях като за морални същества. Изглежда трябва загубата да бъде твърде голяма, т. е. натискът от другата страна да бъде толкова силен, че да наклони везната над иначе безспорно тежката друга - продадените гласове, които местните сатрапи контролират.
