На втори античен храм на Перперикон попадна екипът на проф. Николай Овчаров в края на археологическото лято.
Той се намира в южния край на скалния град, в непосредствена близост до непълно разкритата вече крепостна стена. Ясно е очертана сграда с височина 4 метра разкритиe, датирана според археолога към 2-3 век. В стените й са издълбани две ниши, в една от които археолозите са попаднали на мраморна плочка, на която е изобразен тракийски конник с изправена женска фигура до него - предполагаемата богиня, която го посреща.
По думите на проф. Овчаров подобни изображения на конници, характерни за Северна България, много рядко се срещат в Източните Родопи.
„Находката представлява обобщен образ на всичко, в което са вярвали траките в края на езическия период, нещо като икона", твърди ръководителят на разкопките. В средата на помещението е разкрит и глинен олтар с явни следи от обгаряния, а по пода край стените са издълбани улеи, по които се е стичала кръвта на жертвените животни.
След покръстването на Родопите от Никета Ремесиански през 5-6 век, античния храм е променил предназначението си и е продължил да съществува като жилище. За това говорят и разкритите в близост до него помещения с 8 питоси, както и огнище, където вероятно се е приготвял хляба. Свидетелство за раннохристиянския период е и намерения реликварий през това лято, в чиято вътрешност имаше косъм, вероятно на светец.
На същото място са намерени и три епископски алуминиеви печата на област Ахридос, датирани вече към 10-12 век, притежание на епископите Константин и Теодор. Това още веднъж доказва, че Перперикон е бил важен епископски център на област Ахридос, където освен светска е била концентрирана и религиозна власт, каза проф. Николай Овчаров.
