Знаете добре вече, че Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с една от най-търсените и уважавани в България жени. Нейните думи карат много хора да променят плановете си, а казаното от нея се превръща в национална новина и с всяко свое изявление кара всички да я слушат и внимателно да си водят записки - от президента до дядо на село. Следващият гост е доц. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология.
Предполагам, че в края на лятото вече имате някакъв анализ и можете да ми кажете дали изминаващото лято беше спокойно по отношение на вирусите?
Изминаващото лято не се отличаваше особено много от предишните лета. Всяко лято в България наблюдаваме повишаване на чревните инфекции, бактериални, вирусни. Това лято бактериалните инфекции даже бяха по-малко от колкото обичайно, но затова пък имаше летни вирусни диарии, с което се предизвикваше обществен интерес. Това ни даде възможност да припомняме какво голямо значение има хигиената, която не е на много високо уважение в България.
Особено по морето с липсата на пречиствателни станции и т.н.
Да, но и ние си носим лошите навици със себе си от западната част на страната към източната.
Добре, но повишава ли се рискът от присъствието на нови вируси, заради това, че много хора от други държави идват тук да си обменяме взаимно вируси?
Безспорно. Но това не е само през лятото. Хората вече са много подвижни и съществува обмен на патогенни микроорганизми, включително и на вируси, но ние самите помежду си ги обменяме, защото е известно, че през лятото се струпва половин България по морето и това дава възможност на по-тесни контакти и пак при неспазване на хигиенните изисквания улеснява предаването на различни причинители на заболявания.
Значи спокойно можем да въведем термина "международен обмен на вируси"? Преди да навлезем с маски и ръкавици в опасния и страшен свят на вирусите, бих искал да Ви задам един личен въпрос. Защо избрахте да станете точно епидемиолог, с какво Ви грабна точно тази сфера на медицината и ако си спомняте, кой човек повлия на избора ви?
Да, спомням си. Учителят ми по епидемиология проф. Гъбев, който е покойник сега. Всъщност аз още като студентка реших, че искам да стана епидемиолог, така че винаги съм искала да бъда епидемиолог, сега също искам и съм доволна.
Кои бяха примерите пред Вас? На кого искахте да приличате в работата си или да го надминете?
Вероятно на много хора съм искала да приличам, но не знам в каква степен съм успяла. Епидемиологията е много особена медицинска специалност и аз действително и сега продължавам да я харесвам, макар че има много неприятности и през ден си казвам : "Защо избрах епидемиологията?" и като се замисля си казвам: "Пак бих я избрала". Епидемиологът има да решава въпроси, които засягат много хора. Клиницистът се сблъсква с един определен случай и отговаря за живота на даден човек в даден момент. Епидемиологът понякога трябва да вземе много тежки решения, които се отнасят за един цял град и дори за една цяла държава. Сега, след влизането ни в Европейския съюз, европейските епидемиолози са длъжни да обсъждат въпроси, които засягат цялата общност. Освен това епидемиологията е насочена основно към това да предпази хората от заболяване, което е много хубаво. Всеки би предпочел въобще да не се разболява, а не след това да му се оказва някаква помощ. Епидемиологията е много близка до по-научната част на медицината и още много, много плюсове има.
Отговорността при Вас обаче е много, много по-страшна. Вие казахте, че клиницистите отговарят за един пациент и една грешка засяга един пациент, а при Вас една грешка засяга милиони.
Грешката в епидемиологията действително може да доведе до много тежки последици, поради което е важно епидемиолозите да бъдат добре подготвени, да бъдат отговорни. Вие много мило ме представихте. Аз искам да Ви благодаря и всъщност го схващам не като представяне на моята личност, а като професията епидемиолог. Действително непремерени или погрешни думи на епидемиолог, независимо от това дали е на регионално ниво или на национално, могат да доведат до излишно създаване на паника сред хората, което е най-лошият съветник, ако действително има сериозна ситуация. Човек трябва спокойно и трезво да обсъжда нещата, когато има проблем, а ако няма проблем - по никакъв начин не бива да го създава.
Ще стане въпрос и за паниката, защото това е интересен момент във Вашата работа. Вие постоянно се срещате с Ваши колеги от тази специалност от страната и чужбина. Като правите сравнение, какво е нивото на българските епидемиолози? Могат ли хората в България да им се доверят?
Да, категорично могат да им се доверят на тези епидемиолози, които ги има сега. Сравнението обаче е много болезнено за мен. Сравнявайки българските епидемиолози с епидемиолозите от другите страните-членки на ЕС, особено по-западните държави, трябва да Ви кажа, че ние много им отстъпваме по възраст, първо. Там има много млади, много амбициозни и високообразовани хора. В България, за съжаление през последните години епидемиологията стана непривлекателна специално за младите хора.
Защо? Не е престижна, не е високоплатена?
Аз не бих казала, че не е престижна, защото в определени моменти авторитетът на епидемиолога е действително много голям. Обаче е несравнено по-зле платена от колкото другите медицински специалности в България и това безспорно оказва своето влияние и аз съм далеч от мисълта да осъждам младите лекари, че не искат да стават епидемиолози. Просто се боя, че след няколко години ще трябва да изграждаме системата наново. Аз почти нямам мъже вече.
Засегнати ли сте от т. нар. "изтичане на мозъците" във вашия сектор?
Не, просто не идват, защото е ясно, че човек, когато тръгне да работи в областта на "Общественото здравеопазване" и специално епидемиологията, той ще бъде пъти по-зле платен от колкото един клиницист. Така че младите колеги и особено момчетата - студенти по медицина се ориентират към група клинични специалности, които се заплащат добре в България за тези, които са избрали да останат в България. Тези, които отиват в чужбина, при тях по друг начин стоят нещата. Едно, че се феминизира професията.
Като в журналистиката, където мъжете сме малко, приличаме си с епидемиолозите.
Да, но вие имате много млади журналистки, докато ние нямаме толкова млади лекарки.
Модерната техника, високите технологии, доброто оборудване или човешкият фактор, кое е решаващо, доц. Кожухарова при бързото разкриване и ограничаване на някаква епидемия?
Всичко е важно. Разкриването на епидемията не е само епидемиологичен проблем, тя зависи много и от лабораторните специалности - микробиология, паразитология, които имат нужда от модерна техника безспорно, но имат нужда и от специалисти. Днешната техника сама по себе си, без хора и то без млади хора, които научават и въвеждат новите неща просто не може да работи. Така че вероятно става дума за комбинация от благоприятстващи фактори, които могат да побутнат една наука да върви напред и обратното - да спрат нейното развитие, което не бива да бъде допускано.
Настина казахте тревожни неща, а именно, че младите Ви колеги не проявяват особен възторг и интерес от възможността да се занимават с това, което Вие правите толкова години. Предполагам, че за Вас няма спокойни сезони, но сигурно по време на грипните вълни сте особено натоварени Вие и Вашите колеги - свински грип, птичи грип. Това ли са големите зимни опасности, които ни връхлитат всяка година?
Не. Голямата зимна опасност е човешкият грип. Последните дни отново се заговори за птичия грип, но нека да Ви кажа, че става дума за грип при птиците и опасността е за птиците. Проблемът е към колегите специалисти по ветеринарна медицина и вирусология съответно. Аз съм сигурна, че те имат готовност да правят необходимите изследвания и надзор на грипа, защото грипът е заболяване, което се среща и при животните. В случаите, когато става дума за хора обаче, за да има епидемия вирусът трябва да бъде адаптиран към човешкия организъм и да се разпространява от човек на човек. Така че нека да ги разделим животинските грипове от човешките. А човешкият грип си е проблем всяка зима наред с другите вирусни инфекции на дихателните пътища, които за съжаление ни е предопределено, че от декември до март месец срещаме голям набор от вируси, включително и грипни.
В по-стари времена това е било наистина тежка епидемия, когато са загивали много хора?
По принцип грипът е едно заболяване, на което не бива да се разчита и доста пъти много подло действа. Така че трябва да Ви кажа със съжаление, че и досега умират хора.
Как беше познато в историята?
Инфлуенца може да се казва или грип също може да се казва. Проблемът е, че се предизвиква от определена група вируси, те са грипни вируси и от там идва името му. Това е вирусните инфекции на дихателните пътища, при които винаги има риск от възникване на усложнения, за разлика например от обикновената хрема.
Споменахте една дума в началото на разговора, която е присъща за епидемиите - паниката. Къде свършва науката и къде започва паниката и страховете по време на епидемии? И Вие срещу какво се борите повече - срещу вирусите или срещу паническия страх на хората около тях по време на такива сложни месеци и дни, когато Ви търсят за мнение?
Опитвам се да се боря даже с потенциалната опасност от възникване на паника, даже и при такива приятни разговори, какъвто е нашият с Вас. От паниката няма полза. Нека да не говорим за медицина, просто да говорим за елементарни неща от нашия живот, от нашия бит. Много по-лесно можеш да се справиш с каквато и да е критична ситуация, ако разсъждаваш спокойно и хладнокръвно и преценяваш възможностите "за" и "против". Изпадането в паника никога не може да помогне, още повече когато става дума за здравето. Тогава човек може да направи много безсмислени и необосновани постъпки, които в някои случаи даже могат и да му навредят. Моето лично виждане по въпроса е, че трябва да се казва истината винаги, т.е. ако има риск, аз съм длъжна да Ви съобщя, че има риск, като Ви кажа и всички възможности този риск да бъде намален, ако не и избегнат. Така ще ни е по-лесно да живеем живота си въобще.
Трябва ли да правим разлика между бацили и вируси? Ние сме дали на света бацилус булгарикус, а това е един много обичан и уважаван бацил.
Да, но за съжаление и други бацили даваме от време на време на света и това е факт. В микросвета съществуват бактерии, които понякога наричаме бацили, съществуват и вируси, съществуват и още по-мънички частици. Това са все някакви форми на микроживот, а те се различават от биологична гледна точка. От клинична гледна точка се различават по това дали предизвикват заболявания, дали не предизвикват заболявания, а някои от тях са дори полезни, както въпросният, казан от Вас.
Вие самата какви превантивни мерки предприемате, за да ограничите възможностите да заболеете от грип? Ваксинирате ли се?
Да, ваксинирам се всяка година от много години и ваксинирам членовете на семейството си. Така сме се разбрали, тези въпроси ги решавам аз.
Как гледате Вие и Вашите колеги на способите на народната медицина, на която се доверяват много българи по време на различни епидемии или случаи, когато си мислим, че има епидемии?
По принцип се отнасям положително към всички български традиции, включително и когато става дума за чая на баба с мед и т.н. Ако към това добавим и възможностите на медицината, категорично нямам нищо против. Ако Вие се ваксинирате и след това Ви хване някаква друга вирусна хрема и си сложите лук в носа - проблемът си е Ваш, но за да бъда сигурна, че няма да възникне усложнение, ако се разболеете от грип и евентуално тръгнат към усложнение, бих Ви препоръчала първо ваксината и след това всичко останало.
Не са малко българите обаче, които са загубили доверието си в конвенционалната медицина, дори и в народната медицина и обръщат вниманието си към хомеопатията. Вие имате ли мнение относно тази алтернатива?
Хомеопатичните средства не могат да обуздаят вредното въздействие на епидемиите. Това е въпрос, по който смятам, че е безсмислено да се спори. Към хомеопатичните средства се отнасям в общи линии така, както към средствата от народната медицина. Те могат да бъдат спомагателни към основните неща, а най-хубавите от тях, които ни дава медицината са ваксините. Заболявания, срещу които има високоефективни ваксини фактически могат да бъдат овладени предварително и от това е изключително неразумно да не се възползваме. Затова има задължителни ваксини за децата и благодарение на тези задължителни ваксини нашите деца вече от доста болести не боледуват. Ако случайно решат да не се ваксинират, което наблюдавахме срещу морбили например. През 2009-2010 г. ние имахме страшна епидемия от морбили само при неваксинираните хора. Така че това е едно безспорно доказателство, че ваксините имат своята роля. Хомеопатичните средства не могат да помогнат срещу една епидемия от морбили или някоя друга заразна болест. Не ми харесва, когато започнат да се противопоставят нещата и то на финансова основа. Аз без да съм специалист в тази област ще Ви кажа, че всички средства, които използваме, било лекарства или профилактични средства (медицински или хомеопатични), се продават и всички струват пари. Така че не мисля, че е хубаво да говорим за лошите фармацевтични компании, при които отиваме да си купим обаче лекарства, когато се разболеем и за добрите компании, които произвеждат хомеопатични средства, те също не ги подаряват.
Има такава теория на конспирацията, сигурно и Вие сте я слушали, а именно, че част от тези вируси и епидемии са резултат от лабораторни намеси точно, за да се стимулират хората да си купуват определен тип ваксини и лекарства. Вие как гледате на тези теории? Те наистина са конспиративни.
Намирам, че са смешни относно появата на вируси с цел да се продават лекарства и т.н. Друг е въпросът, че микроорганизмите, особено "най-лошите" от тях могат да бъдат страшно оръжие и това е вече един сериозен въпрос. Става въпрос за биологичното оръжие, което е много опасно, то е пробвано от човечеството още от миналите векове и е действително страшно, защото то комбинира действието на много силни и смъртоносни патогенни микроорганизми с неизбежната паника, особено в миналите години, когато не е имали ваксини, не е имало средства за истинско лечение. Много е опасно, когато човекът до теб е оръжие и може да те зарази.
Какво трябва да се случи, за да бъде обявена епидемия у нас и колко тежко е взимането на едно такова решение? Сигурно сте имали безсънни нощи и напрегнати дни в тази посока.
Това е една от отговорностите на епидемиолозите. Обявяването на епидемия на каквото и да е заболяване е свързано с доста мерки, ограничения, харчене на пари (държавни) и т.н. Така че такова решение не се взема лесно, но пък ако не го вземеш навреме, ще бъдеш обвинен, че не си предупредил хората навреме, което нито един лекар няма правото да го прави. Но обявяването на епидемия зависи за какво заболяване говорим. Специално при зимните инфекции, грипа и другите респираторни заболявания имаме много добре действаща система за надзор, при която има определени прагови нива на заболяемостта, т.е. като се разболеят определен брой хора вече може да се каже, че от там нататък нивото е епидемично. Но грипът е една много масова инфекция, което означава, че много хора трябва да се разболеят. От друга страна, има разни болести, които въобще не е редно да ги имаме - например детски паралич, дифтерия. В такъв случай появата на един и на два случая вече е сигнал, че трябва да се действа като при епидемията.
Общо взето спокойните дни са по-малко във Вашата работа. Можете да се обърнете към младите хора. Някои от тях може би искат да се посветят на медицината, с какво бихте ги убедила да се заемат с тази кауза - епидемиологията при условие, че явно нямат да получават много пари?
Аз не съм отказала от борбата за повишаване на социалния статус на епидемиолозите. Така че докато работя, винаги ще се опитвам да помагам на колегите си епидемиолози. Всъщност искам да благодаря на тези, които сега работят при условията, които работят, защото, вярвайте ми, без тях България няма да бъде равностоен партньор на другите страни от ЕС. Там епидемиологията на инфекциозните болести се развива със страшна скорост. Ние бяхме преди тях обаче. Все още колегите завиждат на информацията, която имаме, на знанията ни. Така че нека да не губим нашите постижения, а просто да вземе от по-високите нива технологичните достижения, да не губим позициите си. Надявам се, че ще има и млади хора.
Можем да кажем на хората да употребяват колкото искат лук, чесън и да се ваксинират?
О, да, безспорно. Тези, които имат хронични заболявания, по-възрастните хора, те трябва да се ваксинират и нека да вземат навреме това решение.
