Искате ли да обикаляте света и да печелите пари от това? Този въпрос е отправен от холандската пощенска лотария в началото на конкурса за посланици на благотворителността, които да обиколят финансираните от нея проекти по целия свят. Познайте колко души са отговорили „да"!? 7 000, но победителите са двама - Саймен Тенволде и Рикус Вегман.
Когато се приберем в Холандия, първото нещо, което ще направим, е да хапнем холандско сирене - в това са категорични двамата мечтатели Саймен и Рикус, които в момента изживяват своята мечта - да пътуват по света и да заснемат ежедневието на хората. Момчетата са категорични, че само ако опознаят проблемите и условията, в които те са възникнали, могат да помогнат животът на всеки отделен човек да стане по-добър или поне да го накарат да повярва отново, че успехът е пред него, но трябва да положи усилия.
Имаш мечта?! Работи здраво и тя ще се сбъдне!
Това е личната поука на двамата ентусиасти от тяхната мисия. Но как започва всичко.....Разбира се, с една мечта. „Ние имахме план от много време да отидем в Африка, където имаше световно първенство по футбол и да направим кратки клипове как обикновените африканци играят футбол. Имахме няколко варианта как да планираме това начинание, но всъщност - нито един от тях не проработи. Бяхме спестили пари, за да може да пътуваме около три години, но изведнъж се отвори тази възможност. Чухме за нея и да - именно това искахме да правим, така че решението да участваме беше лесно. Това искахме да правим и трябваше да спечелим", разказа Саймен.
Холандската пощенска лотария отделя част от постъпленията си от билетчета, за да подкрепя различни социални инициативи по целия свят. Някои от проектите, както в България, са екологични, други са свързани с образование, здравеопазване и още много сфери, в които хората имат нужда от подкрепа. За да представи дейността си в Холандия, лотарията е решила да изпрати двама посланици на благотворителността, за да разгледат финансираните от нея проекти, да ги заснемат и да ги покажат по атрактивен начин. Тя обявява конкурс за посланици, като участниците могат да се явят или като екип (както нашите герои), или по отделно и екипът да бъде сформиран по-късно. Вариантите за спечелване на мечтаната работа също са два - или чрез набиране на точки в социалните мрежи и по електронната поща, или чрез одобрение на журито.
Саймен и Рикус избират по-трудния начин
„Как спечелихме ли?", усмихва се Рикус и допълва разказа на Саймен: „ние избрахме втория вариант и направихме множество малки клипчета, които се въртяха около въпроса: „Ако вие бяхте международен посланик на благотворителността, какво трябва да направите, за да успеете, за да направите нещата различни". В тези клипчета участваха бивши министри на външните работи, политици, шефове на големи благотворителни организации и други интересни личности. Просто отивахме при тях с камера и им казвахме: „Здравейте, записваме ви". Така направихме малките клипчета, записахме ги и журито каза: „ОК, тези момчета наистина знаят как се прави кампания". След това говорихме с журито, казахме им, че всъщност ние не просто искаме да бъдем посланици на благотворителността, а да покажем живота на обикновените хора, ежедневието, защото само така може да им помогнем. Трябва да разберем всички обстоятелства, за да променим живота им. И журито каза: „Момчета, най-добрите сте".
Африка, Южна Америка и ....Източните Родопи
Проектите, финансирани от холандската лотария, дават възможност на Саймен и Рикус да обиколят почти целия свят - Африка, Южна Америка, Азия, Европа и България. Двамата мечтатели са видели и двете страни на медала - красотата на Южна Америка и бедността в Африка.
„Много интересно беше морето в Бонер, където ние плувахме с морски костенурки. Друго интересно място беше в Амазония", разказва Саймен. По думите му обаче посещението в Кения е било разтърсващо. „Пристигнахме в Кения, в Кибера - това е ужасяващо място, всичко лошо, с което може да свържете живота на племе в Африка - много бедност, огромна мизерия. Болестите също бяха много и навсякъде, семействата големи и бедни. Живееха навсякъде, във всякакви постройки", допълни посланикът на благотворителността. Там двамата приятели са били с екип от лекари от специална клиника, които са се опитали да помогнат на местното население. „Беше много удовлетворяващо да видиш как може с малко усилия да се помогне на хората. Това беше място, което ни докосна емоционално, направо ни разтресе. Да, това е Кения", допълва Саймен.
Един от проблемите, за чието решаване Рикус и Саймен са се опитали да помогнат при посещението си в Африка, са свързани с разпространението на СПИН. Сред местното население е имало разпространени различни митове, свързани с предпазването от ХИВ-вируса. Например, че половият акт с девственица предпазва от заразяване и това е най-невинното заблуждение. Някои от представите са били „пълни глупости", които дори са водели до жестокост.
Преди: България - мафия и проститутки
Сега: България - божествена красота...мафия и проститутки
До преди ден или два двамата приятели са свързвали България с две неща: мафията и проститутките. „Какво пък, знам, че ги има и от двете, но и в Италия имат мафия, но пък правят страхотен туризъм", разсъждава Саймен. Проститутките са част от туризма, допълва Рикус.
Между другото, в България и двамата така и не пробваха марихуана, въпреки че се поинтересуваха кои са най-употребяваните дроги. В Холандия Рикус от време на време взима екстази, защото го кара да се чувства щастлив. „Седите си с приятели и се прегръщате, защото се обичате. Гледаш пожар и си казваш, ле-ле - колко е красиво", разказва Рикус. Според двамата приятели дали наркотиците са разрешени, или не в дадена страна, няма значение, защото който иска да пробва или да употребява даден наркотик, ще го намери законно или не.
Вкусно, по-вкусно, най-вкусно...е да хапваш у дома
Често по време на посещенията си в различни екзотични страни двамата мечтатели са се сблъсквали и с проблема "храна". Рикус и Саймен разказват, че винаги са опитвали местната кухня, за да не обидят домакините, но реално ако са имали избор, биха предпочели пица или картофи. Едно от племената е решило да ги гощава с гозба, сварена в кръв от коза. От тази гледна точка насекомите направо са били истински деликатес. Имало е случай, в който местната кухня е била толкова ужасяваща, че са се хранели само с чипс.
Саймен е бил повече от 20 години вегетарианец, но приятели са му казали, че ако никога не е ял месо през живота си, стомахът му няма да може да го преработва. Затова е започнал да си хапва пилешко и друг вид по-леко месо. Майка му е вегетарианка и не е хранела децата си с месо, като единствен Саймен все пак е опитал вкуса му. Все пак и до ден днешен той предпочита вегетарианска храна, но е категоричен, че когато се прибере в Холандия също от време на време ще опитва „печена мръвка".
В Източните Родопи Саймен и Рикус бяха нагостени с биохрани от фермата на Бети и Ники в село Горно поле. Домакинята избра телешко месо със зеленчуци, а за вегетарианците - миш-маш. Двамата приятели опитаха от всичко, включително и от ракията от джанки и виното, естествено, направени лично от домакините. Въпреки вкусотиите на вечеря, като че ли двамата ентусиасти останаха най-впечатлени от баницата. „Баница и боза" и „баница и айран" бяха комбинации, които приятелите се опитваха да научат на български. Поне в Източните Родопи не успяха да опитат вкуса на бозата, но затова пък пробваха освен баница, и няколко други вида тестени храни, направени със сирене и яйца.
Саймен и Рикус бяха много изненадани от сместването на сирене и сладко от горски плодове в палачинките, както и от пържените филийки с мед. Най-много ги изненада обаче фактът, че в България не се пие много прясно мляко. В Холандия има кутии по литър или два прясно мляко и всеки си ги пие по време на вечеря. „Хапваш и пиеш мляко и след като си преял, а ти е останало още малко на дъното, просто надигаш бутилката си казваш: „М-м, това е" и го пиеш на екс, така правим в Холандия", разказа Рикус. Въпреки че харесва българското бяло сирене и кашкавалите у нас, той предпочита холандско сирене. В много страни двамата приятели са виждали продукти с надпис „Холандско сирене", но то няма нищо общо с добре познатия вкус. Затова когато се приберат у дома, първото нещо, което ще направят, е да хапнат по едно парче от любимото сирене, а после - целувка за приятелките им.
Най-грозната картичка е най-хубавият подарък
Рикус и Саймен не купуват специални подаръци на приятелите и близките си от екзотичните места, които посещават. „Всъщност, това не е нужно. Например, сега сме в България и хората са толкова мили, че непрекъснато ни дават разни неща. Събрахме много, много вещи, така че не ни трябва да купуваме повече. Например - вчера бяхме във ферма за пчели и ни дадоха едно такова с мед", разказва Рикус и ръкомаха, за да покаже, че са получили медна пита от един от кошерите на биофермата, която са посетили. Той смята да подари едно парченце от нея на родителите си.
„А това, което подаряваме на нашите приятелки е най-грозните възможни картички, които намерим - например, магистрали или грозни градове, пишем върху тях: Поздрави - и името на мястото, на което се намираме в момента, малко информация и ХХХ - т.е. целувки, просто ей така, за да ги подразним.", допълва Саймен. Рикус пък веднъж е избрал да изпрати на своята любима картичка, на която са изобразени слонове, които правят секс.
Любов в Източните Родопи
В Източните Родопи обаче двамата приятели ще срещнат проблем - няма картички с грозни гледки, тъй като планината е райски красива. Докато се разхождаме в планината и си говорихме, двамата мечтатели бяха категорични, че ако трябва да изберат едно място от всички, които са посетили като посланици на благотворителността, за да заведат своите приятелки, това ще бъде България и по-специално Източните Родопи. Рикус е категоричен: „Ние наистина обичаме да се разхождаме и да хапваме тук - там, за да имаме време един за друг, нали знаеш какво имам предвид. Тук е толкова красиво и спокойно. Имаш чувството, че откриваш нещо ново всеки път. Заради това България е на върха на моя списък".
