Химиопрофилактиката на рака на дебелото черво набира скорост у нас
Химиопрофилактиката на рака на дебелото черво набира скорост у нас / снимки: sxc.hu и Sofia Photo Agency, архив

Химиопрофилактиката на рака на дебелото и на правото черво набира все по-голяма скорост  у нас. Това заяви проф. д-р Искрен Коцев, ръководител на Клиниката по гастроентерология в Университетската болница „Св. Марина” във Варна. Той обясни, че този вид профилактика означава приемане на някакви вещества – химически или хранителни добавки, които да стопират развитието на канцерогенезата. „Вече имаме опит с аспирина, калция, селена  и др. Тези химиопрофилактични средства обаче трябва да се използват под строг лекарски контрол”, изтъкна специалистът.

По думите му всеки човек на 50 години трябва да си направи колоноскопия - изследване на червата чрез тънка гъвкава тръбичка. Ако се установи, че пациентът е здрав, той трябва да повтори изследването след 10 години. Онези, които имат в семейството си болни от рак независимо дали е на дебелото черво или на друг орган, желателно е да се изследват на 40-годишна възраст, като при тях честотата на изследванията е на 5 години.

Освен това НЗОК има програма, която включва изследване на изпражненията за скрита кръв. Този вид диагностика се нарича “тест за окултна кръв във фекалиите” и трябва да се прави ежегодно. Другият начин на изследване е чрез компютърната томография на корема (т.нар. виртуална колоноскопия).

Симптомите за карцином на дебелото и на правото черво са много, но едни от тях са подуване на стомаха, болки в корема, промяна в консистенцията на изхожданията, кръв и слуз във фекалиите. Друга причина за кръв по изпражненията могат да бъдат и хемороидите. „Много често пациентите се подвеждат и си казват, че червената течност се дължи на хемороиди и не ходят на лекар. А в някои случаи точно кръвта е симптом за тежкото заболяване”, каза пред Дарик проф. Коцев. Той даде за пример свой колега, гастроентеролог, който страдал от хемороиди. Специалистът смятал, че кървенето в изпражненията идвало именно от тях. След време обаче се оказало, че медикът е развил рак на дебелото черво. Затова препоръката на проф. Коцев е при всеки подобен сигнал да се ходи на лекар.

За да се предпазим от болестта, лекарите съветват да избягваме консумацията на червено месо, висококалорична храна, алкохол, мазнини, скара. Всички те са рискови фактори, които могат да доведат до заболяване. Има обаче и протективни фактори като зеленчуците, плодовете, варивата, фибрите.

Бъдещето на профилактиката е в генетичните тестове, твърдят още специалистите. Генетиката навлиза много бързо и много силно в ранната диагностика, профилактиката и правилната терапия на злокачествените заболявания. „Ракът на дебелото черво е един от най-добре проучените на молекулно ниво онкологични заболявания. Известни са гените, които могат да се предават от родители на деца и предизвикват наследствени форми на колоректален карцином. Затова е възможно, анализирайки тези гени, да предскажем при кои генетичният риск е изключително висок”, обясни проф. д-р Драга Тончева, ръководител на катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет в София. Смята се, че около 80-85% от случаите на рак на дебелото и правото черво той е случаен, а между 15 и 25% е фамилен, унаследен.

Генетични изследвания не се правят на всички пациенти, а само на селектирана група.”Ако в едно семейство има трима и повече болни от едно и също злокачествено заболяване и те са от две различни поколения или пък заболяването е започнало в по-ранна възраст, тогава пациентът трябва да се насочи за генетичен анализ”, каза проф. Тончева. Във Варна генетични тестове не се правят. „В морската столица има само медикогентична консултация начело с доц. Ангелова, която е много добре запозната с критериите за провеждане на генетично изследване”, допълни проф. Тончева.

Ракът на дебелото и на правото черво е вторият по честота рак при двата пола едновременно след белодробния карцином. Заболеваемостта от него за миналата година в Европа по данни на Европейската асоциация по медицинска онкология е 25 на 100 000, а смъртността приблизително 11 на 100 000 за година, оповести данните доц. д-р Димитър Калев, ръководител на клиниката по медицинска онкология в болница „Св. Марина” във Варна. Той уточни, че този вид рак е трети по честота при жените след рака на гърдата и рака на белия дроб и трети при мъжете след карцинома на простатата и рака на белия дроб.

Според данни на българския раков регистър заболеваемостта в България за 2008 г. е 18 на 100 000 – по-малко от европейската. Смъртността обаче е по-висока – 18 на 100 000. „Това,  разбира се, не означава, че в България хората не оцеляват. В тази статистика влизат хора, които са живели много години след диагностициране на заболяването. Става дума за статистическа игра”, каза проф. д-р Татяна Хаджиева, шеф на Клиниката по лъчелечение в болница “Царица Йоанна” - ИСУЛ. По думите й болните в първи и втори стадий в 95% от случаите се излекуват. „В трети стадий процентите са около 50. Болните в четвърти стадий също имат шансове. Статистиката ви плаши, но предполагам, че имате познати, много от които са напълно излекувани или са живели дълги години след лечение”, заяви проф. Хаджиева.

Единственото радикално лечение на рака на дебелото и на правото черво е хирургичното лечение, изтъкна проф. д-р Никола Владов, шеф на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА. По думите му химиотерапията и лъчетерапията са средства, които подпомагат хирургията. „Самите методи си помагат един на друг, но най-важният е хиругичният – премахването на тумора, на лимфните възли, метастази и т.н.”, обясни проф. Владов.

Топонколозите са във Варна за среща със свои колеги от цялата страна, с които ще изготвят  ръководство за диагностика и лечение на рак на дебелото и на правото черво. Документът ще бъде одобрен на национален конгрес, който ще се състои през октомври. Той ще позволи пациентите да бъдат лекувани по един и същ начин във всички центрове в страната.

Миналата година беше изготвено ръководство по въпросите на белодробния карцином. Целта на документа е да помогне на лекарите, най-вече на джипитата, в диагностицирането на тежкото заболяване.