Велосипедът ще стане основна част от движението в София
Велосипедът ще стане основна част от движението в София / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Велосипедът ще да стане основна част от движението в София
44301
Велосипедът ще да стане основна част от движението в София
  • Велосипедът ще да стане основна част от движението в София

Главният архитект на София Петър Диков в интервю за съвместния сутрешен блок на Дарик радио и БНТ „Денят започва с Витамин":

Нашият гост тази сутрин не просто прелетя с велосипед към нашето студио, той влезе... Къде оставихте велосипеда, г-н Диков?

Долу в предверието.

В София няма все още специални места, където да се оставят велосипедите.

Има, но са малко и за съжаление не са добре охраняеми. И тези, които карат велосипеди, един от проблемите, които поставят, е, че велосипедът е, така, скъпо удоволствие, относително, разбира се, а много малко са местата, където човек може да ги остави спокойно.

А вижда ли се в бъдеще и моментът, в който, подобно на други европейски градове, жителите на София ще могат да карат велосипед под наем, след това да го оставят някъде, тогава да го взима друг човек и да го кара, една чудесна практика?

Не само се вижда, а това ще бъде едно от основните ни усилия в следващите 2-3 години, защото, може би на някой ще прозвучи като шега, но велосипедът предстои да стане основна част от градското движение, и не защото някой иска хората да си правят безплатен фитнес сутрин или вечер, а защото това е една част от автономността на хората, която напоследък все повече се вижда как е... като реакция на глобализацията, защото глобализацията е нещо, което е изключително полезно за човека, но в последните години, пък даже бих казал и месеци, животът показва, че е и нещо много опасно. И е хубаво, когато човек бъде автономен и относително независим.

Така е. Да поговорим за някои новости, които предстоят в облика на София. Преди няколко месеца премиерът обяви - Министерството на земеделието става кметство, кметството Министерство на земеделието. Докъде стигнаха нещата?

Там направихме проучванията. Аз лично не очаквам много бързи движения в тази посока, защото засега нещата са... така, нормално работят и двете ведомства. Оказа се, че Министерство на земеделието има доста хора, които трябва да бъдат настанени някъде, няма точно подходяща сграда. Така че въпросът все още е във фаза на обмисляне.

Може ли да се откажете от тази идея впоследствие?

Има и такава вероятност. Аз мисля, че няма нищо лошо, когато проучването на една идея покаже, че има проблеми с реализацията й, да се насочим към други варианти.

А другото преместване на народите, от площад "Народно събрание" към площад "Батенберг", ще се състои ли?

Това според мен ще се състои. В момента тече конкурс за преустройство на бившия Партиен дом. Аз мисля, че никак не е за подценяване условията, при които работят народните представители, независимо от това, че за съжаление в нашата демокрация непрекъснато се наслагва едно не особено добро отношение към депутатите, но това...

Дайте да си го кажем, всички рейтинги на социологически проучвания показват, че парламентът има най-ниския рейтинг, от години насам е така.

Това във всички демократични страни е лицето на демокрацията. И със сигурност при нас, вероятно със сътресения, с променливо отношение, но и ние вървим по пътя на демокрацията. И няма как, няма друга реализация на демокрацията, освен чрез институцията парламент, Народно събрание.

"Витошка". Г-жа Фандъкова ни беше на гости преди няколко дни и каза - от догодина, 2012 г., със сигурност "Витошка" става пешеходна зона. Колко ще струва това на общината, много ли?

Засега не знаем колко ще струва, но във всеки случай самата реализация на пешеходната зона "Витошка" едва ли ще бъде много скъпа. Тя е по-скоро козметика. Реализацията на подземен паркинг под "Витошка" ще бъде нещо значително по-скъпо.

А къде ще бъде този паркинг?

Този паркинг... последните ни проучвания, аз съм обяснявал това преди повече от 4 години, че всъщност ние чакахме да мине метрото, за да можем да започнем проектирането на самия булевард като пешеходна зона. Ситуацията в момента е такава, че паркинг реално може да се осъществи между "Солунска" и "Алабин". Ето там може да бъде на... до три нива може да бъде на дълбочина. В момента се разработват проекти. Надявам се, че ще успее да побере 300-350 автомобила. Останалата част ще бъде само подмяна на настилката, благоустройство и ...

Ще затворите околните улици, доколкото разбирам?

Част от околните улици ще се затворят. За това ще се направи специално комуникационно проучване. И пролетта трябва да имаме готовност. Със сигурност ще работим и на публично-частно партньорство в частта, която е подземният паркинг.

Да останем на това място от София, малко по към центъра. Виа Сердика - кога е срокът, кога ще имаме това покрито ларго?

Конструкцията се завършва до двайсетина дена. И отгоре ще бъде завършено, движението ще бъде пуснато, няма да има тези притеснения, които в момента има. А вече, повтарям за втори път тази дума козметика, защото ние наистина започваме сериозно да се занимаваме и с красивата част на София, не само с по-трудната, каквато беше досега работата ни - основно в посока инфраструктура. Самото оформяне на площадното пространство се очаква да завърши някъде около септември догодина. То ще бъде завършено заедно с пуска на втори метродиаметър. А работата по археологията, по подземното ниво, там не мога да кажа точно колко ще продължи, защото работата е сложна, бавна, по-спокойно се работи, не се бърза. Ние сме осигурили абсолютно всички условия и възможности на археолозите спокойно да си довършат работата както под "Мария Луиза" ...

Нали това всичко ще бъде запазено в сегашната му красота, нищо няма да бъде...

Не в сегашната, а много по-добре, отколкото е сега, защото сега... това е само началото на археологическите разкопки. Предстои да се открива и частта, която е пред ЦУМ, под бившия паркинг на ЦУМ, който е зает в момента от фургоните на строителите на метростанцията. Там очаквам също да има интересни неща, които ще излязат като археология. Самото разкриване на частта, която е под ларгото, там се откри една около 30 метра много запазена част от Виа Принципалис, която е най-главната римска улица, изток-запад, декуманус максимус или главният декуманус. Ние ще я възстановим във вида, в който е била. Междувпрочем ние дълги години минавахме по нея в частта й, която беше в подлеза пред бившия Партиен дом. Тя ще продължи там, ще се пробие стената на подлеза и ще се влезе в пространството на ларгото. Очакват ни интересни неща и аз мисля, че софиянци ще бъдат и изненадани, и според мен доволни от това, което ще видят.

Амбициозен проект беше Виа Сердика. Особено когато още беше на хартия, хората си казваха, традиционният консерватизъм, български - о, сигурно няма да се получи. Вие сте добре запознат със "София 2020", проект на група архитекти. Срещахте се с тях, казахте, че 90 процента от тяхната визия съвпада с вашата. Разбира се, отново трябва да преминем през традиционния български консерватизъм, да го преодолеем. Каква част от идеите, които тези хора бяха събрали, имаха и специален сайт, могат да бъдат реализирани? Изключително интересни неща имаше там.

Аз ще разширя въпроса ви. Ние, така, и по идея на младите архитекти, които са обединени около "София 2020", разработваме нов сайт на направление "Архитектура и благоустройство", който очаквам да стартира около средата на септември, който сайт ще бъде ориентиран към идеи от гражданите, от сдруженията, от тези, които харесват София, обичат я и искат да стане по-добра. И този сайт трябва да служи за обмяна на идеи, за коментиране на тези идеи, така че не само "Архитекти за София", а и всеки, който има някакви идеи, които могат да бъдат полезни и да бъдат представени пред софиянци и пред администрацията на София, ще може да участва в този сайт, да ги развие, да ги представи и да очаква те да се случат. Така че аз много разчитам... Ние имаме, разбира се, един сайт, който според мен много добре работи, който е информационен, който представя цялата работа на направлението. И стремежът ни е ние наистина абсолютно прозрачно да започнем да работим и софиянци да знаят всяка стъпка, която прави администрацията. Сега обаче искаме да създадем и този сайт, който да бъде, така, връзката, топлата връзка между софиянци и администрацията.

"2020" означава, че се гледа напред в бъдещето, има стратегия за развитие, архитектурна. Аз искам обаче сега да си дойдем в настоящето. Сега ще кажете - тези хора угодия нямат. Поздравления за г-жа Фандъкова за това, което прави за достъпността на улиците. Сложиха се доста колчета. Кажете ми вашето лично мнение като архитект, доколко те са красиви и се вписват в градската среда? Сигурно са по-евтини от нещо, което биха сложили, да кажем, в Лондон или в Прага по улиците, за да ограничат достъпа на автомобили. Те от една страна, изглеждат малко като казармено-лагерно, от друга страна, започват да се чупят, падат настрани и какво ли още не се случва с тези неща, които много развалят общия облик.

Най-вероятно не ви харесва това, че няколко месеца, след като са поставени, някои от тях са паднали, други са изкривени...

Изкорубени директно.

... трети са малко като пияни - насам-натам ги виждаш как са се разместили.

Не, тук чисто за козметика, за красота говорим.

Нали ви е ясно, че тези колчета се накланят насам и натам не самички. Те не употребяват алкохол със сигурност, някой им помага. Аз винаги съм твърдял, че много голям процент от проблемите на движението в София си го създаваме самите ние с липсата на дисциплина, с хаоса в движението, с това, че всеки иска да прави каквото си иска. И това е наша българска черта, която притежаваме всички, включително и аз, аз не се изваждам от този списък. Много ни дразни, когато другите нарушават правилата, но ако можем ние да си ги нарушаваме и да няма никакви проблеми и санкции...

Не, въпросът ми беше чисто архитектурен. Нямаше ли начин нещо по-красиво, пак казвам...

Колчетата са начин, по който може да се дисциплинира водачът, и то принудително. Те сами по себе си не са грозни, особено ако наистина не са разбутани насам-натам. Грозно е това под тях. За съжаление в София много от тротоарите са в безобразно състояние, особено в центъра, а те са в безобразно състояние отново поради това, че ние се качваме с колите си върху тях. Те не се трошат от дъжда, който пада, или от пешеходците, които ходят върху тях. Но и там за следващия период, за следващите четири-пет години, планираме да се обърне специално внимание на благоустрояването и в центъра, и в периферията, това са тротоарите, малките улици, начинът на паркиране по тях, организацията на движението. Чули сте вероятно, че правим проекти за нова организация на движението по някои градски части с въвеждане на еднопосочни улици, което да облекчи... защото особено в някои квартали, не толкова в центъра, центърът вече е направен в по-голямата част, ситуацията е, че в една задръстена улица, по която може да мине само един автомобил... когато е двупосочна, има случаи, когато от едната страна влезе един, от другата страна влезе друг и сега въпрос на нерви или на сила е кой ще издържи и ще се върне първи, ако може и някой не го е задръстил. Минаването по някои части от града, през някои квартали, е изключително, така, емоционално приключение.

Кога София беше по-красива като архитектура - 1971-а или сега, 2011-а?

Един град е емоция. Така, от моята възраст със сигурност повечето хора ще кажат - едно време беше по-красива, защото всеки свързва града с изживявания, със спомени и т.н. Аз съм убеден, че девизът на София абсолютно е верен, тя расте, но не старее и става по-хубава. Ние все още не я усещаме, защото, пак повтарям, проблемът на София не е толкова в структурата и в начина, по който е изградена, в начина, по който се развива, а в мърлявщината, която съществува навсякъде около нас, за голяма част от която и ние сме, така, допринесли. Мисля, че след усилената работа няколко години по инфраструктурата ние сега все повече внимание ще обръщаме и на красотата на града ни.

Ние наблюдаваме и кадри от 1971-а от София. И понеже всяка система си мисли, че ще векува, социалистическата построи доста неща, които да стоят с години и с които съвременните архитекти трябва да се справят по някакъв начин. След някои доста спорни решения София, как да кажем, беше префасонирана. Какво правим с нещата, които ни останаха от онзи тип архитектура, монументалната, говорим за паметници, за мястото на бившия мавзолей, който, разбира се, можеше по съвсем друг начин да бъде решен, съдбата му, общо взето, подобни ключови места в София?

Аз като архитект съм казал, и сега пред вас ще го повторя, че съм против събарянето на сгради и на паметници, защото всяка сграда и всеки паметник си носи духа на времето. И е добре хората и след нас да знаят какво е било. Защото поуките от историята са по-важни от това дали нещо ни пречи към момента, или не ни пречи. Ние за съжаление малко помним и малко се учим от нашата история. Може би и това е една от причините, че много искаме да съборим това, което е било преди нас.

Какво ще правим на това място? Вижте колко хубаво е мястото.

За мен по-важно е това какво правим с това, което примерно ни е наследството на града, който е една от трите столици, които единствено са съществували на картата на Европа преди 2000 години, това са били Атина, Рим и София, това, което са ни оставили тук нашите предци, хилядолетната история, която сега се опитваме да покажем на софиянци и на гостите ни, това, което трябва да направим с нашите красиви сгради от началото на миналия век, които, голяма част от тях, са страшно занемарени, а те носят духа на времето и ние този дух на времето със сигурност трябва да го запазим, това са кварталите, които са на север от тази зона, която тук се вижда от вас, до "Сливница". Има изключително красиви сгради. И те в нашите планове, голяма част от тях, се запазват, което задължава собствениците да ги адаптират към съвременен живот.