Интервю на Евгения Марчева и Драгомир Симеонов с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в съвместния сутрешен блок на Дарик радио и БНТ "Денят започва с Витамин".
. . . Сега се връщаме в годината, в която совалката "Колумбия" избухна над щата Тексас, а легендарният "Конкорд" прави последния си полет от Ню Йорк към Лондон. Кога се е случило това? Няма загадка повече или да оставим още малко загадката? Не, няма. Да попитаме нашия гост. Добро утро казваме на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Идея за годината коя е имате ли?
Добро утро. Мисля, че зрителите се ориентираха правилно за годината - 2003 г., ако правилно чух в слушалките ви. Наистина трудно е човек, който е бил в съзнателна възраст тогава, да забрави тези събития.
33, нали не бъркам, на Христова възраст сте бил през 2003 г.?
Да, това е възраст, на която на човек винаги се случват интересни неща. И на вас ще ви се случат, на мен вече ми се случиха.
Много ви благодаря, но много отдавна съм минала Христовата възраст. Та какво интересно ви се случи на Христовата възраст?
Случиха ми се интересни неща и в професионален, и в личен план. Интересно е, че хората в моя екип, които клонят около тази възраст, винаги се присъединяват към него на около 33 и после им се случват интересни неща. Но вие попитахте дали ще има нов български космонавт. Ако позволите и моето досещане в томболата, според мен това ще бъде български турист вероятно, защото разходките в космоса вече все по-малко се възприемат като острието на науката и футуристиката, а все повече като все по-достъпен туризъм. Знаете, първите космически туристи започнаха с билетче от 20 милиона долара преди няколко години и сега вече има предложения за по 700 хиляди, и то от същия туроператор, така че. . .
Е смъкнал цените. Родното министерство все още не предвижда развитие в тази посока, понеже казахте за турист, няма как да не. . .
Вярно е, че ние постоянно се целим в по-високи сегменти, по-премиум, за по-платежоспособни. Този все още не сме го стигнали, а пък и ни трябва чисто нов Байконур, за да можем да го направим.
Ако имахте тези пари, бихте ли ги платили, за да отидете в космоса? Питам ви, защото наскоро скочихте с парашут, очевидно имате страст към небето, към височините.
С голямо удоволствие бих отишъл на такава разходка, но едва ли, едва ли това ще е първото приложение на тези пари, за което бих се досетил, ако ги имах.
А какво би било първото приложение, ако ги имате?
Е, възможности много, но сега при втория ви въпрос вече си мисля, че едно незабравимо преживяване може би си струва парите. Но, знаете ли, вече виждате разликата между това колко грешни може да са понякога прогнозите и на специалистите, и на хората за това какво очакваме от бъдещето. Щом така твърдите, че се доближавате към моята възрастова група, което аз продължавам да не вярвам, докато не ви видя личната карта. . .
Ще ви я покажа след малко.
Когато ние в трети клас пишехме съчинения за бъдещето, то обикновено беше свързано с космически полети, разходки до Луната, до Марс. Това се свързваше като най-перспективното развитие на науката. Виждате какво получихме вместо това - телекомуникации, връзки в съвсем различна посока и не мисля, че някой съжалява за това.
Като заговаряте сега за прогнозите, правдиви, реалистични ли ще се окажат тези прогнозисти, които сега, днес, твърдят, че идва втора вълна на кризата, която ще ни удари през ноември, че икономиката ни върви на зле и ще става все по-зле?
Винаги е безопасно да си лош пророк, защото ако не първия, втория, третия път, все някога ще познаеш. Освен това си осигуряваш гарантирано присъствие и цитати в медиите, които предпочитат да се концентрират понякога върху тези предсказания. Ако бъдем докрай реалисти обаче, трябва да кажем, че сега положението за световната икономика изглежда по-малко добро, отколкото преди няколко месеца или дори преди няколко седмици. В еврозоната в момента вчерашните резултати и изследвания показват най-ниското ниво на потребителски оптимизъм от 20 години и намаляване на производството за първи път от две години. Така че това не са фактори, които са добри. И понеже веднага се сещаме за това пък какви са прогнозите за България, вече някои анализатори побързаха по аналогия на общото развитие да отразят това и в оценките си, в прогнозите си за България, което не е свързано с нещо, което се случва в страната ни, с конкретни фактори от България, а с това, че в модела, който те използват, състоянието на основните ни търговски партньори е включено, и няма как, няма как да не е включено. България е страна с изключително отворена икономика, имаме износ, който се равнява на около 45 процента от брутния ни вътрешен продукт. За сравнение в Гърция е около 25. Пак за сравнение в страни като. . . в Индия например, която е голяма, развиваща се икономика, е около 20, по-малко от 20 процента.
Е, въпросът е наистина ще ни удари ли, тъй като наистина ние не сме изолиран остров на спокойствието, ще ни удари ли новата вълна на кризата, за която говорят мнозина в момента?
Ако има ново влошаване на икономическата обстановка, което не е изключено, но далеч не е сигурно, че ще се случи. . . и за щастие всички лидери според мен действат достатъчно отговорно в Европейския съюз и извън него, но няма как това да остане извън нас. Ние сме по-скоро може би не остров, а кораб, който плува според състоянието на морето.
Достатъчно ли има, как да кажа, съпротивителни сили собствената ни икономика, за да устои на всякакви вълнения на морето?
Ние вече видяхме в каква форма е икономиката, ние видяхме и хубавите, и не толкова силните й страни. Видяхме, че дори в период на криза отраслите, които създават стойност, които използват интелектуален труд, а не само ръчен и ресурси, се справят добре. Дори в последните 2 години на криза именно отраслите, които са средно и високотехнологични, с висок компонент на иновации в стойността на продукцията си, се справиха добре и увеличаваха износа си. И на това трябва да разчитаме и в бъдеще.
Няколко думи и за "Лукойл" да кажете. Лято е, разгарът на лятото, бих казала, но опозицията не си почива. Преди няколко дни депутатът от БСП Румен Петков каза, че заради "Лукойл" шефът на митниците Ваньо Танов трябва да бъде съден, а пък вие заради уронване на престижа на компанията трябва да подадете оставка.
Аз съм пропуснал просто съобщението, с което е обявено, че г-н Румен Петков е новият пиар специалист на "Лукойл". Иначе от функцията му на депутат е много странно, че прави такива изказвания. А що се отнася до прилагането на закона, то това във всяка държава трябва да бъде поощрявано, но не санкционирано.
В началото на месеца изпратихте сигнала до Комисията за защита на конкуренцията. Разбира се, тя го прие, ще го разгледа. В какви срокове обаче да очакваме Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по казуса "Лукойл"? Възможно ли е това да продължи година, повече?
Ако съдим от историята на такива процедури в комисията, действително година е нещо, което се доближава да реалността. От друга страна пък, видяхме, че при последния сигнал, свързан със същата компания, подаден от министъра на транспорта през март месец, те вече излязоха със заключение, с първоначално становище. Така че да се надявам със същата експедитивност да работят и по новия сигнал.
Последният път, когато ни гостувахте, пак беше в началото на този месец, съобщихте, че "Атомстройекспорт" иска среща с НЕК, с българската страна по повод съдебните спорове по проекта АЕЦ "Белене". Как се развиха нещата през последните седмици?
Състояха се няколко срещи. Мога да кажа с удовлетворение, че процесът - и преговорният процес и аналитичният, от наша страна вече се води с много добро темпо, професионално. В по-голямата част от случаите всъщност ние имаме инициативата и се надяваме, че руските колеги ще могат да отговорят на същото ниво. А в момента НЕК подготвя защитата си в Париж и съответно внасянето на нашия иск в Женева.
Тоест това е въпрос на време?
Да.
Защо се стигна до съдебно решаване на този спор? Ако не бъркам, поставихте ултиматум на руската страна да оттегли своя съдебен иск на 1 август. Те обаче си направиха оглушка. Нищо не следва след вашия ултиматум.
Когато въпросите, по които има несъгласие, не могат да се разрешат с преговори се стига до съдебните механизми, заложени в договорите. Именно това се случва в момента. Като цяло коментарът ми е, че такъв вид развитие не потапя непременно проекта, но повишава цената му и риска му при всички случаи, защото и инвеститори, и възложители, и изпълнители вече отчитат допълнителна премия на риск. Така че, да, това е нормална стъпка, която е законна. Това като цяло не е добре за проекта, но вървим в тази посока, нямаме проблем с това. Иначе като цяло българската енергетика, която е моя пряка отговорност, и по-специално състоянието на държавните дружества в енергетиката е много добро. За първите. . . знаете, за миналата година те реализираха печалба около над 200 милиона, само дружествата от държавната енергетика, повече, отколкото по-миналата. А пък за първите шест месеца само на 2011-а имаме пак над 200 милиона повече печалба в сравнение с първите шест месеца на 2010-а, което при условие, че цените на електроенергията се повишават с темпове по-ниски от инфлацията, и миналата, и тази година, което номинално е повишение, но реално е понижение, когато нещо е по-ниско от инфлацията, при това положение постигането на тези резултати е много добър атестат за повишената ефективност в сектора. Към това не мога да не прибавя и резултатите в енергийната ефективност, вчера отчетохме изпълнението на първия тригодишен план в националната ни програма. Постигнали сме спестявания само от енергийна ефективност на около 570 милиона лева годишно.
Само с един-единствен въпрос ще ви върна към "Белене". Вярно ли е, че "Атомстройекспорт" е изпратила до НЕК предложение за удължаване на срока на преговорите до сключването на окончателен договор за "Белене" и срокът е 1 декември?
Вярно е, но това в случая е много второстепенен въпрос, защото при изтичането на сегашния срок, ако и двете страни имат интерес да го продължат, те ще го продължат. Дали сега или по-късно няма значение.
Работи ли това време за нас или е обратното?
Определено от гледна точка на това, което ние искаме да свършим и очакваме партньорите си да свършат, това време е необходимо и се използва добре. Както казах, ние го използваме по възможно най-добрия начин. Очакваме същото и от колегите. Те ни дължат отговори по редица въпроси, които са достатъчно специфични, за да ги поставям отделно, но процесът върви по този начин.
Тези разговори и преговори свързани ли са по някакъв начин с изборите тук, у нас, на 23 октомври? Тоест можем ли да очакваме решение, окончателно, сериозно за "Белене" преди провеждането на президентските и местните избори у нас?
Окончателно решение няма как да има преди изборите. Дори и само поради факта, че критериите за безопасност на ядрените централи, осъвременените такива, ще излязат чак към края на годината общо за Европейския съюз, които са в резултат и от проведените, и провежданите все още стрестестове. Сигурността за нас е номер едно. Но веднага след това, тъй като това очевидно е незаобиколимо условие, веднага след това, за да бъде реализиран този проект, за нас е важно той да бъде добра сделка. Ако не е добра сделка, няма смисъл да го правим и именно затова всички в правителството сме толкова. . . да употребя най-меката дума, недоволни от действията на предшествениците ни, които преди да договорят добра сделка, са договорили плащането на големи пари.
Драго?
Аз. . . по едно време малко ме изгубихте в интерес на истината, да си призная. . .
Защото си мислехте за отпуската и туризма и, само да ви кажа. . .
Да, повече за. . . да.
. . . че имаме, за това лято се потвърждават прогнозите ни за поне 10-процентен ръст. Хубавото е, че се повишават и приходите, макар и с малко по-малко, отколкото е броят на туристите. Така че с това приключвам, така, мини представянето на секторите на министерството.
Лоша реклама получи България след няколко случки. Лоша реклама, защото това, което се случи с децата от Беларус, отразява ли се това, ще се ли отрази в следващата година, доколкото. . .
Би било несериозно от моя страна да кажа, че лошите неща, които се случват, са добри. Очевидно не е така. От друга страна, нека пак да бъдем реалисти - в България годишно идват 7 милиона туристи. Това е приблизително колкото населението на страната ни. Е, нека да се запитаме дали не се случват инциденти и неприятни неща на всеки от нас, и да си отговорим дали понякога не може да се случи и с туристите. Това, което обаче е още особено неприятно, е когато ставаме жертва на някакви скалъпени истории, и тогава дори не си заслужава да се отговаря от много високо ниво. Предпочитам и много съм доволен, че българските медии в това отношение се еманципират, и каквото повикало - такова се обадило. На онази статия от онзи ден за отровените руски туристи с български алкохол. . .
В Турция.
. . . в Турция, един вестник беше написал - не ни занимавайте с пиянските си истории.
Като споменахте пиянските истории, много любопитен. . . тоя мъничък спор, не знам къде ще му излезе краят - алкохолният туризъм, който се оказва, че е доста популярен. Алкохолният туризъм в България и желанието някои от туроператорските филми да бъдат изведени встрани от пазара, за да не уронват престижа на страната с подобни изцепки, от друга страна, виненият туризъм, който включва, разбира се, консумацията на алкохол и на вино, е, казват от бранша, приоритет - хора, които да идват специално. Тези алкохолни туристи, които идват тук, консумират огромни количества вино.
Едното няма абсолютно нищо с другото. Виненият туризъм е туризъм наистина с добавена стойност, с възможността туристите да се наслаждават на един качествен продукт, но и на местата, където се отглежда гроздето, на историческите и културни и всякакви други забележителности. . .
Тоест вино не на местата. . .
Качественото вино, виното, което се консумира при винения туризъм, е един продукт с много висока добавена стойност, който на всичкото отгоре, както е ясно, е полезен. Алкохолният туризъм е съвсем различно нещо.
Макар и добрите продажби на вино точно са при тези хора.
Не е така. При алкохолния туризъм се разчита на евтин алкохол. Като цяло безвреден, но в никакъв случай не непременно качествен, защото там на първо място е цената. Това е форма на туризъм. Понякога пазарът се оформя спонтанно. В никакъв случай не е формата, която ние искаме да стимулираме. Дори и в Слънчев бряг, където това е най-разпространено, държавното дружество това лято започна внимателно да налага мерки, които ограничават най-уродливите форми на алкохолния туризъм, и вкарват туровете в някакви рамки. Поне ги изкарват на светло, за да се плащат данъци и поне ограничават тези, които са опасни за здравето на хората.
Почивахте ли вече?
Почивах, макар и в движение, но винаги готов да реагирам на евентуални събития в моите сектори в България. За щастие такива нямаше след мерките, които взехме преди началото на сезона. Нямаше проблеми с електрозахранването. Всичко беше наред. Като цяло съм доволен от летния сезон във всяко едно отношение.
Друго щях да ви питам. Дали тук почивахте, или избрахте чужбина?
Аз обичам да почивам навсякъде, дори за малко почти успяхте да ме провокирате да кажа, че ако някога събера пари, ще излетя и в космоса. Така че на този въпрос винаги отговорът ще бъде навсякъде.
