Шест семейни двойки от област Шумен се развеждат през месец август тази година, общо 230 са си казали официално сбогом през 2010 -та година. Зимните месеци са изборът, направен от над 43 на сто от тези, които се разделят. През последните години разводите в региона (а и в страната, като цяло) намаляват значително (през 2005 -та г. са 391) - съобщават от териториалното статистическо бюро в Шумен. Не защото разтрогването на брака е рядкост, а защото е голям делът на живеещите в съжителство, без юридически оформени взаимоотношения.
При всяка четвърта раздяла продължителността на връзката е до 10 години. За пореден път, третата и 15-та година от брака се оказват най-рискови за издръжливостта на шуменското семейство. Към тях можем да добавим и петата и седмата. Оказва се, че не рядко се разпадат и бракове с над 20-годишна история. Всяка пета раздяла засяга двойки, чиято съвместна история е с продължителност между две и три десетилетия. При 12 случая общият живот на семейството е между 31 и 40 години, като има и христоматийни примери на разводи след близо половин „бракуван" век. Седем двойки се оказват изключително нетърпеливи и разчупват „брачните окови" само година (а и по-малко) след Менделсон.
За близо 93 на сто от бившите вече партньори раздялата през 2010-та е първият им разтрогнат брак. При останалите семейната несполука е втора поред. През м.г. третият развод е рядкост. Възрастта на шуменци, решили да сложат законов край на отношенията си, е в изключително широк диапазон: от 20 до над 70 години. Всяка втора дама, взела решение за развод, е между 30 и 40 години, а 24 жени са над 50. При мъжете всеки трети е между 30 и 40, а 40 мъже са над 50. В 15 случая на раздяла, жената е с две и повече години по- възрастна от съпруга си.
Чия е вината за разтрогването на брака? В над 78 % от случаите - и на двамата партньори. Когато единият от тях е обявен от съда за виновен, то вероятността това да е мъжът е шест пъти по-голяма от обратния вариант. През последните години над половината от разделите са по взаимно съгласие, което спестява необходимостта съпрузите да съпреживяват семейните конфликти. През 2010 г. този вариант е избран от 125 двойки. Когато се дефинира определена причина, то обикновено тя се формулира като несходство на характерите. Според съда такова е установено при всеки четвърти случай. Всяко девето бракоразводно решение слага законен край на раздяла, която е факт дълго преди юридическия развод. През миналата година доказаните в съда случаи на изневяра са девет (три пъти повече спрямо 2009 - та), на лекомислено поведение в брака и неполагане на грижи за семейството - осем, а на физически и морален тормоз - седем (почти двойно намаление спрямо предходната година). Двадесетина са двойките предпочели въпросът за вината да не бъде обсъждан.
През м.г. в региона 48 % от развеждащите се мъже и 43 % от жените са с ниско образование (до основно). Делът на висшистите е по-висок при дамите - 14 %, срещу 8 % за мъжете. При девет двойки съпруга с висш образователен ценз разтрогва брака си със съпруг с основно и по-ниско образование, а в 4 случая е обратното.
Ако надникнем в света на нашите баби и дядовци ще установим, че разводите са част от живота им и в началото и в средата на миналия век. За тях най- проблемни са били първите една - две брачни години и всеки втори развод е в този времеви интервал. И тогава има единични случаи на раздели на млади момчета на по двадесетина години със съпруги далеч по-възрастни от тях, както и на млади девойки с възрастни мъже. За разлика от днес, в бракоразводните съдебни решения отсъства изразът „взаимно съгласие", а изневярата е наименована прелюбодеяние. Лекомисленото поведение има по-строга квалификация и тя е грубо нарушение на брачните задължения и преди десетилетия това е сред основните причини за разтрогването на браковете. Наблюдаваме и сходства със сегашните нрави. И тогава, както и днес съдът приема, че в преобладаващата част от случаите вината е споделена, а когато е персонализирана, то виновникът по-често е мъжът.
