„Скритият транзит” – така е било официалното название в партийните, правителствени и държавни документи на тоталитарна България, а още повече в документите на тайните ни служби – тоест на различните управления на бившата Държавна сигурност, на държавно-организираната контрабанда.
Под термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се разбира държавно организираната и издигната в ранг на държавна политика контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро, луксозни стоки и всичко това, върху което тежат редица международни забрани, но пък е изключително доходоносно.
Партийно замислена, държавно организирана и осъществявана от Държавна сигурност, контрабандата е донесла милиарди долари приходи. Първоначално - на държавата. Милиарди, изнесени зад граница чрез задграничните външнотърговски дружества. Дружества, хитро останали извън обсега на държавния контрол, скъсали пъпната си връв с България и официалните й органи, но не и със създателите си. Милиарди, които сега се реинвестират обратно тук, но вече под прикритието на офшорни зони и чуждестранни регистрации. И канали, които не загинаха заедно с тоталитарния режим, и не просто оцеляха, а са по-живи и по-доходоносни от всякога. Канали, заради които се водиха всички гангстерски войни и се извършваха всички поръчкови убийства от зората на демокрацията досега.
Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора. Този род убийства дори се коментират като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес взима Второ главно, което реално управлява държавата. За това кой създаде, контролира и приватизира каналите на Държавна сигурност за скрит транзит, дал генезиса на организираната престъпност у нас, за оперативното взаимодействие между Държавна сигурност и монополиста върху транзитната търговия “Кинтекс”, за стария Шабан, създал каналите, и за сина му Фатик, който продължи след него, за фирмите-папки, през които преминаха милиардите и за това кой е стоял на върха на пирамидата – за всичко това ще си говорим в поредицата за скрития транзит.
Ще чуете и какво разказва за всичко това съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров.
Част от документите, които показват как се е осъществявал скритият транзит, се оповестяват за първи път. Те бяха разсекретени от МВР съвсем неотдавна. За съжаление, вътрешното министерство е разсекретено засега само част от служебния архив и нито лист от оперативния.
Каналите за оръжие, наркотици и луксозни стоки функционират винаги в сътрудничество с властта и с протекция на висши държавни чиновници. Твърдението, че тоталитарната държава се е справила с престъпността, се оказва абсолютно невярно. Защото самата държава е била мафията.
Основната цел на скрития транзит е била да се печелят милиони от контрабандния внос и транзита на техника, алкохол, цигари, злато и сребро, оръжие и наркотици, като се заобикалят международните забрани, ембаргото над България и забраните и ограниченията на КОКОМ. На базата на контрабандни технологии у нас са се развивали цели отрасли от икономиката. В края на 70-те и началото на 80-те години се създават и прословутите “фирми-папки” в Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, и на други места, където са изнесени парите от транзита. В периода 1987-89 г. на отделни лица е предоставен контролът над част от тези канали и огромните права да се разпореждат с фирмите под прикритие. По данни на МВР към 1991 г. в тези фирми официално са инвестирани около 160 милиона долара, износът на български стоки през задграничните дружества възлиза на повече от 600 млн. долара, а стокооборотът им е за над 1 милиард долара.
Истината за генезиса на българската организирана престъпност за това, че в основата й стоят групировки, финансовата мощ на които е с източник точно тези канали за скрит транзит, се появи за първи път официално в секретен доклад от 1991 г. на Христо Данов, министър на вътрешните работи тогава. Докладът не е оповестяван официално. С решение на правителството на Димитър Попов от 27 януари 1991 г. е била създадена правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на ДС и свързаните с нея структури с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.
На 8 март 1991 г. в МВР е проведено съвещание и със заповед от 25 март е създадена централна група, която да го извърши. Тя се състои от хора на тогавашната Национална служба за защита на конституцията – сега Национална служба “Сигурност”, или казано иначе – контраразузнаването. Под доклада обаче стои подписът на министър Христо Данов. Анализът е направен за месец и няколко дни – от 25 март до 30 април. Докладът започва с това, че дейността на органите на ДС се регламентира с два указа на Държавния съвет на НРБ – от 16 юли 1974 г., строго секретен, и от 20 август същата година, както и след това от редица правилници, инструкции, заповеди и други подзаконови нормативни актовe.
В секретния указ се казва, че ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Уточнява се и че министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК на БКП, респективно пред Политбюро и първия секретар на партията. Това предопределя редът на взимане на всички решения, включително и на това да се прави държавна контрабанда: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват конкретни заповеди на МВР и Държавна сигурност. В доклада на Христо Данов се дава и определението на това що е скрит транзит:
„Скритата транзитна търговия е била държана политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др., в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на международната здравна организация. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС номер 189 от 1967 г. в системата на министерство на външната търговия е създадено ВТП „Кинтекс”. До прекратяването на дейността с Решение на МС номер 163 от 1985 г. Кинтекс от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления”.
С това в ДС се е занимавало Второ главно управление. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима. Данов конкретизира: “Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани”.
Въпреки че през 1985 г. началникът на управление “И” във ВГУ официално е поискал от ръководството на МВР управлението да бъде освободено от задължението да подпомага и осигурява в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължи работа само по разкриване и пресичан дейността на чуждите спецслужби по контрабандния канал, след преглед на документите на МВР докладът съобщава, че тази дейност е продължила до 1989 г. Заради зачестилите случаи на изтичане на информация и реалната опасност от компрометиране на държавните предприятия, а оттук и на самата държава, тогавашното Министерство на външната търговия се позовава на решение на МС 163 от 1985 г. и разпорежда да се открие представителство в София на фирма “Икомев”-Лихтенщайн към ВТО “Интеркомерс”, фактически поело дейността на Трета дирекция на “Кинтекс”, обаче без скрития транзит на оръжие, уточнява докладът.
В “Икомев” се вливат фирмите на “Кинтекс” – “Олтрейд” и “Сокотрейд”, като същевременно “Икомев” участва в “Лотос ООФ” – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. Данов обяснява, че за ликвидиране запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара, подготвено от “Кинтекс” за реекспорт, е създадена фирма”Инар”. На отговорни длъжности във всичките тези фирми, поели от монополиста “Кинтекс” скрития транзит, са били назначавани действащи и бивши служители на ДС, които и преди това са се занимавали с каналите. После Данов очертава как се разширява кръга от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжие и износ на лекарствени средства под контрол: в такава дейност са засечени и фирмите “Тюркмен”, “Ширио”, “Оварас”, “Тератон”. Характерно е че в повечето от тях също са назначени бивши служители на ДС, особено след съкращенията в МВР през 1990 г. – 14 души.
“И без този доклад в МВР имаше информация за т.нар. скрит транзит, за начина, по който тогавашната държава е набавяла средства. Тези канали бяха приватизирани от лицата, които са ги правили преди това професионално, коментира през 2003 г. друг бивш вътрешен министър – Богомил Бонев, и уточнява, че след 1990 г. те са го вършили изцяло за себе си.
А как е била организирана скритата транзитна търговия според Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков, чуйте в първия прикачен звуков файл.
За съжаление, по-голямата част от дейността не се е документирала, базирала се е на устни разпореждания и договорки, а една огромна част от документите и секретните материали на бившата ДС бяха унищожени през 1990 г.: от 77 353 дела на агенти с данни за вербовка са унищожени близо половината – 32 113. От 46 172 работни дела на агенти с агентурни донесения са унищожени 34 591 или 75%. От 94 554 разработки на обекти са унищожени 28 518. От 105 784 оперативни преписки са унищожени 24 317. Общо от всички фондове тогава съвсем умишлено са унищожени 40,3%. И въпреки това следи все пак са останали. От строго секретна информация на зам.-министъра на вътрешните работи и началник на ВГУ-ДС ген.-лейт. Георги Аначков от 29 юни 1989 г. за контрабандата, трансфера на валута и трафика на наркотици, осъществявани по канала на временно пребиваващите в НР България чужди граждани, личи колко служители са подсигурявали каналите за скрит транзит:
„Агентурно-оперативната и охранителна дейност по канала на транзитно преминаващите през България чужденци, се осъществява от ВГУ-ДС и териториалните поделения на МВР, през чиято територия минават транзитните маршрути. С цел обезпечаване на транзитния поток се използват 245 агента и 215 длъжностни лица по ДС и Народната милиция. По линия на ДС са изградени 8 резидентурни групи. На ГКПП Аерогара София и Калотина – оперативни групи, които ръководят 30 агента, 1 резидент и 60 длъжностни лица. В митниците от 1988 г. са назначени по действащия резерв 20 оперативни работника под прикритие и 19 оперативни работника за особени назначения.”
Със секретно разпореждане № 131 от 8 юли 1966 г. по предложение на министъра на външната търговия Министерският съвет създава ново Външнотърговско обединение за износ на специално имущество по второ направление - “Кинтекс”. Името означава “кинкалерия и текстил”, макар че още от самото си създаване “Кинтекс” далеч не се занимава с кинкалерия и текстил, а с търговия с оръжие. Година по-късно, с друго разпореждане – лично строго секретно - № 189 от 19 юни 1967 г. на “Кинтекс” се възлага цялата скрита транзитна търговия. Ако тази дата се приеме за официалното признаване на началото на контрабандата като държавна политика, то документите от архива на МВР обаче сочат, че скрит транзит или контрабанда на стоки е осъществявана от държавни фирми далече преди това. От строго секретна справка на заместник началника на “Валутно отделение” на Комитета за Държавна сигурност от 7 април 1966 г. става ясно, че контрабанда са правили Държавните стопански предприятия “Тексим”, “Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”, и дори “Родопа”. Справката показва как държавните предприятия са сключвали официални писмени договори с различни чужденци, предимно арабски граждани, за контрабанда на най-различни стоки. Чужденците са влизали съвсем спокойно в сградите на предприятията и по кабинетите на чиновниците, и дори са давали съвети как България да си организира по-добре контрабандния транзит, така че той да стане още по-печеливш.
Притеснено от неконтролирана и неприкрита контрабанда на държавните предприятия, ръководството на Държавна сигурност настоятелно препоръчва скрития транзит да се съсредоточи на едно място, в една фирма, и тя като монополист да взима още по-големи комисионни. Вместо “Тексим” обаче през 1967 г. за такава е определена създадената година преди това “Кинтекс”. Със строго секретното разпореждане на МС № 189 от 19 юни 1967 г. тази единна централизирана държавна организация на контрабандата наистина се създава.
Какво разпорежда Бюрото на МС чуйте във втория прикачен звуков файл
Според служители в “Кинтекс” оръжието се причислява към скрития транзит и в официалните документи, защото то е заминавало за държави без разрешителни, и е транспортирано по същите контрабандни канали, като цигарите, алкохола и луксозните стоки. Стоката пристига обикновено със самолет на летище София, после в някоя от базите на Кинтекс в София се претоварва в нови контейнери и, изчаквайки подходящия момент, за който се получава сигнал до транзитиращия чужденец и до осигуряващия го офицер от Държавна сигурност, продължава най-често с тирове към Турция. На митниците тези камиони с оръжие просто не са проверявани.
Тировете са били направени със специални тайници за контрабандната стока, която превозват. Много трудно, почти невъзможно е било тайниците да се открият, дори при случайна проверка на митническите власти на КПП-та. Митниците обикновено не са били наясно с пълния обем и вид на контрабандираната стока, за това на КПП-та са знаели обикновено служителите на самото КПП.В по-ранните години до граничния пункт са се спускали заповеди кои коли и камиони да не се проверяват и да се пропускат безпрепятствено. После обаче тази явна форма на оповестяване на контрабандата е била прекратена и товарите са потегляли без предупреждение към граничния пункт. Подсигуряващият офицер се е намесвал, само ако някой митничар, без да е в час, се опитва да подложи тира или автомобила на обстойна проверка.
Подсигуряващият офицер е носил със себе си специална карта, която в такива случаи е показвал и тя е осигурявала пропускане на стоката без всякакви въпроси. Базите на Кинтекс в София, където са се претоварвали контрабандните стоки, са три. Оръжие обаче често се изпращало за Турция по море, през пристанищата Варна и Бургас, с наши кораби и турски гемии. Плащанията, особено в ранните години, най-често ставали кеш, в куфарчета, които се предавали на нашите в чужбина. Оттам като звено по веригата на скрития транзит се причислява и трансфера на нелегалната валута, която влиза в България. В по-късните години, след 1985 г, плащанията най-често ставали през задграничните дружества, основани от Държавна сигурност и Външнотърговско министерство най-често в офшорни зони, под прикритието на местни лица – агенти на нашата Държавна сигурност.
Оборотът на “Кинтекс” от скрития транзит се движил около 100-150 милиона долара годишно, а печалбата – между 5 и 15 милиона долара. Първата голяма българска сделка за износ на оръжие е за Алжир през 1961-62 г. и е осъществена от Главно инженерно управление на военното министерство. Тъй като се търси и се открива възможност за износ не само за социалистическите страни по “първо направление”, какъвто е терминът тогава, а и по “второ направление”, се създава “Кинтекс”. Официалната дейност и на Главно инженерно управление, и на “Кинтекс”, няма нищо общо със скрития транзит. За всяка конкретна оръжейна сделка е искано разрешение от Министерството на външната търговия.
Съветникът на Тодор Живков - Костадин Чакъров обаче отрича “Кинтекс” да е извършвал контрабанда на оръжие.
Чуйте какво казва той в третия прикачен звуков файл
Документите обаче показват друго.
Със строго секретното разпореждане на МС от 1967 г., с което се възлага монопола върху скритата транзитна търговия на “Кинтекс”, се регламентира и валутните приходи да постъпват в Централизиран валутен фонд към предприятието, а 25% от него да се превеждат директно в извънбюджетна сметка на МВР. Част от парите за МВР да отиват за техническо оборудване на Държавна сигурност. На това основание там са преведени според бележките на началника на Секретариата на МВР от 1971 г. за времето от юни 1967 г. до края на 1969 г. 404 318 щатски долара - сума, далеч под размера на една четвърт от валутните приходи на “Кинтекс”. Дали затова, или заради конкуренцията между Първо и Второ главни управления на ДС, или пък от опасения за все по-нарастващата сила и мощ на “Кинтекс” като държава в държавата, Второ главно управление предприема инициатива да се закрие този Централизиран валутен фонд и да се прекратят преводите на валута за МВР.
Официално от Второ се мотивират, че превеждането на валута се знае вече от повече хора, че служителите от “Кинтекс”, чувствайки зад себе си защитата на Държавна сигурност, могат да предприемат търговска дейност извън определените им рамки и да станат твърде самостоятелни и неконтролируеми, че органите на МВР, знаейки, че дейността на “Кинтекс” носи приходи и за министерството, могат да допуснат и компромиси. Така се стига до приемането на 503-то секретно разпореждане на МС от 29 юни 1969 г., с което министъра на външната търговия се задължава да утвърди правилник за дейността и организацията на “Кинтекс”, преминал вече от бюджетна на стопанска сметка. Независимо, че основанието за превеждане на валута за МВР отпада още през декември 1969г., по извънбюджетната сметка на МВР продължават да постъпват долари от “Кинтекс”. За следващите 2 години до юни 1971 г. там са преведени още 701 820 щ.д. После става ясно, че на главния директор на “Кинтекс” -тогава Ботьо Ботев, му било наредено да продължи да превежда определената за МВР валута, тъй като в касата на външнотърговския министър Лъчезар Аврамов се съхранявал документ, подписан от него и вътрешния министър Ангел Солаков за уреждане на този въпрос.
За съществуването на такъв документ никъде нищо не се споменава и най-вероятно е договорката да е била само устна. Така през 1971 г. се предприемат стъпки направо към закриването на Централизирания валутен фонд към “Кинтекс”. Едва на 13 декември 1971 г. обаче това се случва наистина. Министрите на външната икономика и на вътрешните работи се съгласяват ако и занапред част от средствата, получени от скрития транзит, трябва да бъдат предоставяни на МВР, то това да става ежегодно при утвърждаване на бюджета на МВР.
По това време строго секретно писмо в единствен екземпляр от началника на Второ главно управление на ДС ген.-лейт. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи казва:
Строго секретно
Екземпляр единствен
Др. Министър,
ВГУ-ДС наблюдава оперативно скритата и транзитна търговия, осъществявана от ДТП “Кинтекс”. Тя има за обект само пистолети от калибър 9 мм, 7,65 мм и 6,35 мм и боеприпаси за тях. Управлението взема възможните марки това оръжие да не попадне в реакционни среди, изучава търговците, като не допуска този канал да се използва от противниковите разузнавателни и контраразузнавателни служби.
Управлението не е имало отношение към т.нар. “Централизиран валутен фонд”. Получаваните от него суми са уреждани от бившия министър.
Предлагам този фонд да бъде закрит, като споделям становището на Министерството на външната търговия: “Ако и занапред част от средствата, получавани от скрития транзит, трябва да бъдат предоставяни на МВР, то това да стана ежегодно при утвърждаване бюджета на Министерството”.
Началник на ІІ Главно управление на ДС
Доклад на министъра на външната търговия Христо Христов от 30 януари 1978 г., с гриф “лично строго поверително” съобщава, че в последните три години до 1978-ма дейността по скрития транзит се е разширила, като получаваната чиста печалба от нея достигнала 12-17 милиона щатски долара годишно, а оборотите –над 100милиона долара. Това обаче не останало незабелязано от съответните органи на някои съседни страни, през територията на които се провежда скрития транзит. Оперативната обстановка за работа се влошава значително и това налага тази дейност да се реорганизира и да се провежда още по-скрито и законспирирано, отколкото досега, заявява Христо Христов. Обаче - от една страна вече 10 години дейността на скрития транзит се провежда от Кинтекс и носи сериозни валутни приходи. Друга докладна на външно-търговския министър Христо Христов и вътрешният министър Димитър Стоянов до председателя на Министерския съвет Гриша Филипов от 25 юли 1978 г. посочва,че само за годините на осмата петилетка са отчетени около 50 млн. валутни лева печалба. От друга страна обаче и основната дейност на Кинтекс по търговията с оръжие също има голямо значение за провеждането на партийната и правителствена политика към развиващите се страни, коментира Христов и предлага по-голяма законспирираност на дейността по скрития транзит под прикритието на външнотърговската дейност. Така с ново решение на МС № 148 от 31 юли 1978 г. с гриф “лично строго секретно” отново се регламентират рамките и правилата на скритата транзитна търговия - и занапред тя ще се извършва само от Кинтекс и представителствата на неговите фирми в България:
„Транзитът да се извършва по такъв начин, че имуществената отговорност да се носи от чуждестранни фирми и лица. Използването на български превозни средства извън границите на страната да става само при предварителна писмена договореност между министъра на външната търговия, министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи. За целта се увеличава щатът на министерството на външната търговия с 8 бройки за нуждите на новата организация по транзита, в това число 5 бройки военизирани, от тях 1 бройка за офицер по режима. Задължава се председателят на изпълнителни комитет Софийския градски народен съвет в срок до 30 декември 1978 г. да предостави на Кинтекс за нуждите на представителства на чуждестранните фирми по транзита 2 апартамента с площ 130-140 кв.м всеки.”
Така скрития транзит продължава с пълна сила в следващите 7 години. До 1985 г., когато с ново решение на Бюрото на МС № 163 от 9 август същата година, с гриф “строго поверително, екземпляр единствен” се постановява: Министърът на външната търговия да организира прехвърлянето на дейността по скритата транзитна търговия извън територията на България. Така се идва и до извънредното заседание на Колегиума на МВР от 6 януари 1986 г., на което присъстват вътрешният министър Димитър Стоянов, Стоян Савов, Илия Кашев, Иван Димитров, Георги Аначков, и още няколко души. Вътрешният министър съобщава, че след консултация с другаря Виктор Михайлович Чебриков в Съветския съюз, който разказал за отделянето на тяхното Икономическо управление в самостоятелно, трябва и у нас да стане същото. Забележете, министър Димитър Стоянов посочва, че свежда това до знанието на генералитета от ДС след разговор със заместника си Григор Шопов, без чието знание в тази материя нищо не се е случвало.
Официално Управление “И” на Второ главно се отделя в самостоятелно Четвърто икономическо управление на ДС светкавично – само 10 дни по-късно със секретно Решение “Б” № 1 на ЦК на БКП от 16 януари същата година. Със същото решение на ЦК на партията за негов началник се назначава досегашният шеф на управление “И” ген.-майор Кирил Величков. Цялата дейност по икономиката се изнася в новото управление. Така през същата тази 1986 г. започва роенето на Кинтекс на няколко дъщерни фирми. Тогава се образуват “Интеркомерс” и “Тератон”, спомнят си бивши служители. Целта било да се запази името на “Кинтекс” чисто, за да може да работи необезпокоявано по оръжейните пазари.
Така на практика цялата Трета дирекция на “Кинтекс”, която дълги години се е занимавала със скрития транзит, отива не в новото Четвърто икономическо управление на ДС под ръководството на ген. Кирил Величков, а се поема изцяло от “Интеркомерс”. Там е изнесена и цялата документация на дирекцията за скрит транзит. Така дейността по изнасяне на валутата от скрития транзит зад граница през външнотърговските дружества върви с пълна сила още 3 години. Официално на заседанието на колегиума на МВР от 13 декември 1989 г., месец след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември, колегиумът пенсионира заместник министъра на вътрешните работи Григор Шопов и шефа на Шесто управление на ДС Антон Мусаков, закрива самото Шесто управление, преназначава бившите му заместник началници Г. Силянов и Цв. Цветков за заместник началници на Второ главно управление на ДС, а самото Второ главно и някои от функциите на бившето 6-то поетапно преобразува в бъдещата Национална служба за защита на Конституцията, или по-просто казано контраразузнаването. Следите на парите, придобити от държавно организираните контрабандни канали, отдавна са прикрити през лабиринта от външнотърговски дружества. По време на правителството на Димитър Попов през 1991 г. се пише и друг доклад, 127 страници, подписан от тогавашния вицепремиер Димитър Луджев – за икономическата дейност на Държавна сигурност. В парламентарната комисия по национална сигурност е получена стенограма от заседание на МС от 31 октомври 1991г., на което този доклад се приема. В нея пише, че премиерът Димитър Попов поддържа тезата, че той не е секретен и може да бъде публикуван в пресата. Но пък веднага сам се контрира, че в този вид той не можел да изиграе своята роля, поради което МС счита за излишно да му се дава по-нататъшен ход към българската общественост. Твърди се, че докладът по официален ред е постъпил в МВР, но както този доклад, така и другия – на Христо Данов до ден днешен не са оповестени на обществото. Самият Димитър Луджев от своя страна твърди, че МС не е приел доклада и му го е върнал за доработка. Каквато и да е съдбата му обаче, в него се съобщава:
„Липсата на отчетни данни за последните 3 години – 1989/1991, най-вече поради преустановяване на дългогодишната практика за изпращане на ежегодните отчетни доклади и баланси от директорите на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки и Министерството на финансите не дава възможност на този етап да бъде изготвена една реална картина за действителното им финансово състояние. Независимо от това заслужава да се посочат фалитите на дружество „Хохлойтнер” – Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щатски долара. За случая бе заведено предварително съдебно следствие от Главна прокуратура. В началото на 1991 година бе обявена несъстоятелността и на дружеството „Рьопеверк” – Германия, което до 1990 година, включително, е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. германски марки, от които досега българските собственици са платили ефективно 69 млн. германски марки”.
В Главно следствено управление в МВР и в Главна прокуратура обаче има редица следи от дела, свързани със скрития транзит като дейност, прикривана включително и с юридически инструменти. Наши българи, хванати зад граница в извършването на такъв скрит транзит и други съпътстващи дейността престъпления по наказателните закони на чуждите държави, по силата на нашия Наказателен кодекс и тогавашната ни Димитровска конституция като български граждани не е могло да бъдат съдени в чужбина, и нашите власти са имали практика да изискват материалите и самите следствени България тук, под предлог, че ще бъдат съдени в България. Това обаче не се е случвало – тук делата просто са били прекратявани. Прокуратурата обаче е правила след 1990 г. безуспешни опити да установи изнесения финансов капитал чрез задграничните дружества. Опитите на правителството на Филип Димитров от 1992 г. в тази насока претърпяват провал. Според прокурори, участвали в проучването на финансовите потоци на външнотърговските дружества, става въпрос за близо 20 милиарда долара, което е било два пъти повече от завещания на 10 ноември външен дълг на България. И още интересни факти са открили прокурорите, посочва в доклада си Димитър Луджев:
„Екип от Главна прокуратура, Главно следствено управление и Министерството на финансите, извърши проверка на поверителната документация на БНБ и Българска външнотърговска банка. Натъкнали са се на следния интересен факт: от 1987 година от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма се е била набрала сума в размер на над 1 млрд. щатски долара. Тази сума започва бързо да се топи през периода 1988/1989 г. и на 31 декември 1989 година е имало само 115 млн. щатски долара, които напълно изчезват към 31 март 1990 година. Засега се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно са участвали и бившите председатели на двете банки – господата Васил Коларов и Иван Драгневски.”
Това беше първата част от поредицата за „Скрития транзит”, организиран от партийното и държавно ръководство на тоталитарна България и осъществяван от Държавна сигурност.
Очаквайте следващата неделя в Пропаганда, пак от 10,30 следващата част от поредицата за това кои турски екстремистки организации са извършвали български скрит транзит, кои от известните имена на турски мафиоти са носили карти на служители на Държавна сигурност, как Старият Фатик създаде каналите за оръжие и каптагон, кои са тези 10 души, които са били наясно с цялата схема на скрития транзит, и кой според личния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров е стоял на върха на пирамидата тогава.
