В следващите години ще бъдат изоставени милиони хектари земя, защото все повече хора масово се преселват в градовете, а това е загуба за биоразнообразието в природата. За да не изчезнат животински и растителни видове е нужно към тези опустяващи райони да се насочи икономическият интерес. Тезата е на Франк Зандеринк, експерт по дива природа и един от ръководителите на холандския проект „Новото тракийско злато" в Източните Родопи, за който вече сме ви разказвали. Франк смята, че България за разлика от Холандия, все още има най-ценното - своята природа и с малко усилие, може да я превърне в истинска туристическа атракция. За проекта и за това как холандците са открили страната ни, като са убедили Холандската национална пощенска лотария да финансира развитието на екотуризма, биоземеделието и запазването на дивата природа у нас разговаряме с Франк Зандеринк:
Как откри България и какво те доведе тук?
Преди шест-седем години направихме едно проучвателно пътуване с мои колеги в Източните Родопи, защото там вече вървеше един малък проект за Късорогото родопско говедо. И бяхме около 15 души от моята фондация АРК. Ентусиазирахме се и видяхме голям потенциал да направим проект. Започнахме да мислим за разширяването на този проект, който вървеше вече там. И говорихме с други организации, които вече бяха активни в региона - с Глобалният екологичен фонд на ПРООН, също и с Българското дружество за защита на птиците. И решихме да напишем проект, с който да кандидатстваме пред Националната пощенска лотария на Холандия. Те се заинтересуваха, стана им любопитно какво представлява района и ние ги поканихме с нас на едно пътуване. Завършихме писането на проекта с една друга организация - АВАЛОН, понеже видяхме потенциал да включим още един компонент, свързан с биологичното земеделие. И така се получиха трите компонента - дивата природа, екотуризма и биоземеделието. Така проектът беше одобрен и можехме да започнем.
Какво излиза, че холандци помагат на българите да открият богатството на един наистина позабравен регион в България - Източните Родопи?
Изглежда, че е така, но ние правим същото и в Холандия. Там ние също откриваме райони, в които хората са забравили, че имат някакво богатство. Понякога трябва да започнеш от нулата, както правим в Холандия, а тук е друго - тук го има, просто са нужни връзки, които липсват и работим по тях, за да ги изградим.
Тук го има като какво - като богатство на дивата природа и видове?
Когато посетиш Източните Родопи имаш чувството, че това е точно първоначалната, истинската дива природа. Има голямо биоразнообразие - от малките насекоми до големите птици и бозайници. Но ако се вгледаш по-внимателно, ще откриеш неща, които липсват или пък видове, които изчезват. Много е важно да има голямо количество тревопасни животни, които са в района. Големите тревопасни групи, които поддържат този мозаечен пейзаж на Родопите - могат да бъдат европейски бизон, див кон, благороден елен. Това е важно, за да се поддържа състоянието на пасищата. В Източните Родопи много от тези тревопасни са изчезнали. Имало е преди време диви коне и диви говеда, но по-късно изчезват. От една страна хората са ги опитомили. Другото е това, което се случва не само в Източните Родопи, но и в Европа, че хората отиват да живеят в големите градове, продават добитъка си. Животните отиват в кланици и на практика изчезват тези големи тревопасни животни, които са поддържали по този начин пейзажа.
Работите вече по връщането на някои от породите - има ли пречки в родното законодателство, специални изисквания, които затрудняват този процес?
Зависи от типа животни. За говедата трябва да са чипирани. Конете също имат някакви обозначения. Благородните елени нямат нужда от специална маркировка. Въпрос на подготовка според законодателството - започваме с малки количества животни. Освен правния момент, другото важно е да сме убедили, да сме разговаряли с местните хора и те да приемат това, което правим. Защото ако те не го разбират и не го приемат, не става. Има и екологичен момент - трябва да се върнат типове животни, които вече са били там, а не какви да е животни.
Надявам се, че няма проблеми с местните хора в Източните Родопи?
Имахме двама холандски студенти, които правиха своята дипломна работа, наблюдавайки дивите коне в Маджарово. Като част от дипломната си работа те направиха и интервюта с местните хора. Местните се оказа, че виждат какво правим, но имат нужда от повече обяснения защо го правим, така че трябва да им даваме повече информация.
Нямаме цел в цифри. Не е въпросът в бройката, а дали всичко съответства на разбирането, че тези животни са подходящи за този тип условия, както и дали всичко се прави според законодателството в България.
Връщането на определен вид в природата е дълъг процес?
Това наистина не е лесно, но когато започнеш с малко - с 15 коня например, не можеш да очакваш, че след няколко години ще имаш 100. Това все пак е естествен процес, има рискове от бракониери, от хищниците. Когато имаш малко стадо, трябва да прецениш колко малко да бъде то, за да не бъде изядено от вълците например. Въпрос на преценка.
Доколко новите технологии ви помагат да наблюдавате животните след това, да следите популацията им?
В миналото дивите коне, дивите говеда са си били в природата, макар че по някакъв начин са били наблюдавани от хората. Ние искаме да видим как се държат те сега. И да сме сигурни, да получим потвърждение как те използват гората, а не как сме си представяли само. А когато се връщат в природата зубри примерно, те трябва да бъдат наблюдавани - да имат радиояки, за да се види къде ходят и какво правят. През август ще бъде готово проектното проучване възможно ли е да се заселят зубри според условията в Родопите. Вероятно ще бъдат взети от Полша. Важно е къде ги има, както е важен и генетичният анализ. Двама холандски експерти ще посетят района, ще видят подходящо ли е, кои части от района и какви точно зубри да бъдат заселени, с какви генетични характеристики.
Имаш сериозен международен опит, похвали биоразнообразието в Източните Родопи, къде обаче България бърка, защото и тук страдаме от това, че не успяваме да опазим природата си?
Всеки правят грешки и ние правим грешки. Не мисля, че въпросът опира до България. Хората имат понякога поведение за един ден, правят го за деня и нямат дългосрочно виждане. Това важи за обикновените хора, но също и за политиците. Не мога да кажа за българските политици, понеже не ги познавам, но като гледам холандските - те имат виждане и мислене само за своя мандат, за срока, в който са в политиката.
В природата обаче няма мандат, какво пропускаме да видим и ние включително, както и холандците?
Има липса на знание. Понякога не виждаме и не разбираме естествените процеси. Това, че като изчезнат тези тревопасни животни, за които говорихме, с тях настъпва гората и превзема тези площи. По този начин изчезват насекоми и други видове. Така се загубва биоразнообразието - не махаме просто някакво животно, а махаме цяла връзка в този процес. И това, което се случи в Холандия - в един момент се събудихме и установихме, че нямахме природа, това ни липсва. Затова много хора в Холандия обичат природата, защото я няма. Затова и българите не разбират понякога защо холандците толкова много харесват природата в България. Тя никога не ви е липсвала, защото я имате.
Засега.
Искаме да предотвратим това - да липсва нещо. Искаме да го видят преди това, преди нещо да изчезне. Искаме и да разберат, че не става така - да вземеш животните или да вземаш цялата гора, а да взимаш от всичко по-малко. А другото е да усетят, да направим така, че местните да виждат печалба от всичко това. Да има някаква икономическа дейност от това, което виждат като красота.
Има ли шанс наистина екологията и биоразнообразието в този смисъл да се превърнат в сфера, която да привлече по-голям интерес от страна на бизнеса? Това ли е шансът за дивата природа и в Източните Родопи, и в Европа?
Да, милиони хектари ще бъдат изоставени в следващите години. Правени са изследвания и прогнози - от Световната банка и от ООН, че големи групи хора напускат подобни райони и отиват в големите градове. Изоставят се тези земи, тези ферми. Това не просто е загуба на ферма, загуба на дейност, това е загуба за природата, загуба за биоразнообразието. И ако понякога се помогне, възвръщайки някакъв елемент, това може да направи така, че икономиката и природата отново да процъфтят и да се възвърне животът и богатството на тези райони. В Холандия например горите са голяма туристическа атракция.
Проектът може да се каже, че е едва в началото се. В България обаче много често, когато един проект приключи, с него свършват и добрите практики в този район?
Ние работим по продължението на „Новото тракийско злато". Това продължението се основава на една концепция за „подивяването на Европа". Това се базира на един друг проект, който започна преди няколко месеца от фондация АРК. Нарича се точно така - „Подивяване на Европа". Той започва в пет района в Европа - идеята е да се направи цяла територия от хиляди декари. И се основава не само на дивата природа, а и на това да има икономически дейности, които да поддържат и развиват района. В Източните Родопи това ще бъде комбинацията между биоземеделието и екотуризма например. Не изключвам и други дейности, стига да пасват в това направление.
Казахте пет региона?
Това са делтата на Дунав, Източните Карпати, Южните Карпати, местност в Хърватия, както и райони в Португалия и Испания.
Ние ще се включим като някоя от тях като компонент ли?
Кандидатстваме. Надявам се да бъдем един от районите за следващия кръг. Решението за определянето на районите ще бъде взето следващата зима. Няма гаранции, но ние сме напреднали с настоящия си проект за Източните Родопи, така че шансовете са големи. Работим за това да се включи районът, от друга страна си работим по нашия проект, което пък ни дава добър старт, за да се включим в новата инициатива.
Знаеш много езици, учил си дори
„Благодаря" - тя ми харесва повече от „мерси". Също „таратор", „баница", „природа".
Наскоро Холандия постави нови ограничения за работа на българите. Толкова лоша ли е славата ни там?
Следя политиката в Холандия. Не съм много щастлив с политическото движение, което сега има в Холандия - типичен пример за краткосрочно мислене. Това, което в Холандия наричаме дясната вълна. Даже направиха коалиция с крайнодясна партия. Направиха коалиция с партия, която не е в правителството. Това се оказа доста добре за тази крайнодясна партия, понеже те не са в правителството, но имат решаващата дума. И ако нещо се провали, те могат да кажат просто, че не са в правителството.
Популизъм и емоция ли е това към работниците от България?
Има един такъв страх в Холандия, страх не толкова от българите и румънците, но от всички чужденци. Просто страхът, че могат да вземат работата им. Това, което те правят, е да се демонизира проблемът. И се появяват слухове, че едва ли не българската мафия придобива хотели и ресторанти в Холандия, или че примерно ще има джамия във всяко село и няма да можем да ходим на църква. До такава степен се уголемяват страховете. Тези крайни хора имат кратки изречения, които хората лесно чуват и попиват, но няма разбиране. По-малко образованите хора рядко гласуват. Подобна партия се цели точно в такава група от населението, докосва нещо емоционално и се превръща в техния герой. Практически тези политици казват нещо, което хората искат да чуят. Така се прави игра, печелейки гласове на хора, които преди това не са гласували.
Холандците харесват ли Христо Стоичков, понеже той ще бъде лицето на кампания, с която ще се обяснява на европейците, че българите трябва да имат свободата да се трудят в Европа?
Мисля, че да. Но даже от икономическа гледна точка е глупаво да държиш хората извън трудовия пазар. Хиляди поляци работят в нашите оранжерии и работят там не защото толкова много искат да работят в холандски оранжерии, а понеже собствениците им не могат да намерят холандски работници. Ние имаме нужда от тази работна сила, но правителството казва не. Има голям протест дори на фермери, на земеделски производители, на които също не им е изгодна тази политика.
