Ангел Семерджиев: Цените се вдигат заради цените на едро

Събеседник в „Седмицата” на Дарик Ангел Семерджиев - председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:

Да започнем с природния газ. Защо газът за бита в България е бил най-скъп в целия Европейски съюз, ако това е вярно? Цената на газа за домакинствата се е вдигнала с 7,7% на годишна основа за второто тримесечие на 2010 г. в страните от Европейския съюз, след намаление от 15,5 за периода между 2008 и 2009 г., според данни на Евростат, публикувани в сряда. И като се направят съпоставките, излиза, че нашият природен газ бил най-скъп, вие ще кажете вярно ли е това сравнение на анализаторите, най-скъпият в Европейския съюз за бита.

Да, ще ви кажа. За да стигне газът до бита, той, разбира се, тръгва от доставчиците. Ние имаме малко добив. Това, което се добива в България като газ, се използва ефективно за намаляване на цената на едро. Но до крайния потребител стига природен газ на определена цена, която се формира както от цената на газа на едро, така и от разходите на електроразпределителните дружества да транспортират този газ по системите…

На газоразпределителните, не на…

…газоразпределителните дружества. Те добавят стойност. И тъй като нашите газоразпределителни дружества доста трудно се развиват, т.е. пазарът е много труден за тях… Цените, на които се продава природният газ, в повечето от градовете е конкурентоспособен на топлинната енергия, макар че при тях няма механизъм, с който да се намалява цената на топлинната енергия чрез преференциална цена. Но така или иначе газът като гориво е конкурентоспособен и цените са му според мен нормални за цялата верига. Но естествено, че те са високи за потребителите. И затова много трудно се включват нови потребители, а пък това допълнително товари…

Т.е. България е в един омагьосан кръг - тя няма газоразпределителна мрежа достатъчно добре развита…

Сега я строи.

Сега я строи и трябва да се плати за нейното развитие.

Точно така.

Плащайки за нейното развитие под формата на цената…

Точно така.

…става неинтересно за хората да се включват към тази мрежа.

Да, особено на този етап. Разбира се, тази мрежа, когато се развие, когато се амортизира, когато има много потребители, тя ще добавя по-малка стойност. В момента тя добавя голяма стойност, защото е построена много мрежа, а нейната използваемост е много ниска. Т.е. неизползваемостта… Ако, така, сравним например с развити държави, като Холандия, където газоразпределението е много развито, там се използва над 90% от капацитета на мрежата за продажба на газ. При нас е едва 13-14%. Т.е. всичките останали ресурси, които вече са влезнали в цената, се разпределят между много малко количество природен газ.

Добре, но как да се излезе? Газът все пак би трябвало, доколкото знам, да е най-евтината от енергиите, които ще обсъждаме, което не се случва в България за крайния потребител. Как да се излезе от този омагьосан кръг?

Сега, един от начините вече се използва от газоразпределителните дружества. Те сами намаляват възвращаемостта, която по принцип им е заложена като норматив, като нови мрежи, и продават…

Т.е. готови са по-дълго да им се върне, време, да им се  инвестицията…

Точно така, така намаляват цените. След това - продават под пределно определените от нас цени. На много места газоразпределителните дружества се конкурират с алтернативата отопление с електроенерегия и топлофикационните дружества. Така че те няма как да си позволят да продават газа и да задържат потребители, ако не са конкурентоспособни на алтернативните горива.

Добре, а тези проекти за нови газопроводи с Русия, за нови проучвания на шистов газ, кой ги плати? Това ще доведе ли до увеличение на цените за българите?

Не, не бих казал, че ще има пряко влияние. Напротив, би могло да има положително влияние, тъй като ще създаде условия за използване и на други механизми за доставка на природен газ. Когато ме питахте защо в Европа е така, в началото, имаше едно понижаване на цените на газа, сега върви нагоре…

И то доста чувствително, 15%.

Да. Значи, това стана благодарение на възможностите, които имаше т.нар. спот пазар или кратковременните договори за доставка. Във връзка с кризата имаше откази за доставка на газ, оттам паднаха цените, по които се доставя газ по краткосрочни договори. И по този начин, правейки микс между цените на дългосрочни договори и краткосрочни договори, в Европа беше постигната по-ниска цена. В България за съжаление ние купуваме газ само по дългосрочните договори. Там механизмът за изменение на цените е много плавен и не се влияе от конюнктурата в момента.

Всъщност влиянието на газа в България, на цената на газа, е много по-голямо в производството. Това увеличение, което разрешихте на „Булгаргаз” от почти 5 на сто, 4,71 на сто…

4.71, да.

…какъв ефект очаквате да има за бизнеса?

Сега, аз очаквам, разбира се, че ще затрудни бизнеса дотолкова, доколкото той си е направил планове на цените на горивата. Но винаги трябва да се има предвид каква е
алтернативата на природния газ.

Каква е?

Винаги досега алтернативата на природния газ е била мазутът, газьолът и т.н. Разликата все още е много в полза на природния газ. Т.е., ако едно дружество иска да замени природния газ с друго гориво, а това се случи миналата година или… по-миналата година имаше един период, когато горивата бяха за един кратък период от време по-евтини от природния газ. В момента природният газ си остава на много по-приемлива цена от течните горива.

И сега връзката с парното. Защо парното поскъпва повече от очакваното? Поне това са констатациите в заглавията в пресата.

Да. Значи, по отношение на топлофикациите. Знаете, че промяната в цената на газа, т.е. повишението, което беше за второто тримесечие, не беше отразено в цените на топлинната енергия. То беше под 5%. И ние имаме право като регулатор при такива минимални промени в цените на газа да не правим корекция в цената на топлинната енергия. Тогава решихме, че намалението на приходите на топлофикационните дружества ще бъде понесено от тях и ще бъде за сметка на техните финансови резултати. С новото увеличение се натрупа, увеличение на природния газ като гориво за топлофикационните дружества, повече от 9%, 9,39 е точната цифра… Оттук нататък това чувствително вече би, така, изяло приходите на топлофикационните дружества. И затова се направи тази корекция. Сега, тази корекция съвпадна и с още един факт, че ние… корекции от първата ценова година към втората по двугодишния регулаторен период. И се променят и някои параметри, свързани с вече заложените за първата ценова година…

Това ли е обяснението за големите разлики между отделните топлофикации? Някъде стигат почти до 9%…

Да.

…във Варна например 8,84, преминава се, както е в София, през 4,55 увеличение. Има места като Сливен с 0,75 или във Враца е 0,53 и даже има, Търново е примерът, намаление 2,52. Какво е обяснението на този марж от 11, почти 12% в цената на парното или по-скоро в промяната…

Да, основната причина, казах, е цената на газа, която повлия за повишаване на цените, но за някои от топлофикациите…

Е, той газът нали навсякъде е поскъпнал.

Да, но…

Защо, като поскъпва газът, в Търново пада парното, а в София скача толкова?

Значи, в Търново, да, ще ви кажа и за Търново. За Търново специално, първо, там е една от най-високите цени, и това беше казано коректно от коментатори, там пада заради заложените количества за производство. Значи, всяка цена се базира на заложени предварително количества за производство и тя се разпределя между тези количества. Когато има…

Ами, тогава тази логика не трябва ли да води до голяма топлофикация, с много клиенти, да е по-евтина, в София за пример… а София не е най-евтина. Защо в Търново е по-евтино парното при положение, че произвежда за по-малко хора?

Ами, защото цялата система е по-ниско ефективна. При топлофикационните дружества индивидуалните особености са много силно определящи. Те зависят от ефективността на източниците, от загубите по мрежата, състоянието им от горивото. Например във Велико Търново е единствената топлофикация, заедно с Казанлък, която купува газа доста по-скъпо, отколкото софийската топлофикация. Но всяка цена се определя на база на много параметри, най-важният от които са заложените количества. И когато се направи корекция следващата година, се получават други цени. Това е заложено в икономически модели с точни и ясни параметри и взаимозависимости. И цените са резултативни… след като са направят всички корекции. Така че не е възможно и да се предскаже как ще се отрази. Това отразяване на цените, пак казвам, е индивидуално. Защото ако погледнете като цена след това, ще видите, че цените са също доста близки за различните топлофикации. Най-скъпите пак си остават доста по-скъпи, като в Пловдив например, във Варна също е сравнително скъпа енергията, Велико Търново вече споменахме, че е една от най-скъпите заради по-скъпия природен газ, който…

Т.е. кои са градовете в България, където през следващата зима ще бъде по-евтино да се топлиш на ток, отколкото на парно?

Така, от отличниците, и аз винаги съм изпълнявал, са Бургас и Плевен например.

Т.е. в Бургас е по-изгодно и в Плевен е по-изгодно да се топлиш на парно, отколкото на ток?

И на природен газ даже. Да, определено да.

Така, а къде е безсмислено да се занимават…

Ами, аз не бих се изказал, така, да е безсмислено да има…

Ами, защото ще гръмне електропреносната мрежа, нали…

Да. Това определят самите потребители. Но тези, които са с цени над 90 лева, разбира се, че вече икономическата целесъобразност за използването… за отопление на електроенергия се появява като добра алтернатива.

Аз имам само процентите. Да кажете къде е над 90 лева, понеже имам само увеличенията, къде е над 90 лева цената на парното в…

Ами, в момента е само във Велико Търново. Иначе…

Т.е. Търново, независимо че намалявате цената, пак е доста съмнително дали…

Много е трудно една такава топлофикация…

…топлофикацията ще оцелее.

…да, да оцелее без допълнителни мерки. Но много близка до 90 лева е цената в Пловдив например или във Варна. Но пак казвам, че това самите потребители трябва да определят - дали да продължат да се отопляват, или не, по този начин. Пак казвам, че проблемът е свързан с индивидуалните особености на топлофикациите…

А защо се отказахте да вдигнете нощната тарифа за тока значително повече, за да се осигурят, така, по-изгодни цени за парното… Както удачно коментираха анализатори… редно ли е помощ за парното през ток?

Сега, първо, искам да кажа, че никога не сме имали ние като регулатор намерение да променяме нормалните съотношения на дневна и нощна тарифа. И ще ви кажа защо. Защото точно миналата година ние установихме съотношения, различни от тези, които предлагаха електроразпределителните дружества. Тези съотношения са в полза на експлоатацията на системата, най-ефективна експлоатация на системата. Тоест трябва да се стимулира използването на електроенергия през нощта, когато тя е в повече, и да се намалява използването й през деня, за да не се товари самата система и да се включват скъпи мощности за производство. Така че ние още миналата година установихме едно съотношение, еднакво за всички компании. И мисля, че това се прие и от електроразпределителните компании. Тази година в предложенията на компаниите имаше стремеж към завишаване на нощната енергия с по-голям процент от дневната. И, разбира се, ние трябва да го разгледаме като аргументи. И това, което винаги съм казвал, е, че ние анализирахме аргументите на компаниите дали наистина имат някакво основание да искат промяна на това съотношение. Решихме, че нямат, след като разгледахме аргументите, и сме оставили същото съотношение, което беше установено за първи път миналата година.

А има ли смисъл от лятното часово време, след като експерти, според публикации тази седмица, били изчислили, че само 54 стотинки се пестят на човек от населението от въвеждането му? Общо било спестено 3 млн. лева. Всъщност това, смяната на времето, винаги е било обяснявано с това, че е страшно изгодно за пестенето на енергия, нали, хората да светят по-малко с крушки, местейки времето…

Точно така, да.

…въпреки че това, пък казват здравни експерти, нанася големи щети, тази промяна, на човешкия организъм и че не е добре да се прави. Смятате ли, че е дошло време за дебат дали България да сменя времето?

Ами, аз не съм привърженик да се сменя. Защо? Ние посвикнахме. Спомням си времето, когато нямаше такова изместване.

Но и вие сте съгласен, че няма енергийна причина, сериозна, за тази смяна, така ли?

Ами, тя е дотолкова сериозна, доколкото наистина може да бъде осъществявана при конкретни условия. Но дори и малък ефект да има, пак си заслужава. Пък аз не мисля, че това е толкова съществено. По-скоро по-съществен ефект би дало мерките по енергийна ефективност. Така че там трябва да се търси повече ключът, да се слагат енергийни…

Според проучване на Българската стопанска камара България е използвала пет пъти повече електроенергия от Европа.

Това е единият от големите проблеми, който, ако започне да се решава, с решаването му ще се намали и натискът върху бюджетите както на домакинствата, така и на индустриалните предприятия при използването на енергия. Има вече стъпки в тази посока. Надявам се да са по-бързи и по този начин да се компенсират другите причини за увеличение на електроенергията.

31 май казвате - задържаме поскъпването на тока за последно. Бихте ли обяснил какво задържате?

Ами, не съм го казал точно така. Но ще обясня точно какво съм имал предвид. Ние задържаме не цени, ние задържаме увеличение на признати от нас приходи на компаниите. Компаниите винаги искат едно непрекъснато увеличение на разходите, които правят, и оттам на приходите. Ние задържаме това увеличение до степен, в която те да могат да си вършат работата. Освен това всичко, което самите компании като ефективност постигат и увеличават приходите си, ние го пренасяме и към потребителите, а не само към печалбите на компаниите.

Т.е. вие задържате инвестициите в мрежата…

Ами, не бих казал, че задържаме инвестициите…

…в нови посоки и в ремонти?

…защото дори и разрешените от нас инвестиции не са реализирани в абсолютен размер по години. Така че не бих казал, че ние задържаме. Това е…

Т.е. твърдите, че компаниите не правят…

…обвинение, което не приемаме.

…разходите, които сте разрешили за инвестиции? Това твърдите?

Да, да, не достигат нивата инвестициите, които са им разрешени в регулаторната рамка. Не само го твърдя, мога да го докажа. И те не го отричат.

Заглавията от вчера пък са, че постъпването е по-високо от обявяваното до последния момент от вас, като се позовават на това, че няколко пъти казвате, че средното постъпване на тока за домакинствата няма да надхвърли 2%, а крайното решение е за около…

Значи, за домакинствата не надхвърля 2%. Това е истина. За домакинствата всички цени - и дневна, и нощна, са от 1,90 до 1,95. Така че това е истина за домакинствата. Аз ще ви обясня и защо сме подходили така. Но за индустрията там има малко по-големи увеличения, като средно претеглено от домакинства и индустрия, регулираната енергия поскъпва с около 3,2%, средно претеглено…

Така не правите ли кръстосване между цените на едните… за едните и за другите, т.е., така да се каже, индустрията да плаща по-евтиния ток на бита?

Сега, кръстосано субсидиране по принцип може да има между регулираната и нерегулираната част, т.е. регулираната да използва по-евтини миксове на енергия, така че цените да са по-благоприятни. Но всички, които са на свободния пазар, в крайна сметка се възползват от предимствата да си избират доставчика и да оптимизират разходите си. Сега, в регулираната част ние имаме два вида потребители. Това са малките и средни предприятия, че дори и по-големи влизат, които се възползват от цените, регулираните, и битът, които също са на регулирани цени. Тенденцията категорично ще бъде като защитени потребители, може би още следващата година, да останат само битовите потребители. Индустрията трябва да положи усилия, така както е навсякъде, да си избира доставчици и да използва свободния пазар за намаляване на разходите.

Има ли реален избор в България, „Индъстри уоч” в един анализ казват тази седмица, че всъщност трябва да се измерват и сравняват не цените на енергията в ЕС с цел… дори на базата на съответна покупателна способност, а свободата на пазара на ток и газ. И къде е България в сравнението на такъв избор?

Сега, системата в България е много ясна. Имаме регулиран пазар, за който говорихме, това са малките и средните предприятия, по критериите, които са… възползват се и малко по-големи предприятия от тази…

И битови.

И битови… цялата останала част е свободен пазар. Т.е. всички по-големи индустриални потребители работят на свободния пазар.

Къде в Европа този свободен пазар е по-широк и стига и до битовите?

Сега, по принцип има страни, в които, да, и битът е на свободния пазар. Там има определени рискове. Ами, например, в Германия битовите потребители също могат да си избират доставчиците. Аз бих казал, че това е много хубаво по принцип, но винаги преди да се въведе един такъв либерален режим, и то за потребители, които не са готови за него, крие определени рискове. А естествено е, че най-малко готови за това биха били битовите потребители. Защото това означава всяко семейство да отдели някакви ресурси и време, за да проучва къде какъв е пазарът и да си…

Според вас по-евтино ли ще стане на българите, ако се сбъдне тезата, дай да мога аз да си избирам, стига с тези монополисти, аз ще си решавам?

Първите години в никакъв случай няма да бъде по-евтино.

А ще стане ли по-скъпо.

Така, определено ще стане по-скъпо. Естествено, като не е по-евтино…

Т.е. свободата е по-скъпа?

Значи, свободата, особено в началото, е по-скъпа. И тук трябва да преценим доколко и как българските домакинства са готови за тази свобода и то да минат през етапа на оскъпяване на тази енергия. Считам, че, първо, трябва през този етап да минат индустриалните потребители, които много по-лесно биха се подготвили за това и би трябвало даже вече да са готови, би трябвало да могат да си организират избора на доставчици. След малките и средни предприятия, разбира се, ще следва и битът, но за това трябва време и подготовка, което ми се струва, че може да бъде направено.

Къде е България в цените на тока в Европа? Коя е вярната от многото тези? Едни казват, токът в България евтин. Други казват, напротив, токът спрямо покупателната способност на българите е най-скъпият.

Е, не бих казал, че е най-скъпият. В абсолютна стойност в България е най-евтин, като абсолютна стойност.

Абсолютна стойност, сега се почва колко ток можеш да си купиш с парите дето получаваш?

Да, отнесено към средните приходи на хората, разбира се, че не е така, ние сме на по-заден план.

Ама най-скъп ли е по…

Не, не в никой случай не е най-скъп.

…сравнителен с покупателната способност…

В никакъв случай не е най-скъп. Но всичко е индивидуално, от гледна точка на това кой за какво използва електроенергията и какви алтернативи има за това. Аз не съм правил такива анализи, разбира се, спрямо покупателната способност, спрямо данъците например може да се направи оценка, спрямо данъчната политика, спрямо алтернативите. Така, че един такъв анализ трябва да отчете доста фактори, преди да се произнесем къде сме по един такъв фактор. Но истината е, че основното напрежение за нас с цените идва от допълнителните изисквания, които трябва да изпълняваме по отношение на зелената енергия, на подпомагане на производството за ефективна когенерация. И сега се включи и една доста скъпа централа „Марица Изток-1” на AES, която е по дългосрочен договор, задължително трябва да се изкупува и тя влиза в микса с най-високата цена за конвенционална централа. Всичките тези три фактори дават напрежение върху цената. Цялата друга останала конвенционална част, тя е намалена от миналата година с повече от 5%.

Добре, като давате за пример инвестицията в нови мощности, които България сега финализира и започва да изплаща през цена на тока, ами ако направи "Белене", това ще означава ли, че българите ще трябва да платят…

Да, да, разбрах ви въпроса.

…тая централа през цена на тока?

Ще означава само, ако има дългосрочни договори с нея и задължения за изкупуване. Иначе, ако е на свободния пазар, не.

Според вас някой ще направи ли, ако говорим чисто пазарно, ще седне ли да направи такава централа в България, без да има такъв дългосрочен договор и да е сигурен, че ще си върне парите?

Трудно ми е да се поставя на мястото на инвеститори в това отношение. Но наистина инвеститорите предпочитат някаква сигурност по отношение на изкупуването. Друг е въпросът дали може да им се осигури чрез някаква система. Когато са подписвани договорите, дългосрочните договори в България, ние не сме били страна-членка на ЕС и е било възможно поемането на ангажименти по такива дългосрочни договори. При сегашните условия и при изискванията на пазара ми се струва, че е много трудно да се достигне до подписването на такъв договор.

Как се обясняват разлики? А, впрочем, като говорихте и за зелената енергия, а отчетохте ли намалението на предвидените инвестиции, казано най-общо, в зелена енергия с последните промени в закона? Не трябваше ли токът да поевтинее, така да се каже, от това, че отпадат ангажименти, които със закон България беше поела за дългосрочно... по-дългосрочно изкупуване на зелена енергия, на по-високи цени? Сега не трябваше ли от това да стане по-евтин токът?

Значи, когато се определя цената на електроенергията, се имат предвид минали периоди. Така, че върху тази цена и добавката за зелена енергия има изцяло влияние предишният закон и предишните цени. Тоест, ефектът, който вие казахте, и аз го очаквам, но той е за бъдещи периоди. Той трябва да се почувства следващата година с рязкото намаляване, най-рязко беше при фотоволтаиците. Там намалихме най-рязко цените. Разбира се, те не са намалени самоцелно, те са в съответствие с инвестициите. Искам да кажа, че в това отношение новият закон за възобновяемите източници е много по-гъвкав и много по-добър и дава възможност да се защитят интересите на гражданите. Досега, за съжаление, и ние като регулатор нямахме ефективни механизми да регулираме цените за изкупуване на електроенергия от възобновяемите. Знаете, че имахме възможност само да ги намаляваме до 5% и ние сме ги намалявали. Сега, оттук нататък ние имаме възможност всяка година да определяме такива цени, които да балансират интереса на потребителите, тъй като те трябва да плащат тази разлика и интересът, разбира се, на инвеститорите, за да има такива. Иначе просто няма да има.

Как си обяснявате разликите в увеличението на цените на трите, т.е. не как вие си го обяснявате, а как се обясняват разликите в увеличението на цените на трите енергодружества, за трите района на България?

Сега, това са разултативни…

Има много хора, които казват, що пък като живея във Варна на мен ще ми се вдига с X, пък на тия в София ще им се вдига с У. Нали…

Така.

…една централа го произвежда всичко?

Да, не е точно така, да. Ще обясня. Значи, първо, цените на електроразпределителните дружества се определят чрез техните индивидуални особености. Те получават електроенергията от обществения доставчик НЕК на една и съща цена. Оттам нататък към тази цена те добавят цената, която покрива техните специфични разходи. И тъй като трите не са еднакви, най-голямото е на ЧЕЗ, то обхващаше три предишни регионални ЕРП. Другите са по две. Така, че трите дружества имат индивидуални разходи. Макар че, ако погледнете, вие цитирахте увеличенията, ако погледнете цените, те са твърде близки. Това е защото винаги са имали различни цени и по различен начин са се отчитали…

Е, става дума по комунистическо време не бяха различни, даже и половината от демокрацията минаха с еднакви.

Ами тогава не се регулираха. Сега, в момента ние ги регулираме по метод, който е възможно най-благоприятен от гледна точка защита на обществения интерес. Те се регулират с горна граница на приходи. Тоест, ние им утвърждаваме само приходите, които би трябвало да получат от регулираната дейност, и тези цени са резултативни по количествата, които осъществят, и т.н. Т.е. това са резултат, никой не ги нагласява тези цени. Ние регулираме приходите и казваме, че компанията не може да получи повече от тези приходи. Оттам нататък почват споровете с компаниите. Защото те казват, ама ние имаме много по-големи разходи. Да, всички по-големи разходи са само за сметка на техните финансови резултати и не се включват в цените.

Как ще се засече потреблението - на тока, на… хайде, при парното ще е по-лесно, но при газа. Докога да е по старата цена, откога да е по новата, тоест кои показания по коя цена ще са?

Сега, това е технология, която компаниите използват, тъй като знаят, че се променя цената, знаят периодите. Топлофикационните дружества обикновено, особено по-големите, пестят разходи за преки отчитания и го правят на базата на прогнозни резултати. Разбира се, не е идеално точно, но нито един метод за отчитане не е идеално точен. Счита се, че точността, с която може да се прецени потреблението на база на предишен период, е, така, един подход, който е световно приет и може да се използва. Така че за останалите, които имат месечно отчитане, разбира се, че ще направят месечно. Най-големи са периодите на отчитане в топлофикациите. Топлинните счетоводители знаят, те отчитат на много по-дълги периоди. Там е проблемът за конкретното отчитане.

Накрая да отговорите на личните атаки срещу вас. Сигурно сте чули вчера „Атака”. Волен Сидеров чете декларация, лидерът на „Атака” в парламента. Отделно и ВМРО протестират, но „Атака” ви иска оставката, да цитирам част от аргументите: Допускате чужди монополи да обират българския данъкоплатец. Замразени са доходите на хората и пенсиите, в същото време се повишават цените на тока и парното. Има и съвършено лични неща, че… гледали са имуществените ви декларации и твърдят, че сте си купил скъпа лимузина и имот по Черноморието със заплатата на държавен служител и питат дали нямате полза от това, че непрекъснато сте вършел услуги на монополите, като взимате решения за увеличаване. Какво отговаряте на тая декларация на „Атака”.

Аз ще започна от общите неща и след това ще се върна и на частните, които са за мен. Сега за общите неща. Много е хубаво да се желае нещо и аз мисля, че всички желаем компаниите да работят с минимални разходи. Когато поех поста през септември, края на септември 2009 г., тогава започнах, така, да работя наистина в посоката да се изчистват всички взаимоотношения, особено с ЕРП-тата, където беше натрупано много напрежение. Знаете, че тогава първото напрежение беше с тримесечното отчитане. Имаше голямо обществено недоволство. Разбира се, за да се премахне то, трябваше да се направят конкретни действия в съответствие със закона. Искам да ви кажа, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране действа само в рамките на закона. Т.е. всяко наше решение не се влияе от желанията на политиците, от независимо какъв цвят са, а се влияе от действащото законодателство и решение на съда. Т.е. ние, за да отговорим на обществения интерес в дадена посока, трябва целия процес да го прекараме през процедурите, които са законосъобразни, за да влязат в сила и тези така наречени лоши ЕРП-та да се съобразят с тях. Иначе те просто казват съдът го отмени, ние си продължаваме по стария начин и се получава напрежение. Т.е. всички трябва да имат предвид че в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране работят хора, които много добре познават проблемите в обществото, ние сме част от това общество, ние, нашата администрация. Но за да стане ефективно нещо, което всички искат, трябва да се мине през определен процес. След тримесечното ние направихме регулаторния одит, в който открихме доста проблеми, свързани с начина, по който се изразходват средства главно извън регулираната дейност. Тъй като ние регулираме дружествата и им разрешаваме приходи по точно определена схема, те, правейки пари в нерегулираната част, си ги харчат по някакъв начин, но то е за сметка на техните финансови резултати. След ценообразуването от 1 юли ние ограничихме силно приходите, които те получават, така че много от тези явления, за които става въпрос, първо, те бяха открити и идентифицирани от нас като конкретни неща в регулаторния одит, и мерките, които взехме след това с констативните протоколи и наказателните постановления, трябва да доведат до ефекта намаление на тези разходи, които се правят извън регулираната дейност, и подобряване състоянието на дружествата. Но пак повтарям, нито стотинка от тези допълнителни разходи не е била призната като разход и вкарана в цените на гражданите. Т.е. гражданите и потребителите не са платили тези допълнителни разходи. Те са били за сметка на печалбата на дружеството например. То е правило по-малка печалба. Така че оттук нататък нещата с електроразпределителните дружества доста са се попроменили. Ефектът от това ще се види и в бъдеще. Искам да кажа, че и тази година техните маржове и разходи са на нивата на миналогодишните. Така че няма стъпка в тази посока, тоест те не вдигат цените. Цените се вдигат заради цените на едро, ви казах трите фактора - дългосрочни договори, зелена и кафява енергия. В този смисъл държавната комисия, разбира се, заедно с други органи и организации може да ги ограничи. Например, аз ще дам един пример. При ЧЕЗ се получи една голяма разлика от начина, по който са работили досега. По наше мнение трябва да се правят обществени поръчки тогава, когато се купуват стоки или се предоставят услуги от външни лица към електроразпределителните дружества. Досега се използваше механизмът чрез компаниите майки, които не са регулирани, да се получават тези услуги и след това да се превъзлагат на трети лица. Трябва да ви кажа, че оттук нататък няма да е така. Значи нито вече ЧЕЗ има разрешение за това, нито Е.ОN, а пък EVN дори обмислят съвсем друга схема, при която точно eлектроразпределителното дружество само ще си прави всички поръчки, ще си плаща, така както всеки секторен възложител. Тоест в това отношение са направени реални стъпки, които могат да се обосноват, които са на базата на добрата практика и ще доведат до премахване на такива явления, каквито има в декларацията. Т.е. това, което искат политиците, ние трябва да го направим по законен начин, въз основа на най-добрата практика. И ви казвам, че го правим, разбира се, това става бавно. По законовите процедури е много бавно. И сега ще ви кажа за моите неща.

За лимузината.

Не искам… Сега никой не ме попита, първо, преди да се правят такива публикации, такива изводи и т.н., първо, считам, че всеки има лични планове и решава кога да направи една или друга стъпка в личен план. Така че аз съм предприел тези стъпки в личен план - т.е. закупуването на автомобил, който, първо, е на старо, т.е. е повече от две години, след като аз съм го купил. Второ, е на четиригодишен лизинг. Така че автомобилът все още не е мой и, надявам се, след четири години да бъде мой и да бъде вярно това, което беше писано. Второ, това е по мое лично решение и автомобилът е хибрид, нещо, което за мен е лично като човек, който обича в бъдеще…

Вие служебна кола нямате ли, що си купувате… то направо не звучи разумно тази инвестиция?

Ами не звучи разумно, но аз събота и неделя не ползвам служебна кола. Служебната кола…

Така. А имотът на морето.

Така. Имотът на морето е незавършено строителство и считам, че съм направил изгодна инвестиция, вместо да си държа парите в банката. Така че всичко е платено по банков път. Това не е реално изградено, за да мога да го ползвам, а надявам се, че ще мога да го ползвам. Но пак искам да ви кажа, нека тези неща наистина да се проверяват професионално, прави се това нещо, трябва да се знае кога човек предприема някакви инвестиционни намерения за личните си неща. Всеки избира този момент. Аз досега такова нещо, макар че съм на 55 години, не съм правил. Така че сега го направих и реших, че трябва да го оставя на моето поколение.