В хасковското село Рабово един бивш авиатор се е заел с амбициозната задача да даде втори живот на една забравена житна култура - лимеца или дивата пшеница. Петко Ангелов започва отглеждането на това растение преди пет години, но вече освен, че е увеличил значително нивите си с лимец, прави опит да го популяризира и в други райони на България, а и зад граница. Даже в началото на годината е участвал като представител на страната ни в учредяването на Световна асоциация за дивите зърнено-житни култури. В Германия вече се прави и бира от дива пшеница. Петко пък чака догодина сертификата си за биологично производство на лимец.
Разказ за страстта на този българин към позабравената дива култура разказва Йовка Йовчева:
Петко Ангелов и съпругата му Стефка ни посрещат в къщата си за гости „Тепавицата" в село Рабово. Къщата е на брега на Арда, с чуден изглед и там наистина е направена стара тепавица. Разговорът ни за лимеца - дивата пшеница с Петко започваме, прекъсвани често от жабешкия хор наоколо и многото птици, които обитават района. Когато го питам откога започва историята на тази култура за него, той с усмивка ми обяснява, че трябва да се върнем 18 хиляди години назад, защото оттогава били първите данни за това растение. Иначе неговата история с лимеца започва преди пет години.
Започва преди пет години с малки количества
„Тук в Източните Родопи го има на 10-15 места диворастящо, всъщност това растение не се е губило никога. Ползвало се е повече за фураж и по-малко за храна - най-вече за ритуален хляб след тежки и уморителни дейности, защото този хляб е много силно енергиен", разказва Петко. Сравняват зрънцата с тези в генната банка и започват сеитбата с много малка площ. „Всяка година увеличаваме посевите, миналата година бяха малко над 5 дка, тази година 48 дка, а догодина, живот и здраве, 200-та", казва с надежда фермерът.
Засега и заради малките количества за Петко лимецът е по-скоро бутикова стока. Но пък му вещае добро бъдеще и то скоро. Даже ни разказа, че преди 40 години някои от западните държави, които сега развиват тази култура, са купили семената от България. „В момента си го правим като атракция, но търсенето е много голямо", признава той. Но съобщава и за плановете - през февруари участва в конгрес в Сегед, където е учредена Световна асоциация за диви зърнено-житни култури. В нея освен България влизат засега още осем държави. „В момента най-напред в тази дейност в Европа са австрийците, германците и французите", казва Петко. И допълва: „Предисторията за Австрия специално е, че преди около 40 години семената са купени от България, от Елховско". В България са спрели да го отглеждат, защото добивите са ниски, а и трудно се обработва зърното след жътвата.
Средният добив варирал между 120 и 140 кг. на декар. Тази година очаква около 135-140 кг., защото годината била по-добра. „Упорито растение, което издържа на суша и на влага, не се дава на плевелите", обобщава Петко Ангелов.
Има голям интерес в Западна Европа, Япония и Южна Корея
Пак заради малките количества произведена дива пшеница е трудно да се говори за пазар в България, но пък интересът от Япония и Корея бил голям. Биомагазините в страната проявявали интерес, но нямало достатъчно производство. В Германия вече се правела и бира от тяхната дива пшеница - спелта. „Пробвал съм я, има много добри качества предполагам, че догодина ще се появи и на нашия пазар бира от лимец", казва Петко Ангелов.
В момента тече преходният период и догодина Петко Ангелов чака своя сертификат за биологичното производство на тази житна култура. За получаването му ползва помощта на холандския проект в Източните Родопи „Новото тракийско злато". „Оказа се, че министерството няма никъде графа „лимец", писахме го мека пшеница, те са разсърдиха едните, че няма такава - предполагам, че от следващата година ще има отделено място и за него", споделя за проблема фермерът.
На фона на постоянното поскъпване на цената на житото по света, Петко Ангелов вижда бъдещето на дивата пшеница тъкмо с аргумента за нейната по-висока енергийна стойност. По думите му всички правени анализи - по калории и микроелементи, показвали, че 50-100 гр. дневна дажба хляб от лимец са достатъчни на човек вместо 300-400 грама от традиционния хляб. „Така че може би хората ще се върнат назад към тази култура, защото е безсмислено да се храниш с толкова много хляб и да връзваш какви ли не национални баланси с милиони тонове", казва Петко. Другото предимство на лимеца е, че няма глутен.
Няма данни в други райони на България да се отглеждат сериозни количества дива пшеница. Фермерът от Рабово е дал семена в Силистра и в Лом, за да опитат и там да гледат тази култура, като резултатите ще покажат и как вирее тя при различен климат. Петко подчертава, че е най-добре пшеницата да се мели с каменни мелници, така и хлябът е по-вкусен. „Сега в Австрия, Германия и Белгия са тотален хит малките каменни мелнички, всякакъв размер. По гаражчета - малки с 20-30 см. камъчета", разказва той.
Лимецът е една от атракциите в къщата за гости на Петко и Стефка. Миналата година в края на юли те са направили демонстрация на класическия път на лимеца от жътвата до хляба. „Жънем на ръка със сърпове на полето, после доставянето на хармана, овършаване с кон, смилане на ръка, замесването в дървените корита - нощтви. Всичко това го направихме в един ден - като започнахме от 10 часа и следобяд хлябът беше готов. Всеки искаше да се включи в процеса на приготвянето, всеки искаше да опита", разказва Петко.
За пътя от авиаторството до земеделието
„Доставя ми удоволствие да се занимавам с това - виждам целия цикъл пред очите си. Никога не съм се занимавал с фурна и печене, но се научих малко по малко", признава Петко. Който си дава сметка, че работата му и фактът, че е бил летец със специалност „Ръководител на въздушното движение", е твърде далеч от земеделието. „Има хора, които се занимават с дейности, които ги натоварват, мен това ме разтоварва", обяснява той.
На 22 и 23 юли тази година отново ще има демонстрация с краен продукт хляб от лимец в къщата в Рабово. Питам Петко дивата пшеница ли води гостите в тяхната къща. Тя е резултат на решението им да избягат от града преди 12 години. Пробват да правят селски туризъм по програма САПАРД, но четири пъти кандидатстват без успех с проекта си. Накрая правят сами своята инвестиция. „Гостите идват основно заради природата. Някои наблюдават птиците. Оня ден дойде една група, сложиха си на терасата тръбите за наблюдение и се оказа, че за час и половина са видели 37 вида птици - природата тук е уникална", казва настоящият фермер.
На финала на разговора ни бившият летец пак се връща на новата страст в живота си - уверен в сериозното бъдеще на лимеца. Някои наричат тази култура „житото на траките". За Петко Ангелов той е бащата на всички по-късни пшеници. „Той си е бил около нас - просто ние му даваме втори живот. За мен лимецът е символ на еко- и биопроизводството - ако има изобщо някаква пирамида в това производство, на върха е той - лимецът", заключава Петко. След него жабите от Арда шумно се обаждат, сякаш, за да потвърдят неговата теза.....
