За Гунди - 40 години след катастрофата - Общество

30 юни 2011 19:15

Слушай За Гунди - 40 години след катастрофата

43188

За Гунди - 40 години след катастрофата

За Гунди - 40 години след катастрофата

На 30 юни се навършват 40 години от катастрофата, при която загинаха любимците на народа - футболистите Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. На днешния ден, през 1971-ва, на път за Враца, на прохода Витиня, любимото бежово „Алфа Ромео” на Гунди се блъска в камион, запалва се и двамата с Котков буквално изгарят в него.

40 години след трагедията, Дарик върна в спомените му за Георги Аспарухов една от най-любопитните личности в киното ни - Олег Ковачев. Преди време той направи документален филм за футболиста, който нарече „Балада за Гунди”.

Първоначалната идея на Ковачев е била да заснеме игрална лента, посветена на звездата на „Левски”, но много бързо си е дал сметка за това, че няма кой да изиграе Гунди. „Дори и да бяхме намерили актьор, който да е обаятелен колкото него, на терена, когато трябваше да снимаме спортните сцени, той щеше да е жалък”, казва режисьорът на „Балада за Гунди”.

През юни 1971-ва Олег Ковачев е на 15 години. „Левски” е любимият му отбор, а Гунди - любимият му футболист. Ето какво си спомня той за черната дата: „Тогава тренирах тенис на корт и имахме някакво състезание. Дойде един с мотор, влетя в кортовете, и каза, че Гунди бил загинал. Не му повярвахме. После и един друг човек дойде, и той също каза, че бил чул нещо… И тъй като тогава непрекъснато се носиха слухове, че Гунди се е блъснал тук, ударил се е там, просто мислихме, че и този път това не е вярно. Пък и бяха загинали едни космонавти в същия ден. Състезанието ни се прекъсна, май заради дъжд, прибрах се вкъщи и включих телевизора. Там говориха за космонавтите. Но после казаха и, че Георги е загинал”.

Как един футболист се превръща в легендарен? Отговорът на Олег Ковачев: „Гунди стана легенда, защото много страда. Той страда и като футболист. Имаше тежки контузии, тъй като срещу него се играеше грубо. Имало е треньори, които открито са казвали на своите футболисти: Ритнете го два пъти този, за да можем да имаме някакви шансове срещу „Левски”. Левият му глезен е бил в такова състояние, че като е стъпвал на крака си и глезенът му се е опирал в земята. Толкова е бил деформиран. Той е имал и няколко операции. Та, много трагизъм има в неговия живот. И с тази ужасна катастрофа накрая… Сега си давам сметка какво е да си на 28 години. Тогава съм си мислил, че това е един поживял човек. Но сега си давам сметка, че на 28 години, да оставиш след себе си толкова народна любов, да те помнят вечно, това е наистина постижение, което не е само заради футболната игра”.

Ако Георги Аспарухов-Гунди беше жив? Режисьорът на документалния филм „Балада за Гунди” си представя нещата така: „Мисля, че ако Гунди беше останал жив, и сега беше на около 70 години, щеше да е станал треньор и щяхме да сме го оплюли. Че не е класирал отбора както трябва, че е много мекушав, защото той е бил изключително добър по характер и нямаше да може да се справя с футболисти като Стоичков например. Струва ми се, че той остана легенда само защото толкова млад си отиде и не успяхме да го оплюем, да го наругаем, да го обидим, да го очерним”.

Според Олег Ковачев нов Гунди няма да има: „Няма да има. Както няма да има нов Стоичков или нов Бербатов. Те си остават завинаги това, което са. Да, по-старите хора винаги ще си спомнят и ще си казват: Ей, това момче ми прилича на еди кой си. Но сегашните млади си имат своите кумири и няма никакъв смисъл да се появява нов - стар идол. Всяко нещо с времето си. А и Гунди беше феномен, защото тогава нямаше телевизия. По улиците, след мач, или по някакви други причини, като го видеха хората, тръгваха след него. След пет минути от двама стават четирима, шест, десет, 15, 20… И накрая просто вървят след него, за да бъдат близо до него. Някаква магия има в такива хора. Те и затова се раждат толкова рядко”.