През октомври се очаква да бъде факт първият биосертификат за отглеждането на говеда за месо в България. В момента тече преходния период за животните, които са в района на маджаровското село Горно поле. Благовеста и Николай Василиеви са стопаните на Дивата ферма и на близо 500-те крави, които се гледат на паша на открито в планината. През втората половина на лятото стадата се водят на паша до Белмекен в Рила, както се шегуват стопаните им - на ваканция. За съжаление в България все още няма сертифицирана кланица за биологично производство на месо и практически почти цялото количество био-телешко месо се изнася в чужбина - най-вече в Италия и Албания.
„Възрастните умряха, младите не седят тука. Във всяка къща имаше по осем-десет души, а сега е празно. Занимавахме се със земеделие и животни, работехме от тъмно до тъмно"- с този разказ за Горно поле ни посреща баба Кера. Днес това място в Източните Родопи близо до Маджарово може да бъде открито в интернет най-вече заради Дивата ферма на Бети и Ники. Които освен, че отглеждат близо до природата четирите си деца, посрещат гости и правят трудни стъпки в биоземеделието. Със стадото си от вече близо 500 крави от стари български породи. Животните всъщност са целогодишно в планината. Въпреки че е зооинженер Ники стига с нелеки стъпки до отглеждането точно на тези говеда. „То това е и основното предимство на тези две породи крави - Българско сиво и Родопско късорого говедо, че се отглеждат почти самостоятелно, целогодишно на паша", обяснява Ники. Всеки ден той наглежда стадата и храни кучетата. Зимата, когато животните са по-пръснати, може да измине дори 30-тина километра.
Продават жилището на родителите си, за да купят животни
Докато прави със сръчни движения гьозлеми /питки със сирене/ за закуска рано сутринта Бети разказва за това как двамата с Ники започват да отглеждат животните. „Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града, ние продадохме апартамента на моите родители и си купихме крави", казва Бети. Всъщност са започнали с две-три крави, но осъзнали, че с тях не може да се прави сериозен бизнес. „С парите от апартамента успяхме да купим само 16 животни, от които 8-те крави умряха още първите два месеца - първата зима, спомня си Благовеста. Кравите не издържат заради породата, което е ясен знак за Ники и Бети да се насочат към традиционните за района т. нар. примитивни породи. Това позволява те да получат и биосертификат, защото не се хранят с изкуствени фуражи. „Ние тръгнахме точно с тези породи, защото те по принцип се гледат биологично - ние трябва само да извадим сертификата. Нашият е на финала, остават само няколко месеца до трите години. Имаме сертификат за земята, защото първо трябва да се сертифицират пасищата и след няколко месеца излиза сертификата и за животните. Нашият ще излезе октомври", обяснява Николай.
През целия преходен период, а и след това има прегледи на животните - не трябва да им се бият антибиотици , не трябва да се хранят с фуражи, които не са биологични. „При нас този проблем с фуражите го няма, даваме им сено от нашите ливади, концентриран фураж не даваме", допълва Ники.
Вече трета година ще водят кравите на Белмекен в Рила на над 2000 метра надморска височина. „Трудно е, но не е невъзможно. Едно време каракачаните са го правили на самоход с овце, ние сега го правим с кравите с камиони. Надморската височина им се отразява много добре - две, три години сме нямали животно, което да боледува", разказва Ники. Горе на Белмекен стават казано по нашенски като „тикви" дебели, добавя Бети. И разказва за неуспешните опити на семейството да намери пряк път, за да закарат с коне животните до Рила.
В България няма сертифицирана кланица за биологично месо
Питам Николай къде човек може да си купи от тяхното месо. „Това е проблем, защото в България няма лицензирана кланица за биологично производство, която да ти заколи телето. Това не е толкова чудно, защото пък досега нямаше и такива животни", казва той. И добавя, че сега с Асоциацията за редките породи животни, на която и те са членове, имат идея да се тръгне към цялостна сертификация на членуващите в тази организация. Защото ако някой има потенциал за биопроизводство в България, това според него са тъкмо фермерите, които гледат редки породи. „С другите животни е много трудно, защото трябва да се набавят сертифицирани биологично фуражи, което е и много скъпо", допълва Ники.
Кравите не се доят, те се гледат за месо. И заради това, че в страната няма сертифицирана кланица за биомесо, почти всичко се изнася - в Италия и Албания. Месото на тези животни до шест месеца е най-качествено. „Те се движат и така не натрупват тлъстина в определени места, а по цялата мускулатура - т.нар. мраморирано месо, което е по-крехко. Изобщо животно, което се движи, месото му е много по-вкусно, отколкото на вързаното животно", обяснява фермерът.
Албанците били големи ценители на телешкото. При тях е традиция да видят животното и тогава да искат месо от това животно. „Там в Албания не можеш да продадеш парче месо - идват, харесват и товарят", казва Николай. Надеждата ни Ники е, че когато има достатъчно сертифицирани биоживотни у нас, ще се появи и реален пазар на това месо, както и сертифицирана кланица за тях. „Мисля, че ще се намерят хора, защото досега е нямало такава суровина и не е имало смисъл да се хвърлят средства за кланица, която да седи", казва той. Аргумент да вярва в развитието на биоживотновъдството е и интересът от чужбина. Макар че в момента нашите производители нямали реална информация за цената на продукцията си. „Защото те сега идват, виждат каква е цената, дават малко по-висока и взимат животните, но нямаме представа за реалния пазар на тези телета на Запад", обяснява фермерът.
Държавата има грях за това, че много животновъди се отказаха
Ники признава, че евросредствата са шанс за фермерите, но бюрокрацията и липсата на информация съсипват стопаните. „Фермерството се оказва една от най-сложните професии, защото трябва да разбираш кажи-речи от всичко. Да опитваш и да грешиш - това накара много да се откажат от гледането особено на животни. Грехът си е на нашата държава!", казва Николай.
Дивата ферма е първата в страната, която сертифицира биоживотните си за месо. Има сертифицирани крави за биологично мляко. Ники ни разказва, че сега холандския проект „Новото тракийско злато", който помага на биоземеделието и екотуризма в Източните Родопи, дава сериозна подкрепа на фермерите тъкмо при сертификацията. „Те поемат половината пари за сертификата, което никак не е малко. На нас никой не ни ги поемаше преди, никой не ни казваше как трябва да се сертифицираме и къде", допълва фермерът.
Идват хора, които са забравили вкуса на селския живот
Холандците помагат и за екотуризма. Бети и Ники имат две стаи за гости и сега се опитват да намерят пари, за да съфинансират изграждането на още стаи и закрита трапезария по европроект, по който вече са одобрени.
„Хора, които са забравили вкуса на селския живот, на домашната храна, да не говорим че е биологична - те идват тук. Тези, които обичат чалга, не идват тук", казва Бети и допълва, че някои от гостите даже се включвали в селскостопанската работа.
Бети с вълнение разказва за Нийл Боне - представителят на програмата за развитие на ООН за България, на когото даже се наложило да помага във фермата при четвъртото си гостуване. „Той беше сред първите гости по проекта 2005 г. Няма да ви казвам колко бях шашната, че ще посрещам семейството му. Три дни не сме яли и спали от притеснение. А той се оказа толкова земен и толкова хубав човек!", казва Благовеста.
При последното му идване се налага стопаните да го оставят в къщата с двете по-големи деца и да отидат в града. Така той се включва в работата по прибирането на животните. Ако и вие сте забравили вкуса на истинската домашна храна, ако искате да пояздите кон, да видите облаци от светулки вечер и чак да ви заболят ушите от щурците, адресът е лесен: България, Източни Родопи, село Горно поле.
