Билките в България оказва се не се използват само за лечение. Един българин успешно ги прилага в килимарството. Красимир Арабаджиев, или както всички се обръщат към него като бай Касим, боядисва килими с билки. За съжаление производството на чипровски и котленски килими по старите традиции в страната е почти замряло, но пък бай Касим предава опита си на ученици в чужбина - в държави като Китай и Пакистан. От билките е тръгнал и интересът му към биоземеделието и сега Красимир Арабаджиев ръководи своята Моделна биоферма в хасковското село Тополово, в която гледа и билки.
Моделната биоферма на Красимир Арабаджиев не залага само на лековитите растения, които се изнасят основно за Германия. Тук се гледат биоовце от рядката порода - каракачански овце, гледат биомед, биологична люцерна и се канят да си патентоват дори и марка сусамово олио. Историята на Красимир Арабаджиев, който местните знаят като бай Касим, е повече от любопитна - тръгнал от текстила и килимите, които се научил да боядисва с билки, той пренася интереса си от килимарството към биопродукцията. Надеждата му е да запали и обедини повече фермери с интерес към екологично чистото производство. Помага му активно холандският проект в Източните Родопи „Новото тракийско злато".
Касим „Успяващият" или когато имената определят съдбите
Красимир Арабаджиев ни посреща с чай от седем билки, собствено биопроизводство. Енергията на успяващ човек струи от него още от входа на Моделната му биоферма в Тополово. Тук си го знаят като бай Касим, от времето преди смяната на имената - случайно или не фамилията му Башаран на турски означава точно „Успяващия". Доказателство за успеха му са и първите нелеки резултатите от биологичното производство, с което тръгва през 2005 година. Вече е преминал тригодишния преходен период първо за биосертификат за земята, а после и за отглежданите на нея билки, както и за овцете, които храни във фермата си с биолюцерна. „Общата площ, която е сертифицирана е 347 декара, 62 декара са биологични лозя. В другата площ имаме около 40 декара мащерка. 100-тина декара е биологичната люцерна. Имаме други пет-шест вида билки, от които мента, градински чай, маточина, бял риган, шипка", обяснява фермерът.
Не е лесно да гледаш големи площи с билки, които заради изискванията на биосертификата не могат да се пръскат с препарати. „Наоколо е гора, много ни нападат гъсеници. Миналата година бяха скакалци", обяснява Касим.
Лековитите растения с биосертификат се изнасят в чужбина
Билките, чиято коситба вече започна, се изнасят изцяло за чужбина, основно в Германия. „Продукцията я предлагаме чрез посредник, защото сами не можем да произведем голямо количество, за да напълним един контейнер. Но се надявам до година-две да направим едно сдружение на биологични производители, за да напълним заедно един контейнер", разказва фермерът. Защото цената скачала иначе над 100 процента. „Ние го продаваме чрез един посредник, той без да бара нищо го дава на 7 лева, а на запад е 25 лева, защото продукцията ни е биологична и сертифицирана", разказва още Касим Башаран. И допълва, че в България са може би едни от първите износители на биобилки.
От вътрешния пазар имало интерес, но нямало достатъчно количества. „Сами не можем да произведем толкова, защото водим естествена битка с плевели и болести, нямаме право да пръскаме с хербициди. На ръка втори път копаем площите, още веднъж поне ще трябва да се копае, а това е много трудоемко", обяснява още фермерът.
Докато обяснява разпалено за проблемите, с които се сблъсква родното биопроизводство, бай Касим стига до килимарството и всъщност ни става ясно откъде идва интересът му към билките днес. „В България може би бях единственият, който може да боядисва с билки и от там спечелихме хубавите пари", разказва той за времето около 1994 г. Сега го търсят като специалист в Китай, Пакистан, Афганистан. „Не избирам, важното е хората да се учат. Та оттам тръгна хобито ми към биологичното - аз гарантирам, че нещо, което боядисвам с билка, 100 години няма да изпусне боята, пък който иска да доказва", казва разпалено Касим.
Интересът към билките тръгва от килимарството
Изкараните пари от килимарството през 90-те години бай Касим вкарва в биоземеделието. За това как да боядисва вълната за килимите с билки бай Касим е научил в Турци. Не е било лесно да стигне до тайната с кои билки кой цвят се прави. „Ходихме на тая „голямата екскурзия" в Турция, научихме как се боядисва с билки и просто решихме, че нашият регион тук е наистина екологично чист", разказва той. С часове човек може да го слуша от коя билка кой цвят прави, за да боядиса вълната за килимите. Първо боядисва вълната, после я предат, след това се тъче килима, правят се модели и десени. „Червеният цвят го правим от корени от брош (бел. ред. Rhizoma Rubi tinctorum), така бабите ни са боядисвали яйцата навремето. Стипцата държи боята да не изпуска цвета. Най-големият проблем беше черното - те го кръстили паламуд, за да не се разбере откъде е боята, а то било шапката от жълъди. Те го мелят. Сега вече нямаме цвят, който да не можем да го направим", разказва Касим. Най-дълго - осем часа, се варят билките за червения цвят, синият ставал най-бързо - прави сe от листата на „мъждравка" или белия ясен.
Неговите килими - котленски и чипровски, за по 2 хиляди долара единият, са били изнасяни основно в чужбина, но вече този бизнес е в миналото. „Тогава създадохме работа на 410 човека в Чипровци, Панагюрище, Котел, Монтана, Велинградско - оттам тръгна нашият бизнес", разказва той. Тогава е произвел около 6 000-7 000 кв. метра килими. Но производството на тези килими замряло, защото с химическите бои, които се ползват днес, боядисването излиза три пъти по-евтино. Ако иначе се слага една лъжица боя, за един казан вълна той трябвало да сложи почти един микробус с билки.
Сега учи китайците да боядисват вълната с билки
„Искам да го предам, но няма желание и може би ще изчезне тоя занаят", казва, когато го питам има ли ученици в България. Предава опита си в чужбина. „От килимарството не съм се отказал, защото оттам идва главният приход. Миналата година бях три месеца в Китай, обучих китайците да боядисват с билки", разказва той.
Моделната биоферма прави опити да възстанови рядката порода каракачански овце. Всичко започва преди две-три години, когато в района идват от двете холандски фондации Ark и Avalon по проекта „Новото тракийско злато". „С тяхна помощ направихме този обор, където ни купиха отначало 30 каракачански агнета. С тази биологична люцерна и със сено ги гледаме. Овцете миналата година бяха 30, сега са 50", разказва Касим. Той се надява да увеличи стадото до 150 овце.
За да отглежда биобилките и другите земеделски продукти той е направил и специални лехи с калифорнийски червеи, които преработват и подсилват тор-та. „Така вече тя става шест пъти по-силна от нормалната оборска тор", обяснява той.
Сега се е амбицирал да докаже и в чужбина, че нашето биоземеделие е добро. Хвали се с миналогодишната реколта от пъпеши. „Като не се торят с изкуствени торове и не се пръскат, издържат чак до Коледа. Китайците казват: „вместо сто пъти да ми казваш, че биологичното е хубаво, един път ми докажи, че този пъпеш наистина не изгнива до Коледа. Аз това искам да направя сега", заканва се фермерът.
Мечтае защо не един ден да отвори и да напълни един цял биомагазин. „Виждам в Турция и Германия какво има в един биомагазин, а ние не можем да им предложим това сега", казва той. И разказва как в Турция гостите, едновременно работят с биофермера, копаят, сеят и след това ядат от всичко това.
Държавата до момента не е дала нито лев за овцете и биостопанството
До момента не е получил пари от държавата за своето биопроизводство, макар да е подал документи отдавна. „Засега нито един лев - нито за овцете, нито за биологичното стопанство. Още за 2009 г. не сме получили, за 2010-та. И тази година подадохме нови документи. Вярно 46 000 лева не са много пари, когато ги имаш. Но когато ти трябва да сееш пролетта. Тя пролетта мина, какво да сееш сега освен сусам?", пита фермерът. И допълва, че не е само той и други чакали субсидиите. Нямал задължения, а и всичките му документи били изрядни. „Не знам каква е причината, държавата ли е закъсала - вече не вдигат дори и телефоните", казва той.
Бай Касим философски заключава, че тези, които ще дойдат след него трябва да минат по отъпкания път, който сега той и други като него прокарва в биоземеделието. „По върховете се намират и змии и орли - едните стигат там пълзешком, а другите с летене. Та може би ние сме от тези, които ще пълзим до горе, за да стигнем върха. Но другите след нас, които ще дойдат, трябва да стигнат по-лесно до върха", оптимистично заключава фермерът от Тополово.
На тръгване го питам има ли нещо, с което не може да се справи, бай Касим само се усмихва и казва простичко: „Пустините не са Гоби и Сахара, големите пустини са в главите на простите хора - имаш ли желание, всичко можеш да направиш!".
