Ще има ли в Бургас паметник на Апостол войвода?
Ще има ли в Бургас паметник на Апостол войвода? / архив

Този въпрос задават от Инициативния комитет за тържественото отбелязване на 100 - годишнината от кончината на легендарния Апостол войвода към Общинския съвет и общинската администрация. ВМРО и Сдружение "Родолюбец" поискаха да им бъде дадено пешеходното островче зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий", като най - походящо място за паметника, но решение за това няма вече 2 месеца и половина. Има хора , които са готови да дарят средства за реализирането на идеята, каза Георги Дракалиев, областен лидер на ВМРО - Бургас.

Няма отговор все още и на искането, южният околовръсен път към Меден рудник да носи името на Апостол войвода.

За 2 август, когато ще бъде честването на 100 години от гибелта на българския герой, ще бъде готов филмът с работно заглавие „Следите на Апостол войвода - 100 години по - късно." Той ще представлява обзорна разходка в земите на Ениджевардарско, по долното течение на р. Вардар, западно от Солун. „Идеята е да разкажем повече за този български герой за да почетем паметта му и да покажем, че там е имало българи и все още има", заяви Николай Долапчиев от Сдружение „Родолюбец".

Американски публицист, който обикаля няколко години с македонските чети, пише за Апостол войвода , че това е македонският „Робин Худ" и че във всеки народ се ражда по една такава „велика личност, която свети като факла в мрака". С честването на Апостол войвода ние искаме да се върнем към корените си и да покажем, че не сме бездуховна маса и можем да постигнем много, ако се върнем към нашата същност и прегърнем идеалите си, това сподели Веселин Лафчиев.

Във филма историята на живота на войводата ще бъде преплетен с историята на хората от този регион. Посетени са над 40 населени места. Филмът ще бъде качен в Интернет, а има планове да бъде представен и в Несебър, Влас, Равда. Там живеят наследници на много българи преселници точно от този регион.


Апостол Петков Терзиев, наричан Постол войвода, е роден на 6 май 1869 и загива от предателска ръка на 2 август 1911 година. Става хайдутин на 23 години, до своята смърт е бил поборник за правата на българите в Ениджевардарско.