Около половин тон боклук - или 470 кг. е изхвърлил средно всеки българин през 2009 година. Оттогава са последните данни на статистиката у нас, които вероятно продължават като тенденция през миналата и тази година. За цялата 2009-та година в България са произведени 3 561 000 тона отпадъци, като едва 6 хиляди тона от този боклук са предадените за рециклиране битови отпадъци през същата година. От общата цифра малко над 303 хиляди тона са отпадъците от опаковки. От тях най-много - около 97 хиляди тона, са от хартиени и картонени опаковки, следвани от опаковките от пластмаса - около 95 хиляди тона и стъкло - 76 хиляди тона. За сравнение рециклираните опаковки същата година са малко над 132 хиляди тона. Като най-много - 23 537 тона, е рециклираното стъкло през 2009 година.
Все още сме единствената страна в ЕС, която не рециклира боклука
Въпреки тези цифри, които сочат минимално рециклиране и у нас, проучване на Евростат показа, че че 100% от отпадъците в България отиват в депа и сметища. Така страната ни се превръща единствената държава в европейската общност, която не преработва боклука си.
Очаквано страните от Западна Европа генерират много повече боклук от тези от Източна Европа. В България боклукът на глава от населението е с около 10 на сто по-малко от средното за Европа, където цифрите сочат 513 кг на човек през 2009 година. Общо за Европейския съюз 24% от отпадъците се рециклират, 18% се компостират, 20% се изгарят, а 38 на сто се изхвърлят на бунището.
Логично Евросъюзът все повече надзърта в кофите за боклук на своите страни членки. В негова директива е заложено изискване до 2020 г. най-малко половината битови отпадъци да се рециклират.
Ясно е, че увеличаването на дела на рециклиране чрез по-добри системи може да спести милиарди тонове емисии на парникови газове. Евродоклади и програмата на ООН за околната среда призовават и за радикална промяна в начина, по който се използват ограничените природни ресурси.
До 2050 г., при запазване на обичайните стопански практики, потреблението на ресурси ще се увеличи до три пъти в сравнение с настоящото си ниво. Това налага използването на ресурсите да бъде ограничено, като суровините се преработват вторично. Все повече отпадъци, генерирани не само от европейските промишлени отрасли и потребители, се преработват в нови продукти, вместо да се погребват в депа.
Сметищата - фабрики за токсични материали и парникови газове
Сметищата са практически фабрики, които превръщат боклука в токсични материали и парникови газове и това ни кара все по-често да мислим за този сериозен екологичен проблем. Водата, проникваща в боклука, разтваря съдържащите се в него химикали и тежки метали, които след това попадат в най-близките източници на подземни води. Всичко това стимулира институциите и бизнеса да търсят начини, с които количеството боклук да бъде намалено чрез преработката му и вторично използване. Има много примери за това - тръгва се от по-скромни кампании. Като например тази в метрото в Монреал. Всяка сутрин пътниците там получават безплатно два вестника, които след това се изхвърлят където и да е. Студенти са амбицирани да променят тази практика и отскоро провеждат информационна акция. Монреалското метро и компания, производител на преработена хартия, обезпечават инициативата „Сутрешните вестници - за преработка", като в станциите на метрото са поставени специални съоръжения, предназначени за събирането на вестниците.
В Сан Франциско действа програма „изхвърли-плати", по силата на която жителите на града плащат такси, зависещи от обема на изхвърления боклук. Програмата е съчетана със система за преработка и компостиране на отпадъците, в резултат на което градът е свел количеството на боклука, изпращан към сметища, до нивата от 1980 година, или около 30%.
Отпадъците - огромен източник на пари и ресурси за бизнеса
Дори само ограничените природни ресурси вече насочват бизнес интересите към рециклирането. Учените вече алармират, че добивът на голяма част от минералите и металите достига своя пик и скоро ще започне да намалява, като вече се чертаят прогнози за изчерпването им в обозримо бъдеще. Към това се добавя екологичният ефект и дори създаването на в пъти по-голяма икономическа активност при рециклирането, отколкото при депонирането на отпадъците.
За това, че рециклирането е безотказен източник на пари, доказва и най-богатата китайка Чжан Ин, която натрупа милиарди долари от преработка на хартия. През 90-те години на миналия век Чжан основава компанията си Nine Dragons Paper Industries с амбицията да "опакова растящия китайски износ". "Изхвърлената хартия е като гора. Може да се рециклира поколения наред" - водещ принцип за китайката, която събира отпадъчна хартия от САЩ и Европа и я транспортира с кораби до Китай. Там отпадъците се рециклират в опаковъчен картон.
Всяка година само в Съединените щати излизат от употреба между 14 и 20 млн. персонални компютъра, като в тях се съдържат хиляди тонове ценни материали, включително олово, злато и мед. Освен че помагат в преработката на отпадъците, технологиите генерират все по-голямо количество „електронни боклуци". Тяхното рециклиране не само предотвратява замърсяването на природата с токсични отпадъци, но и осигурява добри възможности за печалба.
„Електронният боклук" става най-бързо растящият вид отпадък
Дори минни компании вече признават, че от компютрите и електронната техника могат да бъдат извлечени поне два пъти повече метали, отколкото от рудите. И естествено насочват поглед натам.
Технологичните компании вече използват повторно голяма част от компонентите на продуктите. "Синият гигант" IBM поддържа няколко преработващи предприятия по света, като по този начин успява да рециклира над 90% от върнатата от клиентите техника.
По-строги правила за справяне с електронните отпадъци готви и Европа. ЕС е твърдо решен да спре бума на най-бързо разрастващия се вид боклук не само в Европа - изхвърлени мобилни телефони, компютри и други електронни устройства.
Евродепутатите са решени, че искат държавите-членки да събират най-малко 85 на сто от изхвърлената електроника към 2016 г., в сравнение със само 33% днес. Съгласно новите правила производителите на електроника ще трябва да „платят сметката" за събиране на изхвърлените апарати и устройства. Очакванията са отпадъците от електроника в европейската общност да нараснат до 12 милиона тона до 2020 година.
И като говорим за електронни отпадъци - пример от Сан Диего, където работи устройство, подобно на банкомат, което дава пари след като вкарате в него стария си, непотребен или развален, мобилен телефон. Или друг електронен продукт. Уредът се казва ecoATM и очевидно има бъдеще при скоростта, с която се подменят старите мобилни устройства. Машината сканира поставеното в нея устройството и го разпознава. След като го провери, тя докладва на собственика колко струва. Той може да си вземе парите в брой, да ги добави към картова сметка или да ги предостави като дарение. Фирмата е събрала десетки хиляди телефони, музикални плейъри, DVD-та и касети, цифрови фотоапарати, GPS устройства и преносимите компютри. Всичко се преработва с автоматизирана серия от електронни машини в база за преработка на е-отпадъци в Онтарио, Канада.
