Трябва да се прави разлика между интелигентни сгради и сгради, които по интелигентен начин консумират енергията, тоест пасивните къщи, защото това са доста различни направления в проектирането и строителството. Това обясни за IBM Smart Planet арх. Здравко Генчев, директорът на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".
Интелигентните сгради са тези, които в много голяма степен са съоръжени с техника, която автоматизира основни процеси в сградите. Дори се стига до автоматизиране на някои битови процеси. Това не винаги се съпровожда с енергийна ефективност. Защото всяка една автоматизация всъщност е свързана с консумация на енергия, обяснява специалистът.
Има и понятие интелигентно потребление на енергия, което вече е енергийно ефективната сграда или сградата с почти нулева консумация, или пасивната сграда, както други я наричат. Дори има сгради, които се наричат „плюсови" - те произвеждат повече енергия със съоръжения за възобновяеми енергийни източници, отколкото консумират.
„Това, което е остро актуално в момента е интелигентното използване на енергията и то е свързано с климата", казва арх. Генчев. Той припомни филма на Чарли Чаплин „Модерни времена", където всичко е автоматизирано, той стои и роботи му подават разни неща. Това е направлението на чисто интелигентните сгради, посочи архитектът и добави, че не ги отрича. „Това обаче е присъщо на някои видове сгради и то предимно обществени, които имат по-силно изразен функционален характер. Но не масовите сгради, най-малко пък жилищните", коментира директорът на „ЕнЕфект". Когато се говори за интелигентно използване на енергията, това са тези пасивни и ниско енергийни сгради. В момента по думите му 40 процента от замърсяванията на практика идват от сградите. И тъй като в последно време все повече се използват и енергийни източници, например дърва, въглища поради високите цени на енергията, замърсяването стана още по-страшно, казва Генчев.
ЕК залага твърде амбициозни цели за сградите - готови ли сме?
Последните решения на Европейската комисия засягат тъкмо въпроса за енергийната ефективност на новите сгради. С твърде амбициозната цел - след няма и десет години първо обществените сгради, а след това и останалите, да бъдат строени така че да са с почти нулево потребление на енергия.
Интелигентното потребление на енергия е това, което се регламентира от последните директиви на Европейската комисия. Има една директива за поведението на сградите, за енергийните характеристики, която е била приета преди няколко години, но през 2009 година беше основно преработена и актуализирана. И тя постави досега непознати цели: от края на 2018 година всички нови обществени сгради, които се строят трябва да бъдат с почти нулева консумация на енергия, а от 2020 година трябва всички нови сгради, не само обществените, да бъдат такива.
Архитект Генчев коментира, че това са страшно високи цели, които не всеки човек може да си представи, но специалистите са длъжни да го направят. Според него като цяло Европа не е готова. „Даже застрашително не е готова и се движи доста бавно все още, но има няколко мотора в Европа, сред тях Германия, Австрия, Дания, не искам да кажа, че са само те, но това са като че ли пионерите, които дърпат напред процеса. България не е по-добре от средното равнище на Европа, дори може би сме по-зле, но не бих казал, че това изоставане е наш, то е европейски феномен", обясни експертът.
Къде обаче са решенията, попита той и отговори, че на първо място е нормативната основа. Архитект Генчев определи евродирективата като „първата лястовичка", която най-общо определя посоката, но сега на основата на нея всяка страна членка на ЕС трябва да разработи свои национални норми и да направи пътна карта как до 2020 година и след това тези стъпки към внедряването на този вид сгради ще се преминават. Но всички тези неща трябва да се постигнат и по един икономически ефективен начин. Това го казва ясно и самата директива, обяснява той и допълва: „Положението, в което се намираме в момента, не само нашата страна, но ние особено като бедна страна, не можем да си позволим да отидем изведнъж до някакви крайности, да направим една нулева сграда и да кажем ето това ще бъде строителството от днес нататък".
По думите му е реалистично да се планират тези стъпки, за да може да края на това десетилетие да имаме реални условия за преход към новото строителство. Трябва и много ясно, както се казва и в директивата, да се разграничат целите.
„Ако ние можем да си поставим за задача в новите сгради консумацията да е близка до нулата, то в съществуващите сгради трябва да поставим една цел, значително по-постижима, защото може да се окаже, че в една сграда, която е изживяла две трети от живота си, например панелни сгради по на 40 години, на тази сграда да направиш подобрения за много пари, дали си струва", попита арх. Генчев.
Промяната ще бъде изпитанието пред строителната индустрия
Освен да си постави реалистични цели България трябва да мине и отвъд простото пренаписване на законите - към реална промяна на обстановката в строителния бранш, смята арх. Генчев:
„Не се съмнявам, че нормативната основа ще бъде преработена, но има един много голям, сериозен въпрос, без решаването на който нормите ще си останат на хартия. Това не е въпрос, който се решава за ден или два, това е цялостен процес: строителната индустрия. Тя не е готова. Защото има много материали в момента, които са свързани с този вид строителство, но далеч не всички ще издържат изпитанията на следващите десетилетия. Все още има какво да се желае от изолациите, не можем да вървим непрекъснато по пътя на удебеляването на външните стени, като увеличаваме все повече и повече изолацията. В момента с наличните изолации, за да се постигне една пасивна сграда, е необходимо изолацията на външните стени да бъде с дебелина между 20 и 30 сантиметра. Самата конструкция на стената е горе-долу 25 сантиметра. Една тухла е 25 сантиметра, ако сложите и 30 сантиметра изолация, какво става? Ние сме малка държава, представете си каква площ ще заеме тази изолация. Това е голям въпрос, по който трябва да се работи на научна основа".
Архитектурата не трябва да страда заради енергийната ефективност
Всички по веригата, от които зависи появата на нова сграда, трябва да познават добре принципите на енергийната ефективност, за да бъдат те успешно прилагани. Освен това пасивните технологии не трябва да се отразяват негативно на архитектурата.
„Самата строителна индустрия и тези, които консумират нейните продукти, също би трябвало повече да знаят, тоест това са проектантите най-вече, защото те залагат качествата на сградите и тези изпълнители в строителството, които поставят изолации, монтират вентилационни, климатични системи, дограма и прочие. Всичко това е свързано и с преосмисляне и на самата архитектура. Не знам дали всички са забелязали това, но ние архитектите го забелязахме преди години, когато се появиха първите нискоенергийни сгради. Те бяха ниски, причудливи, странни, някои от тях да не кажа грозни. И това донякъде отблъсна хората. Те си казаха: ако това са ви енергийно ефективните сгради, по-добре да си живеем в старите и да плащаме повече пари за енергия. Постепенно обаче стана ясно, че не енергийната ефективност прави тези сгради такива, а по-скоро нашето неумение да прилагаме принципите на нискоенергийната сграда в нашата професия. И постепенно се появиха такива сгради, които са може да се каже шедьоври", коментира арх. Генчев.
Според него може да се каже, че днес вече няма предубеждение към сградите от гледна точка на качествената архитектура. Но по думите на Генчев остава въпросът, че архитектите би трябвало по-скоро по-добре да владеят принципите на това проектиране, за да може да се получават и по-добри резултати.
