Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението. Ето аргументите на Георги Папакочев:
Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка, за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър /говори се и за зам.-министърка!/ и няколко други знакови фигури на сегашното управление.
За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ, шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания".
Очакванията са, че разрушителните торнада в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и международен план.
Кадрите решават всичко
В началото на май от Уикилийкс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета" на правителството на Бойко Борисов - липсата на кадри с опит.
„Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството", отбелязват американците и напомнят за „късата пейка" на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера около дефицита на истински компетентни хора, на които може да разчита.
Заключението на американците гласи: „Неговата желязна хватка в парламента, в съчетание с централната му роля в правителството, го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват сред средния българин, който още иска техният прям премиер да успее". Край на цитата.
Изгубена любов
Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин" за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населението се засилва още повече от скока на инфлацията, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри.
Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризата на намаляващите доходи и потребление, да прекрати свиването на инвестициите и увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.
И замириса на избори...
Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използва. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване" в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал" и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори.
Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги, както и присъдружната на управлението скандална „Атака", очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.
Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управлението. Усещане, което при едни поражда видения за бушуващо торнадо, а при други - за пролетно „ухание на жена", както някои си представят властта. В зависимост от съответните партийни нагласи.
