Най-общо самотата може да се раздели в две големи групи - доброволна и принудителна. Доброволната е ясна - решаваме да си починем от шефове, приятели, шумни компании и си даваме кратка почивка на някое спокойно място, откъснато от света. Но какво да кажем за принудителната самота? Не, не само затворът, но и собственият ти дом може да те обрече на самота.
В подобна ситуация от 1997 година до ден днешен е изпаднал единственият жител на старозагорското село Воловарово. Чудя се какво точно да ви разкажа за Делчо Стефанов, за да не ви натъжи. Когато му отидохме на гости, той точно прибираше козите си от паша.
За миналото той разказва с носталгия и усмивка: „Разтуриха се работите с моята жена. Бях зет в едно пловдивско село. Оставих всичко, което бях направил там - къща, двор, и се върнах в родния си дом". Както и да ги броим в селото има не повече от седем къщи, които се посещават от време на време от своите собственици.В останалото време 62-годишният Делчо очаква с нетърпение да размени по някоя друга дума с гостите на Воловарово.
Историята на Бай Делчо може да чуете в прикачения звуков файл.
