Промените в Закона за търговския регистър, приети от парламента миналата седмица и влизащи в сила догодина, са продиктувани от необходимостта за баланс между защитата на личните данни и публичността на информацията. Това обясни в предаването „Кой говори" по Дарик изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Виолета Николова. По думите й те са временна мярка. Програмният директор на БСК Жечко Димитров обаче е категоричен, че направените промени ще затруднят достъпа до информацията в регистъра от чужбина.
„За всеки, който е отворил закона и е видял какво предвиждат тези промени, е напълно ясно, че по никакъв начин не се нарушава публичността на данните в Търговския регистър и тази публичност не е ограничена. Това, което предвижда изменението на Закона за търговския регистър, е баланс между защита на личните данни и публичността на информацията", обясни Николова и допълни, че идеята е достъпът да се осъществява чрез електронен подпис или цифров серитификат. „Идеята на законодателя и нашето предложение е да се използват съществуващите към момента електронни подписи и отделно този цифров сертификат, който е напълно безплатен", обясни Николова.
Тя заяви, че към момента в търговския регистър има регистрирани над 500 000 търговци - еднолични търговци, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества. Всички данни на тези търговци са в регистъра - ЕГН-та, адреси, спесимени, всичко, което представлява лични данни и по думите на Николова те са „на показ". Тя обясни, че няма нито един регистър в Европейския съюз, който да предоставя на показ абсолютно всички лични данни на гражданите.
С настоящите промени в Закон за търговския регистър се въвежда достъпът до него с цифров сертификат или електронен подпис. Сертификатът ще се изважда с молба и срещу документ за самоличност, като подаването им става на гише в Агенцията по вписванията и веднага се предоставя на заявителя.
„Става въпрос за възможност да се проследи кой влиза в регистъра, къде влиза и какво прави, защото ако възникне злоупотреба, след като този достъп оставя следа след себе си, много лесно може да се установи кой какво е правил вътре. При мен непрекъснато постъпват жалби от различни дружества за това, че са използвани техните подписи, че са съставяни документи с невярно съдържание, тези документи са използвани впоследствие за регистриране на нови дружества, самите хора не знаят за какво става въпрос", каза тя. Николова обясни, че на практика никой в агенцията няма да гледа кой къде влиза и какво прави, а достъпът в регистъра ще оставя следа в информационната система. Ако възникне случай на измама, образува се досъдебно производство и органите на досъдебното производство изискат информация от Агенцията по вписванията, оттам ще могат да им предоставят кой къде е влизал и какво е правил. Според юриста от програма „Достъп до информация" Фани Давидова направените промени са лош знак, тъй като по думите й отново се предоставя избор „сигурност срещу граждански права".
Според бизнеса промените, касаещи достъпа до Търговския регистър „ще затруднят работата". „Ако всички потребители на Търговския регистър трябва да се наредят пред регионалните звена на Агенцията по вписванията за сертификати... Те не решават проблема с личните данни, а ще ограничат ползването на информацията от чужбина, което за мен е необяснимо", каза Жечко Димитров и допълни, че електронните подписи от чужбина не важат у нас, което ще затрудни достъпът на чуждите инвеститори.
Според Николова информационната система не е заложена по адекватен начин изначално. „Ако ние имаме претенцията да отговаряме на европейски директиви, то това трябва да бъде направено по съответния начин. Тази мярка, това изменение в Закона за търговския регистър е една временна мярка. Защото целта е да се изгради една нова система на търговския регистър, която много ясно и категорично да даде това, което всъщност се очаква", коментира тя.
Жечко Димитров от БСК е категоричен, че промени по отношение на търговския регистър са необходими и в това спор няма, но въпросът е какви са те. Според него направените промени не са ясни и препращат с решение на Министерския съвет. „Тоест законът спира да действа в тази част каква информация трябва да се визуализира и с подзаконов нормативен акт някой някъде ще решава каква да бъде тази информация", коментира представителят на стопанската камара. По думите му бизнесът безспорно е съгласен и не може да има възражения, че не е нормално до лични данни на акционери и на хора, които не са представляващи дружеството, спесимени да има свободен достъп. „Начинът, по който работи регистърът, начинът, по който се правят промени в този регистър обаче не може да бъде подкрепен, просто защото не е ясен резултатът", обясни той. От работодателската организация припомниха, че от 2006 година досега са направени 11 промени в Закона за търговския регистър. Според тях е необходимо да се направи цялостен проект за реорганизация на регистъра, а дотогава по-добре нищо да не се прави.
Виолета Николова пък обясни от своя страна, че за да се направи системата, така че да удовлетворява изцяло бизнеса, това означава първо, да се направи не само законодателен анализ, но и по отношение на самата информационна система. „Това означава на практика една напълно нова информационна система, което е свързано първо, с разработването на задание за тази информационна система и най-вече с отпускането на средства, които съвсем не са малко", коментира тя и допълни, че със сигурност става дума за милиони. Шефката на Агенцията по вписванията допълни, че в условията на криза не вижда как биха могли да бъдат отпуснати тези средства, за да се направи промяната.
Според представителя на Българската стопанска камара промените, касаещи търговския регистър, трябва да са съгласувани предварително с потребителите му.
