Какво е да станеш кмет на опасен град, хаотичен и известен не с добрите си нрави, а с честите престъпления? И да искаш да промениш този град, да ограничиш колите, които се движат буквално, където им хрумне. Да направиш велоалеи и бусленти? Да се изправиш, ама наистина да се изправиш срещу организираната престъпност и да продължиш с реформите, макар те да застрашават живота ти.
Енрике Пенялоса днес е символ на такъв кмет - успешен визионер, който мечтае и реализира мечтите си. Няма как да бъде другояче, когато си кмет на град, който е високо високо в облаците и единственото, което ти остава, е да мечтаеш.
Богота се намира на 2547 метра надморска височина (връх Мусала е на 2925). На такава височина е сигурно, че автомобилите се приспособяват по-лесно от хората, но когато Енрике Пенялоса стана кмет на Богота, той въведе транспортната концепция "град за хората, не за автомобилите".
Той е човек, който винаги има план. Като бивш кмет на Богота и претендент за нов мандат, Пенялоза пак е в онова еуфорично състояние, когато чертае в главата си план за перфектния град, в който би желал да живее.
На телефона от Богота, столицата на Колумбия, е Енрике Пенялоса в екслузивното интервю на Константин Вълков за "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Казвате, че не сте виждали град, който да гледа така негативно на себе си като Богота. Как успяхте да промените това?
Енрике Пенялоса: Беше изключително трудно. Принципно, градът беше подвластен на автомобилите. Не беше давано почти никакво значение на тротоарите, парковете, пешеходните зони. Много коли се паркираха по тротоарите. Нямаше никакви велоалеи. Зелените площи бяха в много лошо състояние. Положихме големи усилия, за да превърнем града в малко по-човешки, да махнем колите от тротоарите, да посадим дървета, да направим защитени велоалеи. Удивих се, че хората наистина отговориха много положително.
Наред с това направихме инвестиции в кварталите и районите, където живеят хора с ниски доходи. Фокусирахме се върху училищата и библиотеките, върху парковете.
Най-общо бих казал, че се опитахме да направя много обикновени неща, с които показахме уважение към хората.
Започнали сте да премахвате колите от тротоарите и не е имало опозиция срещу вас? Не си представям това да се случи без проблеми в моя град София например.
Беше като война в Богота. Преди това да се случи косата ми имаше тъмен цвят (смее се). В един момент около 85 % от хората не одобряваха това, което правя, защото общественото мнение насилствено беше насочено срещу мен. Не всички хора в Богота имат автомобили, но собствениците на телевизии, вестници, самите журналисти - те всички имат коли и се настроиха срещу мен. Беше ужасно.
Например, когато инсталирах ограждания, които да не позволяват на колите да се качват на тротоарите, това се превърна в гигантски скандал. Хората ми казваха, че съм абсолютно луд - имало достатъчно място на тротоарите за хората и за колите. Тогава направихме една телевизионна реклама, в която обяснихме, че тротоарите са един вид съседи на улиците, защото "живеят" едни до други. Тротоарите са за много неща, не само за придвижване от едно място до друго - те са за разговори между хората, за игра, за разходка, за целуване, за правене на бизнес. Тротоарите за мен са нещо, което е по-близко до парковете. Да кажеш, че на тротоарите има достатъчно място колите да паркират, значи да кажеш, че можем да превърнем площадите и парковете в места за паркиране на коли.
Основната ми цел беше да покажа, че за всеки град хората са най-важното нещо. Важно е да се запомни, че по конституция имаме много права. Всяко демократично общество дава на хората редица права. Но не мога да си спомня в някоя конституция да пише, че хората имат право да паркират колите си, където си поискат. В този смисъл обществото може да прецени как да разпредели пътното пространство. Това е едно от най-важните решения, които трябва да бъдат взети.
Улиците са най-важният ресурс, който един град притежава. Далеч по-важен от това да бъдат открити нефт или злато под него. Основният въпрос е как да се разпредели това толкова ценно място между пешеходци, велосипедисти, обществен транспорт и колите.
Така или иначе някои все още вярват, че най-важната част от градовете не са тротоарите, а по-широките пътища, които наподобяват на магистрали. Как ги убеждавате във вашата визия?
Факт е, че нито един град не се е справил със задръстванията, като прави повече пътища и по-широки пътища. Високоскоростните пътища намаляват свободата на хората - не можеш да пресечеш такъв път, създава се шум, опасни са. Ще ви дам един пример. Ако кажем на което и да е тригодишно дете някъде по света "внимавай, кола!", детето ще се отдръпне назад уплашено. И ние намираме това за нормално. След пет хиляди години съществуване на градовете има ли някакъв прогрес в това да живеем по този начин? Децата да бъдат заплашени от колите?
Най-тъжното нещо е, че когато разширим пътищата, това няма да реши проблема със задръствания. В Щатите бяха направени гигантски магистрали, за да се придвижват хората от един град в друг. В следствие на това трафика става все по-натоварен. Загубеното време, прекарано в задръствания, се увеличава с всяка година.
Единственият град в Северна Америка, като тук включвам САЩ и Канада, където времето за придвижване не се е увеличило, е Ванкувър. Там просто не позволяват строежа на магистрали. За сметка на това непрекъснато се опитват да подобрят обществения транспорт.
Понякога е трудно да се разберат някои неща, тъй като те са против нормалната логика. Например, на нас ни се струва, че слънцето се движи около земята. По същия начин ни се струва, че по-широките пътища ще решат проблема със задръстванията. Много е важно да се разбере, че задръстванията не се създават от броя на колите. Основната причина за трафика са броят пътувания и дължината на тези пътувания. Ако направите по-големи пътища, хората ще предприемат по-дълги пътувания с колите си. За трафика е едно и също да имате десет коли, които се движат в рамките на един километър или една кола, която се движи десет километра. Така че никога няма да решите проблема с трафика, само като правите по-широки магистрали.
Ако все пак правите по-широки пътища, на всяка цена отделете специални ленти за автобусите. Също така трябва да изградите паралелни и много качествени велоалеи. До тези велоалеи е добре да има и висококачествени тротоари за пешеходци. Така дори и задръстването да е голямо, ще имате възможност чрез бус-лентите да придвижите много голям брой хора по ефикасен начин.
Само за три години буквално сте преобразили Богота. Коя беше най-голямата ви грешка?
Мисля, че трябваше да комуникираме по-добре всички тези неща с жителите на града. Трябваше да им представя как точно работи всичко това. Това е нещо, в което не инвестирах достатъчно време.
Спомняте ли си кое беше първото нещо, което направихте, когато станахте кмет и кое беше последното?
Едно от първите неща, които направихме е, че ограничихме използването на автомобили според регистрационните им номера. Всяка кола имаше ограничение в рамките на определени дни, когато не можеше да излиза в пикови часове сутрин и вечер. Едно от последните неща беше референдум, в който попитахме хората дали искат да има ден без автомобили веднъж годишно. Така първият четвъртък на всеки февруари в целия град няма нито едно кола.
Вие лично имате ли автомобил?
Да, имам. Вижте, не бих казал, че мразя колите. Просто се опитвам да я използвам интелигентно. Много е хубаво да пътуваш до провинцията с кола. Понякога е хубаво да шофираш нощем из града. Но за да отидеш на работа, на училище или на разходка из града, по-добре е да използваш градския транспорт.
Истина ли е, че колите на популярните политици в Богота са бронирани?
Да.
Дори вашата?
Моята кола е бронирана, да. Преди време имаше проблеми. Донякъде беше рисковано. Престъпленията бяха повече. И въпреки че днес все още имам бронирана кола, през повечето време аз се движа с велосипед. Днес ви се обаждам от моя офис, но преди това бях на две срещи, на които отидох с велосипед.
Значи все пак е безопасно да се движиш из Богота?
Вижте, в Богота все още продължава да има много проблеми. Не бих казал, че града вече прилича на истински модерен град. По-скоро се опитахме да въведем няколко експеримента, които бяха интересни и проработиха. Но като цяло продължаваме да имаме проблеми. Дребна престъпност продължава да има, но нищо което да застрашава живота или сигурността ви.
