Миналата седмица България се присъедини към пакта „Евро плюс". Този пакт предвижда участващите страни да приемат законови забрани срещу натрупването на дългове над 60 процента от брутния им вътрешен продукт, да координират политиката си при определяне на данъчните основи и да обвържат ръста на заплатите с производителността, а възрастта за пенсиониране - с продължителността на живота. Може ли присъединяването към пакта „Евро плюс" да се окаже минус за българите и какви са ползите и вредите от участието в този пакт, бе тема на дискусията в предаването на Дарик „Кой говори". В нея участие взеха Георги Ангелов от институт "Отворено общество", Лъчезар Богданов от Industry Watch и политологът Владимир Шопов.
На въпроса дали присъединяването към пакта „Евро плюс" ще вдигне данъците в България, официалният отговор на Министерството на финансите беше, че „европейският механизъм за стабилност няма общо с никакви данъчни хармонизации, а става въпрос за идея да бъде хармонизиран механизмът на определяне на корпоративната данъчна и върху нея да се наслагват националните ставки на корпоративните данъци на отделните държави".
Георги Ангелов от институт „Отворено общество" обясни, че финансовото спасяване на Гърция и Ирландия миналата година е било незаконно според договорите на Европейския съюз. Поради тази причина „в края на миналата година те решиха да променят договора на ЕС, с който да създадат законен механизъм за спасяване". Ангелов уточни, че Германия е предложила да бъде създаден пакт, за да се спазят правилата, тогава Франция е поискала увеличение на преките данъци, а Гърция - намаляване на лихвите, т. е. е започнало договаряне, в което България не е участвала. Въпреки това България влиза в този пакт и в този смисъл интересите на страната не са защитени. „В пакта има някои смислени неща. Той повтаря някои неща от пакта на Дянков за фискални правила, да няма дефицит и т. н., но има и някои вредни неща за нас - данъчна хармонизация, изискване за координация на икономическите политики", каза Ангелов и обясни, че данъчната хармонизация означава изравняване на нашите данъци с европейските. „В пакта има един механизъм за оценка на конкурентоспособност , който я оценява чрез заплатите. Например, ако ти се вдигат заплатите по-бързо, отколкото в Германия, не си конкурентен, затова трябва да спреш да ги вдигаш. Но една бедна страна трябва да има по-голям растеж на доходите, за да стане богата, т. е. това пак не е помислено от наша гледна точка. Помислено е от гледна точка на богатите страни. Наистина, ако при две богати страни има различен темп на ръст на заплатите, се появява проблем с конкурентоспособността , но ако една бедна страна има по-висок ръст на заплатите, не е задължително да има такъв проблем, може тя просто да забогатява, което е хубаво нещо", разясни Георги Ангелов и добави: „В Лисабонския договор се казва изрично, че по данъчни въпроси не може да има хармонизация. И второ, какво означава „ние ще дадем най-много в спасителния фонд на еврозоната, ние ли сме създали хаоса". Формулата за разпределение на квотите в спасителния фонд ощетява бедните страни. България, като най-бедната страна от ЕС, ще трябва да обещае 17 процента от брутния си вътрешен продукт, което е два пъти повече от държавния дълг, който имаме. Трябва да утроим държавния си дълг, за да си изпълним задълженията, Люксембург ще плати 3 процента". Георги Ангелов уточни, че според тази формула България обещава да плати 6,1 млрд. евро, като първата вноска, с която тръгва този фонд, е 300 млн. евро и при всяка следваща фалирала страна, трябва да се внася още.
Според Лъчезар Богданов, съдружник в Industry Watch, мотивацията България да се присъедини към този пакт е „доста странна". „Пазарлъкът", така да се каже, върви между тези, които са относително финансово стабилни и имат ресурс, и тези, които имат нужда от спасяване. Въпросът е България, присъединявайки се към този пакт, къде я причисляваме", заяви той. Според него не е ясно дали България „се чувства като Германия, която има много излишни пари, с които да спасява страни" или се очаква страната да фалира и да се моли да бъде приета в този пакт и да бъде спасена. „Аз лично се надявам България да не е в нито една от двете позиции, да се развиваме по нормален начин, да имаме финансова стабилност, да имаме икономически растеж и тогава ще е безсмислено България да участва в този пакт на ниво механизъм за спасяване. Ние имаме интерес да имаме правила по подобие на този фискален пакт, по който да имаме ред и дисциплина в нашите финанси, за да не се налага да бъдем спасявани, а не да сме готови на всичко да ни допуснат в зоната на спасяваните", допълни Богданов. Според него България е една от най-бедните, но дисциплинирани страни, а се съгласява да плаща за всички останали, които са десет пъти по-богати. „Ако еврозоната се превърне в този механизъм, ние сме по-добре без нея. Ако това е да ни върнат 35-40 процента данъци и 40 процента осигуровки и да платим 6 млрд. евро", каза той и добави, че представата за българската позиция до момента е неясна: „Ние чуваме за различни позиции на български институции, но нямаме процес, при който те да бъдат на едно място премислени, не е имало дискусия".
Политологът Владимир Шопов от Институт за модерна политика обясни, че позицията, която заема България в момента, е резултат от две притеснения: „Основното притеснение е възможността Европа да започне да се развива на различни скорости. Има такава възможност това да се случи и логиката, която следва правителството, е свързана с това България да влезе в механизма максимално рано. Вярно е, че основните неща в този механизъм на практика са договорени от страните в еврозоната, но това не е прецедент. По същия начин влизаме в Шенген, той е същия тип международно сътрудничество, което се развива по-бързо от това, което става вътре в самия ЕС и след това другите догонват и се опитват да влязат. Второто притеснение е свързано с това, че когато има проблем със скоростта, с която се случва всичко това, при голяма част от правителствата, освен този пакт, се случват още редица други неща успоредно. Това също създава допълнителна трескавост при вземането на решения", каза Владимир Шопов. По думите му „когато се преговаря в ЕС, когато се разглежда даден механизъм, винаги съществува следната логика - тук може да има цена, но винаги срещу нея има някакво възприятие за полза. По същата логика е и пакта - има проблеми, но е по-важно България да направи следваща стъпка към еврозоната. От гледна точка на влизането в еврозоната ползата е, че всички неща, които неформално се представиха и се обясняваха като критерии за влизане в еврозоната, една част от тях ще бъдат де факто регламентирани тук. България по-ясно ще знае как да стигне до еврозоната. Това са допълнителните параметри, които никой досега не назоваваше".
