Как социалният министър Тотю Младенов успя да вдигне заплатите в някои браншове, като заобиколи финансовия министър Симеон Дянков, който не позволява увеличаване дори на минималната работна заплата - отговор на този въпрос дават икономисти от Института за пазарна икономика в анализ, посветен на колективното трудово договаряне и разпростирането му на отраслово равнище. Повод за анализа е фактическото разпростиране на 4 браншови колективни договора, реализирано със съгласието на работодатели и синдикати, и подписано от социалния министър. То доведе до административно налагане на увеличаване на заплатите в тези браншове и подобряване на условията на труд в предприятията от тях.
Според Института за пазарна икономика това законово право на министъра води до ограничаване на конкуренцията и трябва да бъде отменено. Синдикатите и работодателите обаче защитиха смисъла на колективното трудово договаряне и неговото разпростиране. От Българската стопанска камара предложиха промени, които да дават право само отделни клаузи да се разпростират на браншово ниво. КНСБ предлага други промени, които да гарантират ефективен контрол върху изпълнението на разпрострените договори.
През лятото на 2009 година социалният министър Тотю Младенов инициира началото на разпростиране на отрасловите колективни трудови договори. Оттогава досега той упражни правото си да разпростира договори 4 пъти, като наложи еднакви условия във ВиК сектора, дървообработващата промишленост, производството на хартиени изделия и производството на напитки. Това означава, че условията, договорени между бизнеса и синдикатите на ниво отрасъл, вече са валидни не само за предприятията със синдикални структури, но и за всички останали предприятия. В дървообработващата промишленост тези условия залагат вдигане на минималното заплащане с 25 лева, по-висока ставка за нощен труд и право на 6 работни заплати като обезщетение при предсрочно освобождаване от работа. Тези условия вече са валидни за нови 12 хиляди работници.
Те са резултат на договор, постигнат чрез свободните преговори между работодатели и синдикати, обясни Николай Недев от КНСБ. Договарянето има за цел да постигне усреднени условия, които са по-добри от тези, които дава законът. Договореното може да се разпростре със заповед на социалния министър, допълни Недев: „Действително това не е доброволно договаряне, а разпростиране на едни средни, според нас социално приемливи стандарти, но които са постигнати в процес на доброволно колективно трудово договаряне. Когато страните по този договор са поискали от министъра да го разпростре, той може да го направи. Той не може, както се твърди, административно, по собствено желание да направи това нещо".
Законовото право на социалния министър се реализира за първи път, 10 години след приемането законовите промени.
„Ние съзнаваме, че напълно е възможно да има фирми в бранша, за които тези, макар и не максимални искания, да са непосилни. Само че тук въпросът е какви са целите, които се поставят с това разпростиране, какви са интересите на социалните партньори и какъв е общественият интерес. В редица браншове има един, доста ясен и значим сив сектор, където привидно се спазват законите, но където се полага жестока експлоатация на хората. И това е в малките фирми, които са от няколко човека. Правейки икономии от заплати, от осигуровки, от работно облекло, от добри условия на труд, от безопасни условия на труд, по този начин се нанасят не само щети на интересите на работниците, но се демонстрира и една нелоялна конкуренция по отношение на легалния бизнес, на тези, които инвестират в работната сила. Това е фактически проблемът с конкуренцията. Целта е да се ограничи нелоялната конкуренция, сивият сектор, социалният дъмпинг и експлоатацията", добави още Недев.
Според Николай Недев възможността за разпростиране на колективен договор е от полза и за работодателя, тъй като му дава сигурност в условията на честна конкуренция. От своя страна Димитър Бранков от Бг Стопанска камара обясни, че разпростирането на един колективен трудов договор може да стане само при едновременно изпълнение на 2 условия - в сключването му да са участвали всички национално представителни работодателски и синдикални организации, и общата на воля на договарящите страни за това разпростиране. Според Бранков добър вариант за законодателното уреждане на това разпростиране е да се уреди разпростирането само на отделни клаузи от договора върху целия бранш, а ключовото договаряне да се запази на ниво предприятие.
„Договарянето на ниво предприятие отчита най-правилно конкретните условия и по този начин отговаря най-точно на интересите и на двете страни. Тъй като всяко предприятие само за себе си е уникално, много от самата бизнес среда, самата организация на работа в предприятието, неговото развитие и конкретни условия, могат да бъдат отчетени действително най-точно на ниво предприятие"
Естествено е, че налагането на еднакви условия ще затрудни някои фирми, обясни Димитър Бранков: „Такива казуси няма как да не възникват. Именно по тази причина аз се връщам на необходимостта от консултиране, взаимно информиране между работодателите и формулиране на общи позиции, зад които да застава основната част в съответния бранш".
Възможните негативни последици от разпростирането на колективния договор се отчитат и от КНСБ. Според Николай Недев това се дължи на липсата на добра нормативна база. Само тя може да уреди и начините за контрол върху прилагането на разпрострените договори, което ще има ефект по посока на изсветляване на икономиката, обясни Недев. По думите му в момента този контрол е поверен на главната инспекция по труда. От КНСБ предлагат да се даде право и на договорните страни да влизат на място в предприятията и да следят изпълнението на договора.
„За да могат страните по колективния трудов договор да разсеят опасенията и страховете, да могат да разясняват смисъла на колективното договаряне, смисълът и възможностите, които се крият в този инструмент, и затова как договорените клаузи по-удачно да бъдат разпространени", каза още Недев.
След изтичането на един разпрострян договор, страните отново започват преговори и договарят определени условия, а социалният министър отново трябва да издаде заповед за разпростиране. От КНСБ предлагат промени в Кодекса на труда по посока развитие на колективното договаряне на всички равнища, както и да се гарантира правото на синдикално сдружаване чрез криминализиране на действията на работодателите, които нарушават това право.
