33-годишният режисьор Драгомир Шолев е големият победител на тазгодишното издание на “София филм фест”. Пред дни в НДК той вдигна триумфално поредната си кинонаграда. Неговият дебютен игрален филм “Подслон” спечели гласовете на авторитетното международно жури и стана първата българска пълнометражна лента, спечелила Голямата награда в 15-годишната история на фестивала. Софийската публика също избра за свой фаворит “Послон” на Шолев.
Дни преди филмът да бъде прожектиран в София той имаше своята бургаска премиера. Драго Шолев пристигна в Бургас заедно с продуцента Росица Вълканова и една от главните си актриси Ирина Христоскова на откриването на 9-я “София филм фест на брега”.
Драгомир Шолев е завършил НАТФИЗ специалност анимация и филмова и телевизионна режисура. Бил е асистент режисьор в редица игрални филми и автор на над 150 реклами и видеоклипове. Пред 2005 г. взе наградата JAMESON за късометражния си филм “Преди живота, след смъртта”.
Планува да прави пълнометражни филми, защото се е влюбил в киното. “По-важното е киното да ме харесва” на шега обясни Шолев в Бургас. И купи седалка за сина си в бъдещия общински киносалон на града. Режисьорът се включи в акцията за спасяването на Бургаския кинофестивал и стана ктитор на място в салона.
Действието на филма се развива в типичен за България малък град. Къде са правени снимките на „Подслон”?
Филмът е сниман в "Бояна”, а екстериорите в уникалния култов квартал „Тева” на Перник. Няма друго такова място! Оглеждахме и Търговище. Търсихме колорит. Искахме за звучи провинциално. Смятам, че нашето съществуване в тази държава по един или друг начин е провинциално. Някак сме в периферията на нещата. И във филма нашето семейство е такова. Бащата живее в един краен квартал на последна спирка, на последния етаж, в някакъв ъгъл, почти в нищото, до полето, както е и квартал „Тева”.
Защо избрахте темата деца-родители за дебютния си филм?
А коя тема? За любов ли? Който няма за какво да говори, говори за любов. Тя е толкова клиширана и експлоатирана. „Любов” само по себе си означава толкова много неща, че в крайна сметка не означава нищо. Толстой казва, че има две генерални теми, по които си струва да се твори – едната е за войната, другата за семейството. За едната е написал „Война и мир”, а за другата „Ана Каренина”. Показахме филма на няколко родители, някои от тях ни обвиниха, че те не биха допуснали изобщо такава ситуация. Съгласете се, че когато на друг се случи, е много лесно да коментираш, а когато стане в твоя дом, е много по-трудно да си категоричен в действията си. Свързано е и с характери, но нашият герой реагира по този начин.
Как се спряхте на Калоян Сирийски, който играе 12-годишния син Радо?
Не е син на някой, това никога не ми е било критерий. С пинсета го извадих от многото /смее се/. С кастинг, но не класически. На тези, които виждах в ролята, давах текста. Все пак трябваше да имат и дикция, за да се разбира диалогът. Това беше проблем при част от пънкарите, на които не им се разбираше какво казват. Знаете за проблема с диалога в българското кино!
Ролята на момчето пънкар се изпълнява от жена. Защо се спряхте на Ирена Христоскова?
Няма по-добра от нея! Не е актриса. Тя е от хората, които си хващат мешката и заминават. Обикаля на автостоп света. Била е в Щатите, без никакви пари. Студентка е.
Анонсът на филма е доста депресиращ, а от салона всъщност хората излизаха усмихнати...
Аз смятам, че филмът е толкова депресиращ, колкото и нашият живот. И е толкова смешен, колкото и животът ни. Не би трябвало да е нито повече, нито по-малко. Действителността ни не е чак толкова депресираща, не сме чак толкова нещастни. Има много неща, от които не сме доволни, не ни харесват, няма как да бъдем в състояние на непрестанна радост!
Лесно ли я убедихте звездата от “Всичко е любов” Янина Кашева да участва в проекта Ви, тя не се е снимала от 20 години в киното?
Не беше в началото уверена, че иска да се включи. Чудеше се има ли смисъл. Причината поради която работихме с нея беше, че тя имаше деца на подобна възраст и подобни проблеми. Каза - аз това го разбирам. Беше емоционално свързана с темата на филма и това я накара да участва, а не че била звезда, че филмът ще се продава. Некомерсиалната страна е тази, която я привлече към проекта - Янина Кашева участва чисто човешки.
Между двамата родители и между приятелите е вашият малък герой. Много бългаски деца са в същото положение. Как би изглеждал животът му след финала на филма?
- Аз бих питал вас какво мислите, че става с Радо след края на този филм. Това, че ми задавате този въпрос, означава много за мен. Защото това е най-важното. Аз не бих могъл да кажа категорично – всеки от неговия жизнен опит, от това, което познава, има своя отговор. За един може би означава, че той ще стане престъпник, а друг не вижда така нещата. Затова финалът е отворен. Но това е големият въпрос - какво се случва с това момче и какво се случва с всички тези деца, с които родителите не могат да се справят поради това, че не ги разбират, не могат да комуникират с тях или са загубили контакта напълно.
Какъв ще е животът на „Подслон” на роден екран? Лентата тръгва по кината през май след една успешна поредица от филми като „TILT” на Виктор Чучков и „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов. Преди това беше „Мисия Лондон”.
Оказа се, че в чужбина темата за поколенията, за връзките между родители и деца се харесва, обаче в България зрителите се притесняват от това да показваме нещата такива, каквито са. Това са по-скоро мои опасения. Правят ми забележка - „Кой има печка „Раховец”?” Направили сме проучване и видяхме, че хората примерно в Перник или в Радомир, имат точно такъв интериор. Питат защо показваме панелки. А какво да показваме – затворените комплекси в София, в които се влиза през бариера!? Кой живее в тези там? 90% от българите са обитатели на жилищни блокове. Затова се притеснявам дали хората ще имат сили да застанат пред филма и да приемат действителността. А тя не е толкова лоша. Това, че бургаската публика смята филма за забавен, че намираме сили да се надсмеем над това, което ни заобикаля, това ме кара да се чувствам радостен. Дава ми увереност, че посланията на филма са успешни и че е имало смисъл да го направя точно по този начин.
В интервюто са използвани и въпроси на Петя Янакиева от в."Черноморски фар".
